Интервю

Oчаквам скок в българската наука

08-04-2019 06:20
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Oчаквам скок в българската наука Вярвам в традиционната медицина, с изследванията ни, искаме да засилим нейния ефект, казва доц. Ива Угринова
За първи път чрез националната прогмата за „Иновативни нискотоксични биологично-активни средства за прецизна медицина", Министерството на образованието подпомага науката, и в частност борбата със социално значими заболявания. Български учени вече работят по конкретни проекти в тази област и доказаха антитуморното дейтсвие на екстракт от коноп. На какъв етап са разработките им, какви са хоризонтите и какви са перспективите и проблемите на науката у нас, попитахме доц. Ива Угринова. Тя е директор на Института по молекулярна биология към БАН.
- Доц. Угринова, изследвания на Института по молекулярна биология към БАН доказаха антитуморното действие на екстракт от коноп и предизвикаха силен интерес в обществото. Защо се насочихте ?

- Насочихме се към него, заради активната субстанция канабидиол, която се съдържа в конопа и която може да се закупи от фармацевтични компании, а това я прави бързо достъпна. Останалите субстанции, с които ще работим са вещества, които се извличат и пречистват, което изисква време. В момента нашите колеги химици и фармацевти подготвят тези екстракти, за да можем да започнем работа и с тях. А канабидиолът е въпрос на покупка, затова започнахме с него.

- Дебатът дали марихуаната да се легализира у нас се води от години. Смятате ли, че вашите изследвания са повод за неговото възвръщане ?

- Категорично не смятам, че тези първи изследвания с вещество, което е закупено от компания може да бъде повод за провокиране на нов такъв обществен дебат. Това са държавни регулации и ние учените по никакъв начин не искаме да се месим в тях. Особено така задочно. Ако все пак има дебат, в който се търси експертно мнение и хора, които да помогнат на законотворците в решението – би могло да се даде становище, като към момента не мога да кажа какво би било то. Конопът е растение, което съдържа много биологично активни вещества, някои от които имат психотропно действие, каквото е тетрахидроканабинолът. Това е субстанцията, заради която хората пушат трева. При нашите изследвания става дума за друга субстанция и не може да става и дума за знак за равенство. От това растение се изолират още много такива активни вещества. За канабиноидите има много химични разработки. В последните години науката се обърна към това растение, именно защото е богато на такива субстанции, те се изучват, но категорично заявявам, че това няма никаква връзка с употребата на марихуана. Научните изследвания нямат нищо общо с пушенето на трева и с нейното легализиране. Не знам дали би било по-добре или по –зле, ако сме като в Холандия. Но нашите проучвания не водят до такава връзка.

- Националната научна програма БиоАктивМед, която поставя акцент на борбата със социално – значими заболявания е прецедент. Какви хоризонти отваря тя за вас?

- Така е, финансирането на наука чрез национални програми е прецедент. Това е нова инициатива на Министерството на образованието и науката, която учените приветстват. За нас тази програма е много ценна, защото позволява да се извършат едни комплекси мултидисциплинарни изследвания, в които участват химици, фармаколози, медици, молекулярни биолози, паразитолози, имунолози, невробиолози. Много широк спектър от учени, които могат да направят един комплексен анализ на биологично активните вещества, които се съдържат така или иначе в нашата флора и фауна и които са безценен резервоар на субстанции, които биха могли да бъдат полезни. За първи път учените имат възможността да работят в такива големи екипи и се надявам това да помогне за получаването на добри резултати. И също така ние насърчаваме тази политика на МОН и ни се иска да тя продължи.

- Имате ли идеи за други подобни изследвания?

- Във връзка с тази програма има още много субстанции, които моите колеги подготвят и предстои да бъдат тествани. На следващ етап ние ще трябва да стесним кръгозора си и да се фокусираме върху избрана група от субстанции – една, две или пет. И когато се спрем на тези, които имат заслужаваща внимание активност, оттам нататък вече трябва да изучим механизмите и да дадем отговор на много въпроси във връзка с евентуалното им усвояване на организмово ниво, подготовката им в някаква приложима форма.

- Т.е. дали, ако се стигне до създаване на хранителна добавка, тези субстанции ще могат да запазят свойствата си, попадайки в човешкия организъм?

- Да, защото в момента нашите опити са на клетъчно ниво, а на организмово ниво, те наистина са по-различни. Така че всичките тези изследвания наистина предстоят и аз наистина се надявам да достигнем до успешни продукти. Но съм сигурна, че това ще се случи, защото екипът е много мотивиран, хората работят с изключителен ентусиазъм и при толкова позитивен подход няма как да не се стигне до нещо добро.

- Смятате ли, че подобни хранителни добавки могат да бъдат алтернатива на традиционните лекарства или са по-скоро спомагателни лечението средства?

- Труден въпрос. Аз съм човек, който вярва в традиционната медицина. Вероятно в алтернативната има ползи, но те не са достатъчно изучени. Не се знаят фините механизми, по които едно или друго нещо се случва. Освен това случаите за хора, които са позитивно повлияни и се цитират в медиите са единични. А същевременно има десетки, които не биват повлияни. И докато ние не можем да дадем отговор кои се повлияват и защо, не може да се твърди, че алтернативната медицина може да се прилага широко. Това е истината. Ние се опитваме да правим спомагателни средства, които да засилят ефекта на традиционната медицина, да увеличат възприемчивостта на организма или да подпомогнат преодоляването на химиотерапия. Горе - долу в тази посока са нашите цели.

- Инвестициите в наука са ключови за нейното развитие. Същевременно са важни и резултатите, нещо на което акцентира и министърът на образованието Красимир Вълчев. Каква е ситуацията в България в това отношение според вас?

- През последните 15-20 години науката в България имаше почти нулево финансиране, а тя е скъпо удоволствие. И въпреки нищожните инвестиции и донякъде благодарение на различни колаборации с други държави, учените успяха да постигнат сериозни успехи дори през този период на пълна стагнация. Сега хоризонтът се отвори повече, ние сме ентусиазирани и вярваме, че може би държавата се е сетила, че както се казва - без наука няма сполука. Наистина започва един вятър на промяната, усеща се. Така че може би тепърва българската наука ще дава сериозни плодове и ще можем да убедим властимащите, че можем да направим успешни разработки. Или по-точно до повече такива. Защото пак казвам, дори и през тези 20 години, през които бяхме на просешка тояга, все пак се направиха доста неща. А сега смятам, че просто ще има качествен скок в българската наука. Ако нашата държава не инвестира в наука, така че да има ноу-хау върху продукти, каквито и да са те, ние ще бъдем един потребител, ще разчитаме единствено и изцяло на внос и ще купуваме. Т.е. ще бъдем един народ, който ще бъде експлоатиран. Ако нямаме ноу-хау и технологии, на нищо не можем да разчитаме.

- Сътрудничите ли си с лекари или болници във вашите изследвания. Проявяват ли те интерес към това поле на медицината?

- Има колеги медици, които са отворени към по-научната част на медицината. Контактувам с такива лекари, но когато няма финансиране, интересът много бързо се губи.

- Как стои въпросът с кадрите в науката в областта на биологията?

- Кадровият проблем е сериозен, защото научната кариера е изключително трудна. Като цяло учените не са добре възнаградени никъде, не само в България. У нас те са мизерстващи хора, но и в световен мащаб научната кариера не е лека. Навсякъде заплатите се движат около средната или малко над нея. И докато юристи и банкери са с огромни заплати, то учените не са. Така че това прави професията непривлекателна, а у нас направо отблъскваща. От друга страна младите хора стават все по- практични, те искат много бързо да им се случат много хубави неща, да работят за много пари. Изречението – „Аз за под 1000 лв. няма да започна" стана стандартно и то от хора, които дори нямат магистратура. И макар да е трудно, ние все пак имаме доста добър екип от млади кадри. Това са едни силно мотивирани деца, които наистина са „заслепени от науката". За тях тя е някакъв вътрешен стимул. Това са специални хора. Но нямаме възможност за масов подбор. Проблем има дори и на ниво образование. Знаете ли колко намаляват студентите в природните дисциплини като биология, физика, химия. Всички искат да стават юристи, банкери, мениджъри, маркетингови специалисти, просто науката не е атрактивна. Образованието е тежко и сложно, изискванията са много високи, а накрая не са така възнаградени и затова децата го избягват.

- Колко средно се движат основните заплатите в БАН?

- Един завършил бакалавър взима с 20 лв. повече от минималната работна заплата, колкото взима и хигиенист с нулево образование. И това е подтискащо. При магистрите заплащането е около 570 лв., при докторите - 600 лв., за доцент - около 700, за професор – 850 лв. Други инструменти на финансиране по национални научни програми или чрез Фонд „Научни изследвания".



Регулират лекарствата от паралелен внос

Регулират лекарствата от паралелен внос

ВАС отмени ограничението цените им да не са по-високи от регистрираните у нас, МЗ го въвежда отново
Вещество в течност за е-цигари вече е наркотик

Вещество в течност за е-цигари вече е наркотик

Министерски съвет прие промени в наредба, с които забранява използването му
Каска може да замени химиотерапията

Каска може да замени химиотерапията

Резултатите ни показват завидна успеваемост, призната и от западните клиники, каза доц. Васил Каракостов
Над 78 млн. лв. за лекарства за редки болести

Над 78 млн. лв. за лекарства за редки болести

Толкова е платила НЗОК през тази година, разходите растат от 2011 г. насам, сочат данните до края на август
Злокачественото хематологично заболяване вече не е присъда

Злокачественото хематологично заболяване вече не е присъда

10.5% от българите възприемат злокачествените заболявания на кръвта като лечими, a симптомите на онкохематологичните заболявания не са ясни за населението. Това стана ясно при скорошно проучване по темата. Какво е характерно за тази диагноза, какъв е напредъка на лечението, попитахме д-р Бранимир Спасов, директор на НСБАЛХЗ в София.
130 млн. лв. е инвестирала АстраЗенека в България

130 млн. лв. е инвестирала АстраЗенека в България

Компанията е осигурила 20 иновативни лекарства на пазара в страната ни
ИАЛ блокира лекарствата с ринитидин

ИАЛ блокира лекарствата с ринитидин

Пациентите не трябва да преустановяват лечението, без консултация с лекар, подчертават от Агенцията
Какво е бъдещето на терапията при ревматоиден артрит?

Какво е бъдещето на терапията при ревматоиден артрит?

Досега няма намерен медикамент за РА, което завинаги да го излекува, казват от Асоциацията за развитие на медицинската общност
Представят модерни методи в неврохирургията

Представят модерни методи в неврохирургията

На конференция в Правец ще обсъждат терапията при глиални тумори и други ракови заболявания
Награди за иновативни проекти

Награди за иновативни проекти

Остават още 13 дни за кандидатстване, напомнят организаторите
1 2 3 4 5 ... 74 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Октомври 2019