1.5 млн. българи живеят в лишения

Средният показател за гражданите на ЕС, които са били в материални лишения през миналата година, е 6,2%, отчита европейската статистика. Това означава, че те не могат да си позволят да плащат сметките си навреме, да поддържат дома си о топъл, да посрещат неочаквани разходи, да ядат месо (или риба) редовно, да имат една седмица ваканция, да си купят телевизор, пералня, кола, телефон.

 

Все пак показателите за България показват,

че страната ни е №1 сред 28-те членки по най-голямо намаление на хората, които са живели в материални лишения - от 30% през 2017 г., до 21% през 2018. Или само за една година около 10% от българите са повишили стандарта си на живот.

За сравнение само преди 8 години около 45% от българите са били в състояние на тежки материални лишения - през 2010 г. процентът на бедните е бил 45,7%, като през всяка от следващите години е намалявал, за да се стигне до почти два пъти по-нисък дял на хора, които не могат да си плащат сметките.

Най-трудно се справят възрастните

над 65 години, показват още данните на Евростат. Близо 50% от тях са в сериозни затруднения, както и децата до 16-годишна възраст - 38% не могат да си покриват нуждите.

Традиционно най-много пари българинът дава за храна - близо 30%, по данни на НСИ. Втори по големина разход са плащанията за жилището - 18%, следвани от парите за социални осигуровки и данъци - 13%. Само 4% от доходите си нашенецът отделя за развлечения.

Данните за живеещите в материални лишения

за съседните ни страни са следните: в Турция - 45%, в Република Северна Македония - 41% и в Сърбия - 36%.

Един от основните показатели на стратегията "Европа 2020" е снижаване прага на бедност и материални лишения в ЕС от 31 млн. души през 2018 г. - до 20 млн. през следващата, показват анализите на Евростат.