Диабетиците искат повече информация

В проучването са взели участие 12 695 души с диабет тип 2 от 133 страни в света, сред които и България. Те са отговорили на 17 въпроса в няколко основни области - какви са познанията им за риска от ССЗ, какви са източниците за информация, които ползват за здравословните си проблеми, какво обучение за ССЗ са получили от страна на медицинските специалисти.

 

Данните от изследването в света

показват, че един от десет анкетирани не знае за сърдечно-съдовите заболявания и рисковите фактори, които се свързват с тях. Девет от десет участника обаче имат един или повече рискови фактора за ССЗ. Всеки пети пациент с диабет тип 2 е имал ССЗ, сред които инфаркт или инсулт. Всеки четвърти не е обсъждал (или поне не си спомня да го е правил) своя риск от сърдечно-съдови заболявания с медицински специалист.

Хората не са наясно и че диабет тип 2

увеличава риска от ССЗ. Все още един от всеки шестима души е неудовлетворен или много неудовлетворен от информацията, която получава от своя лекар. Затова две трети от анкетираните чувстват, че се нуждаят от повече знания за рисковите фактори и признаците и симптомите на ССЗ. А също и как да контролират диабета и как да намалят риска от ССЗ чрез подходящата диета и упражнения.

В България участие в проучването

„Захарният диабет присърце" са взели 1129 пациенти с диабет тип 2. По-голямата част от тях (86%) са над 50 години, само 1% са под 30 години. Половината – 53%, са с висше образование, една четвърт с професионално и едва 2% са с основно. Над 61% от анкетираните живеят с диабет тип 2 повече от 9 години, около 14% - между шест и девет години, а останалите под шест години. Изводите за осведомеността и потребностите от информация на пациентите с диабет тип 2 за риска от ССЗ в България не се различава особено от тези за света:

82% от анкетираните причисляват инфаркта,

а 73% - хроничната сърдечна недостатъчност, към групата на сърдечно-съдовите заболявания. По-малка част от участниците причисляват към нея инсулта, атеросклерозата и ангината. Една трета идентифицират и аневризмата на аортата като ССЗ.
Основната част от участниците припознават високото кръвно налягане (85%), наднорменото тегло и затлъстяването (78%), неконтролираните нива на кръвната захар (77%), тютюнопушенето (69%), фамилната обремененост (64%), високите нива на стрес (61%) и на холестерол (61%) като рискови фактори за ССЗ. Повече от половината анкетирани идентифицират още 7 допълнителни фактора – високият прием на наситени и транс мазнини; живеенето с диабет повече от пет години; възрастта над 65 години; злоупотребата с алкохол; обездвижването. Една четвърт причисляват към рисковите фактори за ССЗ и депресията.

Едва половината от участниците смятат,

че са в умерен или висок риск от развитието на ССЗ. По-голямата част от тях докладват, че имат рискови фактори за тези страдания. Сред тях са високо кръвно налягане (72%), живот с диабет над 5 години (68%), високи нива на стрес (57%), наднормено тегло или затлъстяване (56%), неконтролирана кръвна захар (55%). По-малко от половината участници (539) са имали фамилна обремененост; хранителен режим, богат на наситени и транс мазнини (527); висок холестерол (508). Броят на хората с рискови фактори като тютюнопушене, депресия, консумацията на алкохол. Сърдечната недостатъчност (23%) или инфарктът (20%) са основните сърдечно-съдови инциденти, които анкетираните са имали.

У нас също само една трета от анкетираните

са съобщили, че са говорили за диабета и сърдечно-съдовите заболявания със здравни професионалисти по време на поставянето на диагнозата диабет тип 2 или скоро след това. Други 15% са обсъждали този проблем и в двата случая. Една четвърт от участниците обаче никога не са обсъждали връзката между диабет тип 2 и рисковите фактори за ССЗ със здравен специалист. 14% от анкетираните дори не помнят изобщо да са обсъждали темата за ССЗ със своя лекар.

Повечето участници в изследването (84%) знаят, че могат да понижат риска от ССЗ със здравословен хранителен режим и упражнения. Основната част (79%) са наясно, че повишените нива на стрес увеличават риска от ССЗ, а 55% смятат, че диабетът няма да увеличи риска от ССЗ, докато приемат лекарствата си. Всеки трети смята, че рискът от ССЗ при двата пола е еднакъв, 30% обаче са убедени,, че той е генетично заложен, а 18% - че само хората с наднормено тегло и затлъстяване са в опасност.

Повечето анкетирани заявяват,

че се осланят на здравните специалисти за получаването на информация за ССЗ. Една четвърт обаче се доверяват на телевизионните и радио програмите, почти толкова разчитат на информация от приятели и семейството. Около една пета са тези, които се доверяват на листовки, печатни материали, интернет, блогове и местните пациентски организации. Над половината от пациентите у нас са удовлетворени от информацията за ССЗ, която са получили от медицинските специалисти или от клиниката, в която се лекуват. В същото време голяма част от тях не са били доволни от тази в рекламите, печатните и социалните медии.

Медицината е категорична, че хората с диабет

са в повишен риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания. Това е основната причина за смърт и инвалидизация сред тази група пациенти. Предотвратяването на ССЗ сред диабетиците може да понижи смъртността и усложненията, както и негативното им икономическо въздействие. Това може да стане чрез подобряване на контрола над нивата на кръвната захар, кръвното налягане и холестерола, както и чрез преустановяването на нездравословни навици като пушенето, лошото хранене и обездвижването. Не малка част от пациентите обаче не са запознати с тези опасности и възможности, показват основните изводи от проучването.