Слънце и лекарства отключват лупуса

Лупус еритематозус е автоимунно заболяване, при което се образуват автоантитела срещу съединителната тъкан на организма. То засяга и двата пола, но у нас - предимно жени, като началото му е най-често в третото десетилетие, казва

Визитка Доц. Соня Марина завършва медицина през 1976, придобива специалност по кожни и венерически болести през 1981 г. През 1976 г. е ординатор в Бърза помощ, Хасково, а до 1981 г. е асистент в Катедрата по кожни и венерически болести, ВМИ, Пловдив. В периода 1976 – 1985 работи предимно в секторите по детски и тежкопротичащи дерматози на КДВ, ВМИ, Пловдив. От 1985 до 1996 г. работи в сектора по тежкопротичащи дерматози на Катедрата по дерматология и венерология (КДВ) на Медицинския факултет към Медицинския университет – София. През 2000 г. става зам.-ръководител на ІV-тo кожно отделение, КДВ, МФ, София. През 2006 г. завежда сектора по животозастрашаващи дерматози на КДВ, МФ, София. От 2006 е доцент в КДВ, МФ, София. От 2009 г. е началник на Клиниката по кожни и венерически болести в Александровска болница. Автор и съавтор е на 120 научни публикации, 5 учебника, 2 монографии. Член е на Европейската академия по дерматология и венерология, на Нюйоркската академия на науките и др.

доц. Соня Марина.
До автоимунните заболяваният водят различни фактори. Един от тях е генетичният, който предполага фамилна обремененост и предразположеност към лупус. Заболяването може да се отключи и след прием на контрацептиви или други медикаменти, както и да се влоши при бременност. Основният сред външните фактори е слънцето, но макар и рядко има форма на лупус, която се провокира от студ. Влияние оказват и бактериалните и вирусни инфекции.
Заболяването има две форми – кожна, хронична и системна, остра. В превод лупус означава вълк. Името на болеста идва точно от лезиите, които се образуват по кожата на пациента при първата форма, които приличат на следи от ухапване от хищника. Най-често тези белези се образуват в областта на лицето и фотоекспонираните области, тоест частите от тялото, които са подложени на пряка слънчева светлина. Хроничният лупус се нарича още дискоиден, заради спецификата на червените уплътнени участъци, които се разширяват периферно, разказва още специалистът. Появяват се белезникави сквами и островърхи рогови запушалки, които приличат на забити в кожата кабарчета поради фоликуларната хиперкератоза. Отстраняването им е болезнено за пациента , обяснява доц. Соня Марина. С течение на времето в центъра на засегнатия участък кожата изтънява и атрофира.

Хроничният лупус също има свои различни форми – телеангиектатична, туморна, възловидна, верукозна и др Любопитно е, че съществува и такава, която се влошава от студ. От нея също боледуват по-често жените.
Гранично място заема субакутния лупус. Той може да е преходен от хроничен към системен. Това означава, че протича както с кожни прояви, така и с със засягане на вътрешни органи или лабораторни отклонения. Кожните прояви са от два типа – ануларни, като пръстени или еритемо-папуло-сквамозни, като псориазис. Граничната форма се диагностицира, ако пациентът притежава до три критерия от определените от Американската ревматологична асоциация – еритем на бузите, дискоиден обрив, фоточувствителност, орални улцерации, артрит, серозит, бъбречво засягане, неврологично засягане, хематологични отклонения, имунологични отклонения и антинуклеарни антитела.
Системният лупус еритематозус е най-тежката форма на болестта. Той се нарича още пеперудена болест заради характерния еритемоедем на носа и бузите под формата на пеперуда. Появата му обаче не е задължителна. Разбира се може да има и други обриви - еритемни петънца, пъпчици, зачервявания по дланите и върховете на пръстите, разреждане на косата или алопеция, коментира още специалистът. Системният лупус обаче може да се окаже коварен и да не се прояви чрез външни белези, а да засегне само вътрешните органи. В тези случаи пациентът получава нефрит, ако са увредени бъбреците, перикардит, миокардит и ендокардит, ако е засегнато сърцето, плеврит при засягане на белия дроб, артрит, ако са засегнати ставите. Болеста може да порази централната и периферната нервни системи, както и да засегне психиката на болните. Системният лупус може да протече с общи интоксикационни симптоми, температура, неразположение, слабост, гадене, повръщане, отслабване на тегло. Тези болни са пациенти преди всичко на ревматолозите, коментира още доц. Марина, но с тях се занимават и кожни специалисти особено, ако е наличен и външен белег. При тях са налице 4 и повече критерии от тези определени от Американската ревматологична асоциация.
Най-бързо се диагностицира хроничния лупус, при който външните прояви веднага насочват към заболяването. Не е толкова лесно обаче със субакутния и акутния. За доказването на лупуса са необходими освен клиничен преглед и параклинични изследвания, включително биопсия за хистологично изследване, директна и индиректна имунофлуоресценция. При хроничния лупус биопсията е от изменената кожа, докато при системния лупус е от здрава кожа, при това от част на тялото, която не е изложена пряко на слънчевите лъчи.
Лечението на заболяването също търпи вариации, в зависимост от формата, която е развил пациентът. Общата терапия на хроничния лупус е преди всичко със синтетични антималарични средства, а локално – кортикостероидни кремове и унгвенти. По-добри са по-пречистените антималарични препарати, защото има опасност от ретинопатии, предупреждава специалистът. Затова прегледа при офталмолог е задължителен. Ако са налице предпоставки за ретинопатии, то се обмисля терапия с други препрати, като ниски дози кортикостероиди, талидомид, сулфони, ретиноиди, коментира още доц. Марина.
При субакутния лупус освен антималаричните средства се включват и ниски дози кортикостероиди. При системния пък кортикостероидите са на първи план като терапия. Обикновено дерматолозите провеждат една щадяща терапия с тях, разбира се в зависимост от степента на засягане. Съществува и така наречената пулсова терапия, където се прилагат високи дози от препарата и стъпаловидно се намаляват до поддържащо ниво. Пулсовата терапия се провежда със задължителен контрол на сърдечната дейност.
За съжаление кортикостероидите дават странични ефекти като повишаване на кръвното налягане, на кръвната захар, отключват язвени изменения, остеопороза, предразполагат към инфекции и други. С цел да се намали тяхната доза се прилагат още имуносупресори, самостоятелно или с кортикостероиди - имуран, метотрексат, циклофосфамид, циклоспорин.
Друг вид терапия при системен лупус е плазмаферезата, чиято цел е да се изчисти организма от антителата, пояснява още доц. Марина.
Освен неприятните и болезнени външни белези и вътрешни увреди, лупусът носи и друга опасност, предупреждава специалистът. Пациентки със системен лупус не бива да забременяват 3 години след поставянето на диагнозата. Ако това се случи съществува опасност от аборт или преждевременно раждане, дори от появата на така наречения неонатален лупос. Последното крие големи рискове за детето, което ще се роди, защото дори до 6-я месец да се изчисти от антителата предадени от майката, може да настъпи увреждане на сърцето. Системният лупус е медицинска индикация за прекъсване на бременността.
Най-добрата превенция на лупуса е избягване директното излагане на слънце, приема на медикаменти, които го провокират и предпазване от инфекции. Препоръчителна е адекватна фотозащита, тоест препарати против ултравиолетови лъчи, съветва доц. Марина.
Лупусът е хронично заболяване, затова е важно той да бъде проследяван от специалисти.чрез клинични прегледи и изследвания. Трудно е да се каже, че лупусът може да бъде излекуван, въпреки че прогнозата на хроничния е добра. Целта е заболяването да бъде стационирано, за да не се стигне до трансформация на хроничния към субакутен и от него към системен, обяснява специалистът, предупреждава доц. Марина.