проучване

Диабетиците искат повече информация

08-04-2019 13:43
Всеки четвърти не е обсъждал риска от ССЗ със своя лекар, показва проучване на Международната диабетна федерация (IDF)Диабетиците искат повече информация
Clinica.bg

press@clinica.bg
Хората с диабет определено се нуждаят от повече информация за диагнозата, както и от свързаните с него сърдечно-съдови заболявания (ССЗ). Това са част от основните изводи, които се налагат от проучването на Международната диабетна федерация (IDF) „Захарният диабет присърце". Резултатите от него бяха официално представени в началото на месец април тази година.
В проучването са взели участие 12 695 души с диабет тип 2 от 133 страни в света, сред които и България. Те са отговорили на 17 въпроса в няколко основни области - какви са познанията им за риска от ССЗ, какви са източниците за информация, които ползват за здравословните си проблеми, какво обучение за ССЗ са получили от страна на медицинските специалисти.

 

Данните от изследването в света

показват, че един от десет анкетирани не знае за сърдечно-съдовите заболявания и рисковите фактори, които се свързват с тях. Девет от десет участника обаче имат един или повече рискови фактора за ССЗ. Всеки пети пациент с диабет тип 2 е имал ССЗ, сред които инфаркт или инсулт. Всеки четвърти не е обсъждал (или поне не си спомня да го е правил) своя риск от сърдечно-съдови заболявания с медицински специалист.

Хората не са наясно и че диабет тип 2

увеличава риска от ССЗ. Все още един от всеки шестима души е неудовлетворен или много неудовлетворен от информацията, която получава от своя лекар. Затова две трети от анкетираните чувстват, че се нуждаят от повече знания за рисковите фактори и признаците и симптомите на ССЗ. А също и как да контролират диабета и как да намалят риска от ССЗ чрез подходящата диета и упражнения.


В България участие в проучването

„Захарният диабет присърце" са взели 1129 пациенти с диабет тип 2. По-голямата част от тях (86%) са над 50 години, само 1% са под 30 години. Половината – 53%, са с висше образование, една четвърт с професионално и едва 2% са с основно. Над 61% от анкетираните живеят с диабет тип 2 повече от 9 години, около 14% - между шест и девет години, а останалите под шест години. Изводите за осведомеността и потребностите от информация на пациентите с диабет тип 2 за риска от ССЗ в България не се различава особено от тези за света:


82% от анкетираните причисляват инфаркта,

а 73% - хроничната сърдечна недостатъчност, към групата на сърдечно-съдовите заболявания. По-малка част от участниците причисляват към нея инсулта, атеросклерозата и ангината. Една трета идентифицират и аневризмата на аортата като ССЗ.
Основната част от участниците припознават високото кръвно налягане (85%), наднорменото тегло и затлъстяването (78%), неконтролираните нива на кръвната захар (77%), тютюнопушенето (69%), фамилната обремененост (64%), високите нива на стрес (61%) и на холестерол (61%) като рискови фактори за ССЗ. Повече от половината анкетирани идентифицират още 7 допълнителни фактора – високият прием на наситени и транс мазнини; живеенето с диабет повече от пет години; възрастта над 65 години; злоупотребата с алкохол; обездвижването. Една четвърт причисляват към рисковите фактори за ССЗ и депресията.


Едва половината от участниците смятат,

че са в умерен или висок риск от развитието на ССЗ. По-голямата част от тях докладват, че имат рискови фактори за тези страдания. Сред тях са високо кръвно налягане (72%), живот с диабет над 5 години (68%), високи нива на стрес (57%), наднормено тегло или затлъстяване (56%), неконтролирана кръвна захар (55%). По-малко от половината участници (539) са имали фамилна обремененост; хранителен режим, богат на наситени и транс мазнини (527); висок холестерол (508). Броят на хората с рискови фактори като тютюнопушене, депресия, консумацията на алкохол. Сърдечната недостатъчност (23%) или инфарктът (20%) са основните сърдечно-съдови инциденти, които анкетираните са имали.


У нас също само една трета от анкетираните

са съобщили, че са говорили за диабета и сърдечно-съдовите заболявания със здравни професионалисти по време на поставянето на диагнозата диабет тип 2 или скоро след това. Други 15% са обсъждали този проблем и в двата случая. Една четвърт от участниците обаче никога не са обсъждали връзката между диабет тип 2 и рисковите фактори за ССЗ със здравен специалист. 14% от анкетираните дори не помнят изобщо да са обсъждали темата за ССЗ със своя лекар.

Повечето участници в изследването (84%) знаят, че могат да понижат риска от ССЗ със здравословен хранителен режим и упражнения. Основната част (79%) са наясно, че повишените нива на стрес увеличават риска от ССЗ, а 55% смятат, че диабетът няма да увеличи риска от ССЗ, докато приемат лекарствата си. Всеки трети смята, че рискът от ССЗ при двата пола е еднакъв, 30% обаче са убедени,, че той е генетично заложен, а 18% - че само хората с наднормено тегло и затлъстяване са в опасност.


Повечето анкетирани заявяват,

че се осланят на здравните специалисти за получаването на информация за ССЗ. Една четвърт обаче се доверяват на телевизионните и радио програмите, почти толкова разчитат на информация от приятели и семейството. Около една пета са тези, които се доверяват на листовки, печатни материали, интернет, блогове и местните пациентски организации. Над половината от пациентите у нас са удовлетворени от информацията за ССЗ, която са получили от медицинските специалисти или от клиниката, в която се лекуват. В същото време голяма част от тях не са били доволни от тази в рекламите, печатните и социалните медии.


Медицината е категорична, че хората с диабет

са в повишен риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания. Това е основната причина за смърт и инвалидизация сред тази група пациенти. Предотвратяването на ССЗ сред диабетиците може да понижи смъртността и усложненията, както и негативното им икономическо въздействие. Това може да стане чрез подобряване на контрола над нивата на кръвната захар, кръвното налягане и холестерола, както и чрез преустановяването на нездравословни навици като пушенето, лошото хранене и обездвижването. Не малка част от пациентите обаче не са запознати с тези опасности и възможности, показват основните изводи от проучването.


Зависимостта е болест, но обществото не го осъзнава

Зависимостта е болест, но обществото не го осъзнава

Алкохолът и наркотиците „доставят" лесно щастие, чувство на обич и силни емоции, казва Светлана Йорданова
Неинвазивни тестове сменят ендоскопиите при ВЧЗ

Неинвазивни тестове сменят ендоскопиите при ВЧЗ

Преди 18 години разполагахме само с две лекарства за тях, а сега имаме много възможности за лечение, казва доц. Петко Карагзозов

Ръст на меланома заради жизнения стандарт

Ръст на меланома заради жизнения стандарт

За десет години новите случаи са близо 300 000, към 2025-та скокът им ще бъде с 18%, а смъртността ще достигне близо 80 000
TPVI е по-безопасна от сърдечна операция

TPVI е по-безопасна от сърдечна операция

В света процедурата стана реална алтернатива на конвенционалната хирургия в последните 10 години, а у нас навлиза сега, така че изоставаме, казват д-р Любомир Димитров и д-р Александър Александров

Стресът удря здравето на стомаха и червата

Стресът удря здравето на стомаха и червата

Нелекуваната рефлуксна болест може да доведе до карцином, пролетта е сезонът на гастроентерологичните оплаквания, казва д-р Камен Данов
ИИ ще е в хирургията най-рано след 10 години

ИИ ще е в хирургията най-рано след 10 години

Бичът на века са наднорменото тегло и затлъстяването, хернии при хора, които са ги допуснали, откриваме трудно, казва д-р Димитър Пенчев
Сънната апнея - рисков фактор за инфаркт

Сънната апнея - рисков фактор за инфаркт

54% от пациентите със сърдечна недостатъчност имат заболяването, обяснява д-р Петър Калайджиев  от ИСУЛ
Белтък помага за ремонтирането на ДНК

Белтък помага за ремонтирането на ДНК

Раковите заболявания са разнообразни, не е възможно създаване на универсална ваксина срещу тях, казва д-р Радослав Александров
Да се въведат още неонатални скрининги

Да се въведат още неонатални скрининги

Нужни са мултидисциплинарни групи от специалисти за пациентите с редки болести, навършващи пълнолетие, казва проф. Иван Литвиненко
Да има геномни карти и у нас

Да има геномни карти и у нас

Секвенитарме нашата ДНК, така ще подпомогнем изследванията и по-добрата и диагностика на тежки заболявания, казва проф. Радка Кънева
1 2 3 4 5 ... 62 »
Банер
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Според вас в страната има ли нужда от още болници за активно лечение?

Май 2024 Предишен Следващ