Затварят трудните рани със сребро

За трудно заздравяваща се счита онази рана, която не заздравява от 4 до 6 седмици. Такива обикновено се появяват при хора с придружаващи заболявания като диабет, болестите на съдовете и артериите, в случаи на залежаване при травми

Визитка Проф. д-р Владислав Христов е началник на Втора хирургична клиника в "Пирогов". Завършил е медицина в Медицинския университет в София през 1982 г. От 1982 г. до 1985 г. е ординатор в хирургичното отделение на районната болница в град Ихтиман. От 1986 г. става ординатор в IV хирургична клиника към "Секция по спешна хирургия" на "Пирогов". Има множество публикации в български и чуждестранни списания. Член е на българско хирургично дружество, съосновател и председател на Асоциацията за лечение на рани у нас.

или операции. Дори без да страдаме от определена рискова болест, подобни рани могат да се получат след оперативна намеса заради инфекция, обяснява професор Христов. Най-често този проблем се среща при възрастни хора заради залежаване. Но невъзможността или нежеланието за движение и рехабилитация след травма може да доведе до не зарастващи рани и при младежи.

При всички случаи обаче грижите за такива пациенти трябва да са особено стриктни, както по отношение на рехабилитацията, така и за лечението и хигиената на раната. Мерките които се предприемат в такива случаи обикновено са комплексни, пояснява още проф. Христов. Заради придружаващите заболявания се налага намесата на различни специалисти в процеса – съдови хирурзи, интензивни кардиолози, ендокринолози. След като раната е диагностицирана точно лечението на пациента може да продължи и вкъщи, но отново под наблюдението на медицинско лице.

За хората с такава диагноза са неприложими конвенционалните средства от типа на превръзки с йод и различни мехлеми. В никакъв случай не бива да се прибягва и до самолечение, категоричен е специалистът. Това сама отнема време и задълбочава проблема.

Веднага след като пациентът или близките му забележат, че традиционните медикаменти нямат ефект, трябва да се потърси специалист. За съжаление такива у нас има малко, коментира още професор Владислав Христов. По негова информация в България има само два специализирани центъра за трудно зарастващи рани. Единият е в „Пирогов", а другият в Кюстендил. Има желание за създаване на подобен и във Варна, но за сега не е реализирано. Би трябвало обаче такива да има във всеки по-голям град, за да не се налага пациентите да пътуват, категоричен е председателят на Асоциацията за лечение на рани.

В България като цяло липсва стандарт, който да дава алгоритъм за лечението. Това също води до хаотичност на действията и бави процеса, коментира проф. Христов. В Англия например, след като раната бъде диагностицирана нататък основно се занимават специално обучени сестри, които имат много висока квалификация. Същото е и в Германия и САЩ, където тази дейност е концентрирана в специални центрове за труднозарастващи рани и отново основната роля е на сестрите. В скандинавските страни медицинските сестри оказват грижи на такива пациенти по домовете, споделя впечатления специалистът.

Според него обаче първата стъпка в тази посока трябва да е обществената заявка от необходимостта от такъв стандарт, която ще предизвика следващите стъпки. Когато той бъде въведен по него ще се изгради и обучението на специалистите в няколко модула. Важно е също болниците да пожелаят да имат в екипите си такива специалисти. Друг съществен компонент от веригата е да се конкретизира кой ще поеме финансирането на лечението на тези хира, защото това е дълъг и доста скъп процес, пояснява още проф. Христов. В момента няма клинична пътека, която да покрива такова лечение у нас. В страните където вече има работещ стандарт за лечението на такива рани, то е в рамките на поне 3 месеца, разказва още специалистът. Възможно е обаче да се проточи дори над година, което съответно означава, че разходите са големи. Нелекуването на такива рани обаче води до инвалидизиране на пациента, а понякога и до смърт.

Съвременните средства за лечение са специалните превръзки със сребро или мед, вакуумната аспирация. В тази област технологиите се развиват бързо и непрекъснато на пазара излизат иновации. Начинът на лечение обаче трябва да е избран от специалиста съобразно характера на раната. Самите превръзки предлагани от различни производители имат специфики, които ги правят подходящи за определен тип рани. Проблемът е хаотичността на системата и липсата на подготвени кадри – лекари и медицински сестри. Според наблюденията на специалиста обаче интересът на самите медици в тази област все още е слаб.

Една от иновациите в последните години е използването на стволови клетки за лечението на труднозаздравяващи рани. Тоест взима се тъкан от пациента, от която се изолират стволовите клетки, след което те се прилагат върху раната. Първи в тази област са Японците, прави се и в Корея, а вече и в САЩ, сподели още проф. Христов.