Интервю

Финансирането на психиатрията трябва да се уеднакви

15-04-2019 06:28
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Финансирането на психиатрията трябва да се уеднакви Нацията ни се психопатизира, не трябва да има никаква толерантност към нарушаване на правата на пациентите, казва д-р Цветеслава Гълъбова
В началото на тази година, правителството постави акцент върху психиатричната помощ. Кои са най-сериозните проблеми, какви спешни мерки трябва да се вземат и какво казват натрупалите се инциденти за психичното здраве на нацията ни, попитахме д-р Цветеслава Гълъбов, директор на държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски".
- Д-р Гълъбова, стана ясна методиката за субсидирана не лечебните заведения, извън здравното осигуряване. Как ще коментирате заложените параметри?

- Тези средства не се отнасят до психиатричните болници. По методиката се субсидират центровете за психично здраве, психиатричните отделения към МБАЛ и университетските клиники, които са търговски дружества, а 12 те държавни психиатрични болници са на исторически бюджет, така че тези пари до нас няма да достигнат.

- Отделиха се и 10 млн. лв. за подобряване на материалната база в клиниките. Ще стигнат ли тези средства за решаване на проблемите?

- Те ще се инвестират след като бъдат направени оценки на лечебните заведения. Методиката за оценяване е готова, трябва да се утвърди от министерството и да се възложи на РЗИ да бъдат направени оценките. Ако, обаче просто ще се изсипят едни пари в тези куптори, на каквито приличат голяма част от психиатричните болници, аз съм категорично против. Толкова много пари трябва да се отделят с ясната визия, че се инвестират в бази, което ще ги има и след 10-15 години, а няма да правим поредните кръпки на едни бараки и след това да се каже-„ние ви дадохме". Психиатричните болници с изключение на една ,не са локализирани, където трябва, защото са разкривани в миналото, когато основният принцип на лечение е бил изолацията. Те са в отдалечени региони, не се намират, където трябва и много малко от тях са строени за болници. Те са пригодени складове, конюшни, бивш затвор. 70-80% от тези структури са за бутане. И ако в момента ние имаме едни „мъртървци", след като се излеят пари в тези сгради, ще имаме мъртъвци в целуфани. Като данъкоплатец съм абсолютно против, това да се направи по този начин.

- А по кой начин?

- Трябва да се стартира едновременно една дълбока тежка реформа на психиатричната система.

- Какво най- спешно трябва да се промени?

Това, което спешно трябва да се промени, и е във възможностите тук и сега, е да се уеднакви финансирането на психиатричната помощ. Kaква е логиката за една и съща дейност да се получават пари по различен начин Това финансиране доведе до такива уродливи практики, които не бива да се случват. Изброих едни три типа лечебни заведения, които се финансират по методиката. Те са търговски дружества и четвъртите са държавните психиатрични болници, които се финансират като вторични разпоредители с бюджетен кредит. Всички пари идват от едно място- от държавния бюджет. По методиката финансирането е по смисъла на клиничните пътеки, някакви пари на ден за един болен. И тази търговска практика доведе до хаос в цялото здравеопазване и дехуманизация и при нас личи още повече. Пациентите, които имат нужда от по-продължително лечение, включително такива, които няма къде да живеят, защото са станали обект на имотни измами, биват настанявани в 12-те държавни психиатрични болници. И в момента в тях живеят над 250 души. Живеят при нас, а не в центровете за психично здраве, нито в отделенията, нито в университетските клиники. При нас се настаняват и болните за принудително лечение по наказателния кодекс, извършили тежки противоправни деяния и те остават от години. И така 12-те болници функционират като приюти и всичко това е поради факта, че се финансираме по различен начин. И това стимулира уродливата практика пациентите да бъдат местени насам-натам. Говори се все, че системата е недофинансирана и по методиката не достигат пари. Ако аз съм финансист и от мен зависи даването на пари, на тази система, която познавам достатъчно добре, няма да дам и една стотинка повече, докато не се промени из основи. Но има една вътрешна съпротива в гилдията срещу всякаква промяна. И пак казвам нашата болница, тази в Раднево и Карвуна – това са сгради за бутане. Това не са болници, които са разположени, където трябва. Необходимо е да се изградят малки компактни стационари на 150 хил. души население, каквото предложение ще направим и в стратегията. Много важен елемент от лечението е психосоциалната рехабилитация. За каква психосоциална рехабилитация говорим в нашата болница или в Раднево, или в Карлукова, Карвуна, за какъв социум говорим.

- Какъв единен модел на финансиране тогава трябва да бъде избран, според вас?

- Категорично не трябва да е търговският. Проблемът е, че историческият бюджет е изключително малък, недостатъчен. Но, въпреки това, ако се направи едно добро финансиране, ще е по-добрият вариант, но разбира се с много по-високи заплати. Един лекар не трябва да мисли за оборот, т.е. възнагражденията трябва да идват от бюджета, но в размер поне двоен от сегашния, даже и троен. Една сестра да има заплата от 1500 лв., начинаещ лекар - 2500 лв., лекар със специалност - 3000-3500 лв., шеф на отделения над 4000. А другите пари вече могат да идват по търговски принцип, но не е редно един лекар да мисли колко болни ще са влезли и излезли от отделението и това каква заплата ще му формира. Това убива медицината. То я уби и всички са потърпевши. Но всъщност ние в държавните психиатрични болници сме по-малко. Нашите заплати се сформират от министъра на здравеопазването и са мизерни, ние не можем да ги променим, каквото и да направим. И те са по-ниски от тези на колегите в центровете за психично здраве. Но ние поне не мислим за оборот.

-  Европейската комисия по изтезания установи, че в една от стаите на българска болница има пръчки? Как си обяснявате тази констатация?

- Подобни практики са недопустими и би следвало да няма нито грам толериране и сериозни наказания за подобно поведение. Отново стигаме до нереформираната психиатрия. Такива неща могат да се случат в едни затворени системи, до които няма достъп външно око и в които има хора, които се притесняват да кажат истината, защото знаят, че пак могат да опрат до тези структури. За мое огромно съжаление мога да кажа, че такива неща съм чувала за други лечебни заведения и виждала в нашето, което е било причина да предлагам хора за уволнение, когато съм била шеф на отделение, а откакто съм директор и да уволнявам. За над 15 години съм предложила и уволнила над 100 човека за тези над 15 години.

- Как взимате такива решения, от друга страна се говори за голям дефицит на кадри ?

- Ако трябва ще закрия легла, поради липса на кадри, но такива ситуации се старая да не допускам. Пациенти са ми споделяли, че такива неща са се случвали и в други лечебни заведения, доста по-високо стоящи от нашето. А, аз вярвам на пациентите. Знам, че техните твърдения, ако се огласят, няма да бъдат уважени. И затова е много важно системата да се реформира и да стане прозрачна. Това не значи да се знае кой от какво боледува и т.н. Но стана удобно да се крият много факти в психиатрията зад защитата на личните данни и т.н. Голяма част от психиатрите искат професията да си остане такава мистична и ние да сме извън полето на медицината, както сме от много години. Само че аз се боря за това, че психиатрията е медицинска специалност и ние трябва да имаме яснота какво се случва– какви пари има, как и защо се харчат и как биха могли да бъдат изразходвани по-добре и в услуга на пациенти, а не само да се твърди, че парите не стигат. И ако ни попитат колко точно повече искаме, ние не можем и да кажем, да назовем какъв продукт и ползи ще последват от това. Парите се дават от хора финансисте, те искат да знаят, каква ще бъде ползата от средствата.

- Беше заложено 8% увеличение на заплатите на кадрите в психиатричната помощ ? Случи ли това в действителност?

- При нас това 8%-но увеличение се изпълни. Но като цяло в 12-те психиатрични болници се случи следното – в три от тях не можа да се достигне минималния размер по КТД на сестринската заплата от 950 лв. При други, при които се достигна тази сума, за да го изпълним, не можахме да вдигнем достатъчно заплатите на лекарите и сега разликата в заплащането между лекар и медицинска сестра е смешна – 600-700 лв. Това е несериозно. Но в КТД е заложено сестринската заплата да е 950 лв., лекар без специалност – 1200 лв., лекар със специалност – 1300 лв., за шеф на клиника - 1500 лв, шеф на отделение – започва от 1640. Това е крайно несериозно. Санитарите са ни с минимални заплати.

- Напоследък станахме свидетели, на доста потресаващи инциденти. Млад баща уби детето си, младеж уби приятелката си, внуче посегна на баба си. Говори ли всичко това за психичното здраве на нацията ни?

- Говори разбира се. Нацията ни се психопатизира. Психопатите са хора с личностнови разстройства с личностнова патология, не с психопатология. Те не са болни в тесния смисъл на думата, т.е. могат да носят наказателна отговорност за деянията си. Техният брой се увеличава. Стана престижно да се държиш нагло, арогантно, да си циничен. А цинизмът е отношение към и се налага от най-високо място. В зависимост от социалната си позиция хората живеят с чувство за безнаказаност, агресията стана норма на поведение. Така че ние имаме много неща да вършим като общество, относно възпитанието на нашите деца във вече липсващата институция на семейството. Говоря така, защото за мен тя се разгради. Общувала съм с изключително много хора и като съдебен експерт виждам неща, от които ме е срам. Битки между родители за деца, настройване на деца едни срещи други, съдебни битки за делби и изобщо ситуации, които са в пълен разрез с добрите нрави на обществото. Стана най-обичайно някой да те напсува на светофара, изобщо не учим децата си на самоконтрол. Агресията е нагон, ние я носим в нас, това е биология. Но, когато се даде воля на тази биология и няма никакъв социален елемент, това вече е сериозен проблем и не бива да се случва.

- Има хора с психични проблеми, които не желаят да се лекуват, в същото време не са крайно опасни, за да се стигне до принудително лечение. Какво се прави в такива случаи?

- Ако има човек с опасно поведение, нещата са по-регламентирани. Тогава се действа през съда, прокуратурата, подава се жалба по закона за здравето и .н. Когато няма опасно поведение, но видимо има нужда от помощ, ние можем да бъдем по-съчувстващи и състрадателни, вместо просто да се страхуваме и да го смятаме за опасен. О тази нагласа изчезна в нашето общество. А иначе проблемът може да се реши и чрез институциите, ако социалните ни грижи бяха наистина социални, а не разпределители на пари по разни програми. Ако там работиха мотивирани и обучени хора. Много от тях са обучени, но не са мотивирани. Как може да се очаква от човек със 600-700 лв. заплата да ходи по гетата и да го бият. Ако там работиха едни обучени и истински мотивирани хора, много неща можеха да се случат през социалните служби. Ако ние бяхме по-сърдечни и по-състрадателни, нямаше веднага да гледаме как да напишем жалба срещу някого и да го настаним на лечение. Липсата на съчувствие у нас българите стана вече норма на поведение това никак не ми харесва. Упорито забравяме, че всеки един от нас, от юношата до възрастен човек, можем да се разболеем от тежка психична болест. Съвсем ненадейно и съвсем отникъде. Фитилчето си го носим у нас, дали ще пламне или не, е отделен въпрос. И може съвсем ненадейно да се окажем в психично заведение и да сме от другата страна на бариерата.

- Как може да се преодолее стигмата, оптимист ли сте?

Стигмата се засилва и в същото време не се засилва. Връщайки се 20 години назад, мога да кажа, че сега нещата в обществото са по-добре. Много сме далече от това, което трябва да бъде, но вървим в правилната посока. Затова има принос и факта, че хората пътуват и виждат различното отношение, примера в Европа и малко или много го пренасят. От друга страна новото поколение млади психиатри са по-стигаматори от старите. Колегите продължават да казват на пациентите – ако правиш еди какво си, ще те пратя в Курило. И пак казвам, че вярвам на пациентите. За мен това е трагичното. Не мога да очаквам някакви чудеса от обществото, при положение, че стигмата е сред самите психиатри. Какво да очаквам от другите или от колегите с други специалности, които отказват да приемат пациенти с психиатрични заболявания, защото не били съвместими с режима на съответното отделение. Знаете ли колко пъти съм чувала това. Има и друга порочна практика, психиатричен пациент да се лекува в психиатрия, независимо какви други заболява



Еуфория издава манията

Еуфория издава манията

14.5% от българите са преживели някакъв вид психично разстройство. Сред най-честите състояния са тревожните разстройства депресия и мания. Какво е характерно за манията, попитахме д-р Захари Зарков. 
Тъгуването по любовта над 6 месеца става болест

Тъгуването по любовта над 6 месеца става болест

Любовта е най-висшето човешко чувство. Какво казва медицинската наука или в частност психиатрията за нея, може ли страданието по любовта да се превърне в болест, попитахме д-р Румяна Динолова, психиатър от НЦОЗА.
Самоубийствата намаляват

Самоубийствата намаляват

Агресията във филмите трябва да се цензурира, казва д-р Владимир Наков
70% от депресарите не стигат до лекар

70% от депресарите не стигат до лекар

14.5% от българите са преживели някакъв вид психично разстройство, казва д-р Захари Зарков
Непрекъснато сме в неосъзнато напрежение

Непрекъснато сме в неосъзнато напрежение

Как технологиите промениха ежедневието ни и как  ни се отразява все по-забързания ритъм. Как да се справим с живота на бързи обороти, така че да пощадим психиката си, казва проф. Захарина Савова.
Самота мъчи тинейджърите

Самота мъчи тинейджърите

Научете децата си да общуват и ако имат проблеми ги пратете да работят, съветва детският психиатър д-р Здравка Янева

Преодоляваме болката с хипноза

Преодоляваме болката с хипноза

Хипнотерапията позволява на специалистите да ни внушат съвършенството, към което се стремим, и на практика да подготвят съзнанието ни за него. Как става това, разказва психологът Даниела Кермова.

12-те кръга на Ада, наречен „бърнаут“

12-те кръга на Ада, наречен „бърнаут“

Чувствали ли сте се някога опустошени? Не ви се работи, не ви се среща с хора, слушате, но не чувате? Вероятно сте в капана на една от 12-те фази на „прегарянето". Как да се измъкнете? Отговаря гуруто Хамза Кан.
Две седмици отпуска не стигат

Две седмици отпуска не стигат

Ваканцията е най-силното „хапче за щастие”. Как да й се насладим максимално? И най-лесно да се адаптираме след нея, завръщайки се, пълни с настроение и идеи? Отговаря проф. Захарина Савова.

Как ни лекува любовта към себе си

Как ни лекува любовта към себе си

Бясното преследване на щастието често се оказва най-прекият път към нещастието. В стремежа да сме успешни, красиви, добри и усмихнати ставаме мазохисти. Как да се обикнем отново? Разкрива Лидия Петкова.

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Април 2019