Хващат Паркинсон още в зародиш

Специализираното изследване DaTscan установява заболяването, каза проф. Пенко Шотеков

Гергана
Добрева
kapry@abv.bg

- Какви са причините за възникването й?

- Причината могат да бъдат различни. Съчетание на генетични и токсични фактори на околната среда, както и обменни нарушения – оксидативен стрес и др. Около 30% от заболелите имат близък роднина с това заболяване. Рискът за унаследяване е по-висок, когато е болен бащата във фамилията. Установени са над 14 генни локуса, свързани със заболяването, и генни дефекти, свързани със синтезата на някои специфични белтъци, като α-synuclein, parkin и др.

- На каква възраст се проявява заболяването?

- Средната възраст е 55 години, но когато заболяването е с ясно обусловена наследственост може да започне и в по-млада възраст – 45 години.

- Ако родител е болен от Паркинсон, задължително ли и наследниците ще се разболеят? А внуците?

- Не е задължително децата да боледуват, но роднини от първа линия имат два до три пъти по-висок риск за заболяване. Същото важи и за внуците. С отдалечаване на поколенията рискът намалява, но остава по-висок, отколкото ако нямаш роднина с това заболяване.

- Отключващите фактори кои са?

- Много фактори от околната среда – различни интоксикации, хербециди, пестициди и други около 100 химически съединения, които са описани в литературата. Смята се, че при генетична предразположеност и излагането на подобни екзотоксини, рискът да се развие Паркисонизъм е значителен. Предполага се, че и някои ендогенни субстанции може да имат подобен ефект.

- Повече жени или мъже поразява?

- Двата пола се засягат в еднаква степен. Болесността е около 160/100000 души от населението. Предполага се, че у нас има около 15000 -16000 болни. Годишно заболяват около 200/1 милион от населението.

- Какви са първите симптоми?

- Първите прояви започват бавно и постепенно. Движенията на болните стават забавени, нарушават се фините движения, като например писане, говорът става забавен и немодулиран, позата е характерна, малко прегърбена, с леко свити горни и долни крайници и отсъствие на характерните движения на ръцете при ходене. Често болният има характерния статичен тремор (70% от случаите). В началото тези прояви могат да бъдат много слабо изразени и да бъдат установени само при преглед от специалист. В такива начални стадии на болестта диагнозата може да е трудна и дори да се обърка. Затова, прегледът от специалист е много важен.

- Как се поставя диагнозата?

- Доскоро диагнозата се поставяше изключително по клиничната картина. Понастоящем метод на избор за поставяне на диагнозата е специализирано радиоизотопно изследване DaTscan, което проследява транспората на невромедиатор Dopamin в допаминергичните неврони на подкоровите ядра. При невродегенерация на тези неврони натрупването на Dopamin e намалено. Такъв апарат, за диагностика на болни от Паркинсон, има в УМБАЛ „Св. Иван Рилски" и изследването е безплатно. Искам да уточня, че когато имаме характерната симптоматика и заболяването е сигурно, не е необходимо да се прави това изследване, тъй като макар и безплатно за пациентите, то само по себе си е много скъпо. Полезно е, когато е необходима диференциална диагноза с други заболявания с подобна симптоматика.

- Какво е лечението?

- Лечението е с няколко групи от медикаменти, които частично се заплащат от Националната здравноосигурителна каса. Ако започнем в хронологичен ред на развитието на лечението на това сложно неврологично заболяване трябва да споменем, че първото лечение, което е международно признато е на българския народен лечител Иван Раев (1876-1938), създател на лекарство от билката Лудо биле, която съдържа веществото Беладона. Лекарството е използвано след Първата световна война при случаи на Паркисонизъм след световна пандемията от грип и последващ енцефалит, наречен Летаргичен енцефалит „Сънна болест". Само ще изредя групите медикаменти по хронологията на тяхното въвеждане в практиката: Антихолинергични, Допаминзаместващи, Моноаминооксидазни инхибитори, Допаминови агонисти, Катехол-орто-метил-трансферазни инхибитори. По-съвременни методи на лечение са Постоянната допаминергична стимулация с Duodopa, която се прилага с дуоденостома и катетър и постоянен перфузор на медикамента. Друго съвременно лечение на пациентите с Паркисонова болест е с т.н. Дълбока мозъчна стимулация (Deep Brain Stimulation) на подкоровите ядра с имплантирани електроди и високочестотна стимулация. Тази съвременн техника се прилага единствено в Клиникита по неврохирургия на УМБАЛ „Свети Иван Рилски" София. Необходимо е да спомена, че лечението на болните с Паркисонизъм е много сложно, отговорно и изисква занчителна квалификация на лекарите-невролози, които го прилагат. Това е една висша форма на лекарско изкуство и се извършва в специализирани центрове с Комисии за изписване на тези медикаменти по линията на НЗОК. Такава комисия има и в Клиниката по нервни болести, която ръководя.

- Може ли да се каже, че българският пациент с Паркинсон получава лечение на европейско ниво?

- Да, съвсем определено твърдя, че българските невролози разполагат с всички диагностични и терапевтини възможности за лечение на пациентите с Болестта на Паркисон .