Лекарят, който спасява ангели

Роден е в Стара Загора, но е живял в Монтана. В Стара Загора се връща заваканциите. Може би, за това определя тези моменти, като най-хубавите дни от детството си. С усмивка прави сравнението, че днешните малчуганите не излизат от вкъщи дори, за да играят, а в неговото детство, заради игрите не им се е искало да се прибират.

 

Разказва, че винаги е искал да бъде лекар

и то хирург. Това сякаш му е генетично заложено, защото магията на медицината се предава от поколение на поколение в неговия род. Дядо му е бил лекар, баща му също. И двамата са били хирурзи. Едният - уролог, а другият- лицевочелюстен хирург. Доц. Шивачев, обаче е избрал да оперира деца.

Започнал е работа още като студент

Съвместявал е следването с работа. Бил е и санитар и сестра в студетнските години. Първата му работа като доктор е била на линейка, в 26 поликлиника. За тази една година говори, като за школа. Защото медикът в линейката е можел да разчита предимно на собствените си знания и умения. Зад гърба му не е стояла голямата болница. Решенията е взимал на минутата. А когато те са били правилни и точни, това е било единствено в полза на пациента. От медицината на колела, докторът влиза в най-голямата спешна болница в страната- Пирогов. Един основен курс го влюбва в детската хирургия.

Работата с малките пациенти

определя не просто, като голямо предизвикателство, а като голямо удоволствие. Помни първата операция, на херния. И вкуса на удоволствието след това, че се е справил добре. После се занизват дни и нощи в операционната, време в което всеки разрез, всяка стъпка в оперативния подход, всеки шев дори, се записват в съзнанието му, за да може да везме най-доброто и да изгради своя личен почерк на блестящ хирург. Казва, че всеки случай на пациент е лично преживян. От мъката на родителя, през усмивката на детето, което напуска здраво отделението.Точно тези детски усмивки и това топло изпращане са най-голямата му награда, защото няма нищо по-ценно от това да върнеш здравето на един мъник, щастието на едни родители да прегънат дете си и бъдещето на едно семейство да бъдат заедно.

Хобито на доц. Шивачев е риболовът

не му остава много време, за да го практикува, но казва, че вече е хванал златната рибка, защото работи това, което харесва и има най-прекрасното семейство. Доц. Шивачев е щастив баща с две красиви дъщери, макар че нито една от тях не е тръгнала по бащината пътека, това не го натъжава. Той е кръстен на дядо си Христо, съжалява че си е отишъл твърде рано и това е попречило да му предаде мъдростите от живота. Открил е обаче, собствената- да прави всичко със сърце. Споделя обаче, че лекарската професия в годините е била много принизявана, затова и не е лесно да си лекар в България. Нито пък е лесно днес, на младите медици, на които им се налага да работят в агресивна среда. Споделя, че му е минавало му през ума да замине да работи в чужбина, още повече че е имал и предложение за това, но е избрал да остане. На младите лекари доц. Шивачев, казва да не мислят, че ще е леко. Защото за изграждането на един хирург са нужни между 10 и 15 години, които никак не са леки, но че си струва. Всеки ден пристъпва към проблемите с мисълта, че ще направи, каквото трябва.

След всяка операция

се среща с родителите на малките ангелчета, за им каже как е минало всичко. Казва, че най-трудно е, когато трябва да съобщи лоша новина. В момента в отделението има пациенти с тежки диагнози- такива с вродени малформации и такива с онкологични заболявания. Не липсват и деца с травматични увреди. Това, което най-много цени е здравето, защото всичко друго се постига. От работният ден се разтоварва с разходки и споделя, че за много неща не му стига времето. Вероятно за това един роман на нощното шкафче продължава да чака да бъде дочетен.