Предпоследната събота, преди Великден Християнската църква отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар. Народът нарича празника Лазаровден и го свързва с най-жизнерадостната традиция, лазаруването. В обреда участват само моми.
Лазаровден е един от най-цветните и жизнерадостни празници в българския народен календар. Според традициите, на този ден девойките се превръщат в моми. В миналото подготовката за празника е започвала още по време на Велкденските пости. Тогава момичета, които са навършвали „години за женене" се събирали и са започвали да разучават лазарските песни.
Възрастна жена, която е посветена
в лазаруването им е помагала да изпълнят ритуала и да научат всички наричания в песните. А те никак не са били малко, защото е имало за всеки член на семейството. Според поверието силата на лазарските песни е била по-мощна и от магия. Вярвало се е, че словото изречено на този ден ще превърне девойките в жени и ще помогне на пролетта да смени зимата.
Празничният обред започвал рано сутринта.
Момичетата се разделяли на групи от по 5-6 лазарки и започвали да обикалят селото. Всяка къща е чакала с нетърпение лазарките да дойдат. Част от момичетата пеели, а другите танцували. Стопаните пък ги дарявали с яйца, символ на новото начало и на мъдростта на Вселената. С моминските обичаи на Лазаровден е свързано и друго народно поверие, че девойка, която е лазарувала не може да бъде похитена от змей.
Лазаровден е подвижен празник.
Той е всяка година на различна дата, но е винаги в събота, седмицата преди Великден. На Лазарова събота се поставя начало на Пасхалното тържество.
Днес празнуват всички с името Лазар и Лазо, Лачо, Лъчезар. Да им е честито!
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм