лица

Четвърт век влюбена в професията си

10-05-2019 08:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Четвърт век влюбена в професията сиБлагодарна съм на майка си, че ме насочи към тази работа, казва Росица Георгиева, главна акушерка на „Майчин дом“
Много малко са хората днес, които могат да се похвалят, че не са сменявали работното си място, никога. Една от тези щастливки е Росица Георгиева. Влязла е в най-голямата акушеро-гинеколгична болница в страната, когато е била на 21 години. И така до днес, цяла четвъртинка от века. Росица Георгиева е главна акушерка на СБАЛАГ „Майчин дом".
От първия си работен ден в болницата е съхранила топли спомени, предимно от колегите, които са се оказали прекрасен екип, от сърцати хора. И как да е друго яче, като точно те са орисани да се грижат за онези, които даряват живот.

 

Започнала е работа 

в Първа Гинекологична клиника. Там се приемат жени, на които им предстои гинекологична операция, както и онези, които вече са оперирани и трябва да останат до пълно възстановяване. Бавно е изкачвала професионалната стълбица и нито за миг не е съжалявала, че е посветила живота си на тази професия.

Работила е в почти всички

интезивни сектори на болницата. Първо е било детското интензивно отделение, а след това и Централна реанимация. След връщане от майчинство е станала анестезиологична акушерка. После десет години пък старша акушерка на Клиниката по интензивно лечение. И така до преди две години, когато поема отговорната длъжност да менажира всички акушерки и санитари в Майчин дом.

Сега Росица Георгиева е главната

акушерка на болницата. По пътя към върха на кариерата е видяла всичко. Помни обаче доброто отношение на колегите си, строгостта на по-старшите от нея и уроците на Анелия Доганова, чиято мъдрост се оказва неподвластна на времето. Още кантят в ушите й думите на акушерката : „Момиченце, няма моя и твоя работа, има работа за свършване".

Към професията я подтиква майка й

И затова, Росица Георгиева е истински благодарна. Тя има две дъщери, но нито една от тях не се е насочила по стъпките й. Голямата й дъщеря е доказала, че може да бъде приета в Медицинския университет, но ще последва своята мечта, да учи архитектурата. Вече е втори курс студентка и няма нито един невзет изпит, с гордост разказва майката. Георгиева подозира, че интересът към инженерството, с което предстои да се занимава дъщеря й, идва от вуйчото. Другата дъщеря пък е увлечена от езиците. Разгадаването на тайните на китайския е най-голямата й страст. Учи го сама, от интернет и почти не минава ден, без да сподели на близките си значението на нов знак.

Любовта на живота си Росица среща

в гимназията, в родната Силистра. Първо били приятели, а после станали съпрузи. Докато тя е крачила по килимчето на медицината, той лети в гражданската авиация. После се раждат и момичетата. Когато тръгват на детска градина се оказва, че с тези две професии организацията по отглеждането им е равнозначна на олимпийско постижение. Росица Георгиева споделя, че когато от детската градина са звъннвали, а тя е била на дежурство и съпругът й на работа, тя е поемала нещата в свои ръце.

В такива моменти на помощ

са идвали колегите, които са й давали другарско рамо. Някой е поемал нейната смяна, за да може да се гледат децата. С голямо вълнение, казва че е щастливка, защото е случила да работи, години наред в клиника, в която хората са си помагали, не само като колеги и в човешки план. Главната акушерка споделя, че винаги се радва, когато в болницата да  работа идват млади акушерки. Това обаче не се случва толкова често, колкото й се иска. За тези 2 години е успяла да назначи около десетина новозавършили акушерки. Това, което обичайно им казва, е че работа е трудна. В нея има голямо физическо и психическо напрежение, но за сметка на това е невероятно удовлетворяваща.

Шеговито добавя, че макар да наближава

време за летни отпуски тя едва ли може да почива дълго на едно място. Просто защото не я свърта. Обича природата, да пътува също. Обиколила е много свят, но до едно място не е стигнала. Това е Санкт Петербург, град с много история и красота, за който като малка е слушала от майка си, която е била учителка по руски език. На финала на нашия разговор я моля да сподели емоция от един работен ден. Така я връщам десет години назад, към един случай, който я е разтърсил до дъното на душата й. Той е разказ за силата на майчината обич, която се оказва по-могъща и от най-страшната болест. Това е видяла лично, при раждането на едно бебе.

Чиято майката е страдала

от тежко заболяване, латерална амиотрофична слероза. Това е автоимунна болест, при която постепенно отпада силата на мускулите, а накрая настъпва и парализа на дихателните мускули, после и смърт. Тази жена е била донесена на ръце от съпруга си, за да роди, защото заболяването й е било в много напреднал стадии. Когато е дошла да ражда вече не е могла да говори, дори очите си трудно е отваряла. Веднага е направено секцио и бебето е извадено. Когато й го показват, тя успява много леко да придвижи пръстите си, за да погали крачето му. Според Росица Георгиева, този жест е бил несъвместим със стоянието й, но силата на майчината любов е извършила чудото. Затова пожелава на себе си и на колегите си, здраве. Защото няма по-ценно в живота от него. Средства, всеки може да намери, дори и в най-трудните моменти от живота си, казва тя. Загубеното здраве, обаче върщане няма.



Шефът, който пръв отиде при КОВИД

Шефът, който пръв отиде при КОВИД

Новият директор на Александровска болница доц. Димитър Буланов е фин човек, който милее за пациентите, смятат колегите му
Рицарят на Червения кръст

Рицарят на Червения кръст

Когато помагаме, не делим хората, пред трудностите всички са равни, казва Христо Григоров
Медсестрата от барикадите

Медсестрата от барикадите

Мая Илиева отказа работа в чужбина, бори се за достоен труд тук
Майка Тереза от Монтана

Майка Тереза от Монтана

Патронажната сестра Даниела Томова обикаля 18 села, за да лекува най-бедните и да им вдъхва надежда

Скромният отговор на славата

Скромният отговор на славата

Няма как да не съм вярващ и да работя това, раждането е Божествено дело, казва д-р Иван Китов
Магията на Новолунието

Магията на Новолунието

В миналото е съществувало поверие, че името, дадено на детето при раждане, оказва влияние върху съдбата му. Днес едва ли някой вярва в „програма", която определя пътя на човек. И все пак, малко вълшебство в живота не е излишно. Поне така ми се струва, че се е получило при д-р Айча Заралиева. Защото името й означава Новолуние.
За стрелките на времето и спортния хъс

За стрелките на времето и спортния хъс

Най-голямата ми болка е, че покрай свръхинформираността на хората, медицината "олекна", казва проф. Асен Балтов
Лъчи от доброта

Лъчи от доброта

Мечтая да видя всичко смислено, което е създало човечеството , защото този свят е чудесен, казва д-р Румяна Станоева
Духовният лечител на българите в Страсбург

Духовният лечител на българите в Страсбург

Мечтая, един ден да имаме тук хубава българска църква, в която да служа, каза отец Георги
Когато математиците станат лекари

Когато математиците станат лекари

Кабинетите на джипитата са с най-широко отворени врати, казва д-р Румен Алексов
1 2 3 4 5 ... 18 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Август 2020