Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави

Да разговоряш с Денис се оказа доста приятно занимание, защото той е интелигентен младеж, който знае какво иска от живота и май е намерил верния път да го постигне. Разговорът ни започна с опознаване. Попитах го от къде е, с какво се занимават родителите му. Така разбрах, че не той е изрбал медицината, а сякаш тя го е открила. Защото малко са професиите, които ти дават авторитет и същевременно възможност да го използваш за благото да другите.

 

Никой от родителите му,

не е пленен от изкуството на Авицена. Коренът на Денис е от Смолян. Семейството му обаче от години живее в Пловдив. А там, в прегръдката на Родопите е останал само дядо му. Разказва, че се радва на подкрепата на родителите си за важните стъпки в живота си. Така се е случило и когато се е насочил към медицината. Не са го упрекнали, че няма да се включи в семейния бизнес, а ще покорява нови хоризонти.

Денис споделя, че малко са колегите му

от университета, които са заминали да търсят реализация в чужбина. Повечето са останали в България. Намерили са човека до себе си и са започнали да се наместват в пъзела на здравната системата. Сподели, че и той е срещнал любовта на живота си, но тя не е завършила за доктор, а е в съвсем различна професия.

Записал е здравен мениджмънт,

по една важна причина, да натрупа знания за функицонирането на здравната система, като цяло. И няма нищо по- естетвено от това, докторът, който е изучил болестите на хората, да изучи и тези на здравеопазването. С ученето няма да спре до тук, защото другото професионално стъпало, което ще изкачи е специализацията. Питам го, дали не би отишъл да работи и живее в чужина. Той ми отговоря, че по-скоро би отишъл да учи, да натрупа знания, но иска да може да ги прилага у нас. Така разговорът ни се завърта около заминаващите в странство млади медици. Оказва се, че техният брой с времото намалява. По думите на Денис, чужбина блазни повече студентите, които са в началните курсове. После тези мисли напускат повечето. Той допълва още, че в Пловдив има много добра среда за реализация на медиците.

Ако е в креслото на здравния министър

би направил така, че здравето да стане национален приоритет. А промоцията му да бъде обща кауза. Хората да се образоват повече за болестите и за рисковите фактори за развитието им. Да има достатъчно средства за профилактика на всички социално значими заболявания. Физическата култура и спортът да бъдат не просто достъпни, но и стимулирани.

Казва, че обича да разтоварва

от ежедневието сред природата. Любимите му планини са Стара планина и Родопите. Пълен релакс постига, като се наслаждава на извивките на планинската снага. Погледът му се рее по склоновете, след това се премества към притихнала повърхност на езерото, а музиката на птичата песен, жуженето на пчелите събиращи мед от дъхавите цветя, само допълват силата на преживяването.

Обича зимата да кара ски,

или пък да прави преходи. Важното е да е там, близо до природата. Затова изборът на ваканция е палатка в планината. Казва, че обича да чете автобиографични книги. Последната такава е за живота на Бенджамин Франклин. От нея е научил, че за да успее човек е важно добре да организира ежедневието си. А добрите качества, които има всеки да ги подържа и доразвива.

Няма да забрави думите на майка си,

че сговорна дружина планина повдига. И ако тази народна мъдрост в детството го е карала да помогне за домашните задължения, то в бъдеще ще му е от полза за работата в екип. Казва, че в неговото семейство домашните ангажиментите не ги разделят, а ги сплотяват, защото всеки поема и върши нужното съобразно ангажиментите на останалите. "Който може да свърши дадена работа я свършва и толкова".

Според Денис, важно е всеки

да си изпипва работата до съвършенство. Така общият успех ще е гарантиран. Не харесва, когато чува предимно оправдания, за неслучилите се неща в глобален мащаб у нас. По думите му всеки трябва да има лична отговорност за напердъка на държавата ни. Не бива да търсим, вина в друг, за хала на който се намираме, казва той. Първо трябва да се огледаме какво сме могли, а не сме направили, допълва Денис. И с усмивка твърдо заявява: "Вярвам,че една птичка пролет прави!"