лица

Четвърт век влюбена в професията си

10-05-2019 08:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Четвърт век влюбена в професията сиБлагодарна съм на майка си, че ме насочи към тази работа, казва Росица Георгиева, главна акушерка на „Майчин дом“
Много малко са хората днес, които могат да се похвалят, че не са сменявали работното си място, никога. Една от тези щастливки е Росица Георгиева. Влязла е в най-голямата акушеро-гинеколгична болница в страната, когато е била на 21 години. И така до днес, цяла четвъртинка от века. Росица Георгиева е главна акушерка на СБАЛАГ „Майчин дом".
От първия си работен ден в болницата е съхранила топли спомени, предимно от колегите, които са се оказали прекрасен екип, от сърцати хора. И как да е друго яче, като точно те са орисани да се грижат за онези, които даряват живот.

 

Започнала е работа 

в Първа Гинекологична клиника. Там се приемат жени, на които им предстои гинекологична операция, както и онези, които вече са оперирани и трябва да останат до пълно възстановяване. Бавно е изкачвала професионалната стълбица и нито за миг не е съжалявала, че е посветила живота си на тази професия.

Работила е в почти всички

интезивни сектори на болницата. Първо е било детското интензивно отделение, а след това и Централна реанимация. След връщане от майчинство е станала анестезиологична акушерка. После десет години пък старша акушерка на Клиниката по интензивно лечение. И така до преди две години, когато поема отговорната длъжност да менажира всички акушерки и санитари в Майчин дом.

Сега Росица Георгиева е главната

акушерка на болницата. По пътя към върха на кариерата е видяла всичко. Помни обаче доброто отношение на колегите си, строгостта на по-старшите от нея и уроците на Анелия Доганова, чиято мъдрост се оказва неподвластна на времето. Още кантят в ушите й думите на акушерката : „Момиченце, няма моя и твоя работа, има работа за свършване".

Към професията я подтиква майка й

И затова, Росица Георгиева е истински благодарна. Тя има две дъщери, но нито една от тях не се е насочила по стъпките й. Голямата й дъщеря е доказала, че може да бъде приета в Медицинския университет, но ще последва своята мечта, да учи архитектурата. Вече е втори курс студентка и няма нито един невзет изпит, с гордост разказва майката. Георгиева подозира, че интересът към инженерството, с което предстои да се занимава дъщеря й, идва от вуйчото. Другата дъщеря пък е увлечена от езиците. Разгадаването на тайните на китайския е най-голямата й страст. Учи го сама, от интернет и почти не минава ден, без да сподели на близките си значението на нов знак.

Любовта на живота си Росица среща

в гимназията, в родната Силистра. Първо били приятели, а после станали съпрузи. Докато тя е крачила по килимчето на медицината, той лети в гражданската авиация. После се раждат и момичетата. Когато тръгват на детска градина се оказва, че с тези две професии организацията по отглеждането им е равнозначна на олимпийско постижение. Росица Георгиева споделя, че когато от детската градина са звъннвали, а тя е била на дежурство и съпругът й на работа, тя е поемала нещата в свои ръце.

В такива моменти на помощ

са идвали колегите, които са й давали другарско рамо. Някой е поемал нейната смяна, за да може да се гледат децата. С голямо вълнение, казва че е щастливка, защото е случила да работи, години наред в клиника, в която хората са си помагали, не само като колеги и в човешки план. Главната акушерка споделя, че винаги се радва, когато в болницата да  работа идват млади акушерки. Това обаче не се случва толкова често, колкото й се иска. За тези 2 години е успяла да назначи около десетина новозавършили акушерки. Това, което обичайно им казва, е че работа е трудна. В нея има голямо физическо и психическо напрежение, но за сметка на това е невероятно удовлетворяваща.

Шеговито добавя, че макар да наближава

време за летни отпуски тя едва ли може да почива дълго на едно място. Просто защото не я свърта. Обича природата, да пътува също. Обиколила е много свят, но до едно място не е стигнала. Това е Санкт Петербург, град с много история и красота, за който като малка е слушала от майка си, която е била учителка по руски език. На финала на нашия разговор я моля да сподели емоция от един работен ден. Така я връщам десет години назад, към един случай, който я е разтърсил до дъното на душата й. Той е разказ за силата на майчината обич, която се оказва по-могъща и от най-страшната болест. Това е видяла лично, при раждането на едно бебе.

Чиято майката е страдала

от тежко заболяване, латерална амиотрофична слероза. Това е автоимунна болест, при която постепенно отпада силата на мускулите, а накрая настъпва и парализа на дихателните мускули, после и смърт. Тази жена е била донесена на ръце от съпруга си, за да роди, защото заболяването й е било в много напреднал стадии. Когато е дошла да ражда вече не е могла да говори, дори очите си трудно е отваряла. Веднага е направено секцио и бебето е извадено. Когато й го показват, тя успява много леко да придвижи пръстите си, за да погали крачето му. Според Росица Георгиева, този жест е бил несъвместим със стоянието й, но силата на майчината любов е извършила чудото. Затова пожелава на себе си и на колегите си, здраве. Защото няма по-ценно в живота от него. Средства, всеки може да намери, дори и в най-трудните моменти от живота си, казва тя. Загубеното здраве, обаче върщане няма.



Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Само след дни ще защитя докторантура по темата, но в близо 300 те страници е заключена тайната, казва д-р Елеонора Христова
Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Искам да завърша и Музикалната академия, каза Мария- Йоана от МУ Пловдив
Когато Хипократ победи Мелпомена

Когато Хипократ победи Мелпомена

Избрах медицината, макар че много харесвах театъра, казва проф. Радослав Радев
Учителка на медици

Учителка на медици

Липсата на кадри ме подтиква да мотивирам учениците, след като завършат медицинските университети, да се върнат да работят при нас, казва учителката Даниела Куцева
Дарител на живот

Дарител на живот

Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
Вечно търсещият създател

Вечно търсещият създател

Важно е да можеш да даваш свобода на съзнанието си, казва Спас Керимов
Да върнеш глътката въздух

Да върнеш глътката въздух

Ако помагаме на другите и те помагат на нас ще живеем много по-щастливо в годините отредени ни на този свят, казва д-р Александър Симидчиев
Учителко, целувам ти ръка!

Учителко, целувам ти ръка!

Днешните деца имат нужда от интересни уроци, казва учителката Цветелина Петрова
Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Завърших с отличие медицина, а първата ми работа беше в строителството, каза доц. Васил Каракостов
Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави

Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави

Лошата черта на българите е, че много се оплакваме, каза Денис Милков
1 2 3 4 5 ... 13 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Юли 2019