лица

Победителят в операционната

05-04-2019 07:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Победителят в операционнатаОртопедията и травматологията е моята страст в медицината, казва д-р Александър Илиев от УМБАЛ „Св. Анна”
В късния следобед, в клиниката по ортопедия и травматология са останали малко медици, един от тях е д-р Александър Илиев, който тъкмо е завършил втората за деня 4 часова операция. Макар, че е уморен и бърза да се прибере ни отделя време, за да си поговорим за житейските избори и за шегите на съдбата.
Не е кръстен на никой от родата. Майка му и баща му избират сами да го орисат, като му дадат име на победител. Записват го Александър и така става ясно, че няма битка, която той да не печели в живота. От това най-щастливи са пациентите му, защото д-р Илиев изпипва до съвършенство детайлите в операцията.

 

Обича работата си и я върши с жар,

защото е сбъднал ученическата си мечта, да стане лекар. Разказва че химията му е била любим предмет. Вървяла му е и биологията. Избрал е да учи в София и никъде другаде, но не успява да пребори конкуренцията от първия път. Така отива за 9 месеца в казармата, след което се прибира вкъщи и отново заляга над химията и биологията . "Това беше ужасен период. Пълна изолация от приятели и близки". Но всичко си струва, защото успява да се подготви и наесен вече е студент по медицина. В онова време, преди 17 години, желание да учат за доктори са имали мнозина, право обаче да влезнат само най-добрите. Той се оказва в челната десетка на приетите.

Анатомията направо го зашеметява

в университета. "Още помня първото упражнение - кости". Така изборът на специалност вече е предопределен - ортопедия и травматология. Това го отвежда в Пирогов. Студентът по медицина започва работа, като санитар. „ В Пирогов започнах от входната врата. Там системата на работа беше следната, трябва да има санитар за всеки кабинет. Моята цел беше да вляза в 108 кабинет- травматологичен. И в 109-ти , където имаше гипсовъчна." Разказва, че да е гипсовъчен санитар е нещо уникално. Това е сцена, на която прожекторите светят и е най-сигурният път, кадърните да станат видими за специалистите. „Когато лекарите те видят, че да правиш нещата, които се изискват от теб с желание още като студент по медицина всичко се случва по различен начин. Това е уникална школовка, трамплин за ортопедията и травматологията".

Сашо, както го наричат приятелите му,

става част от лекарския екип на Пирогов и така цели 15 години, а вече повече от година е в столичната УМБАЛ "Света Анна". С любовта на живота му го запознава един колега и приятел през 2003 година. Тя е прекрасна смесица от баща македонец и майка сръбкиня. Няма никакви допирни точки с медицината. Завършила е международни отношения и психология на антитероризма, но работи като бизнес анализатор. В семейството обаче шеф е малката Мина. Тя е 4 годишната дъщеря на д-р Илиев. А както казва народа „ от където е жената, от там е и родата", така всички пътища за семейство Илиеви, вместо към родната Елена, по-често водят към Нови Сад и Охрид.

Оказва се, че съдбата е решила

да задържи д-р Илиев в родината. Когато е бил последен курс в университета е имал шанс да замине по студентска програма за Виена. Всичко е било уредено. Случило се обаче, че дата на последния държавен изпит съвпаднала с тази на пътуването до австрийската столица. Избрал да се яви на изпит, а пък за Виена не съжалява, защото не било писано да пътува, а да се дипломира. „ Не спираме да ходим на курсове в Европа. Сверяваме си професионалните часовници с голям брой западноевропейски клиники по ортопедия и травматология", казва той и споделя, че българската ортопедия е на европейско и световно ниво. За него работният ден започва в седем часа сутринта и продължава до 4 следобед. Макар че не са рядкост и дните, когато се прибира и в 9 и 10 часа вечерта. Най-много се радва на игрите с Мина. Един ден играят на продавачи, друг път на лекари или пък на фризьори. С приятели традицията повелява, да играят футбол. Оказва се обаче, че спорта не прощава." Главният вратар беше колега, хирург на ръка.Той спря да играе, защото си контузи двата пръста. На други сме шили ахилесови сухожилия, оперирали сме и глезенни фрактури на някои от тях. И макар, че голяма част от отбора е минал през клиниката, пак продължават да играят".

За д-р Илиев, най-важното е

да чувства подкрепата на семейството си. В работата си иска да дава най-доброто, на което е способен. И единственото нещо, което може да го извади от обувките е неудовлетворителният резултат от максимално вложени усилия. Разказва, че сърбите и македонците ходят редовно на профилактични прегледи, за разлика от българите, които по-скоро се срещат с доктор само в крайна нужда. "Ако се наложи задължителната профилактика на възрастните, така както е при децата с ехографията на ставите например, нещата ще бъдат доста по-различни ", споделя той. Мечтае да има повече време

за семейството си, защото работата му се оказва най-големия крадец на домашен уют. Помни както първият работен ден, така и най-големите уроци в професията- силата на разбирателството с колегите и екипната игра, която винаги води до победа.



За здрава ценностна система

За здрава ценностна система

Не съм колебал нито за миг да стана доброволец, в ситуация като тази, в която се намира страната ми
Любовта е над всичко

Любовта е над всичко

Моето хоби е образната диагностика, каза д-р Ваня Страхинова
Красивият ловец на лъжи

Красивият ловец на лъжи

Най-много мразя да ме лъжат, за това избрах професия, която се бори с лъжите, казва инспектор Весела Крумова
Четвърто поколение медик

Четвърто поколение медик

Винаги съм искал да бъда хирург, колебанието беше във вида хирургия, казва д-р Димитър Пенчев
Богатството на сивите нюанси

Богатството на сивите нюанси

Мечтая доброто да се случва, все повече между нас, каза проф. Росен Коларов
Посланичката на любовта

Посланичката на любовта

Музата, която ме е споходила е любовта във всичките й измерения, казва д-р Джина Дундова- Панчева
Една дарена икона и един спасен кръст

Една дарена икона и един спасен кръст

Всеки понеделник и петък влизам в храма на Александровска болница, освен за семейството ми се моля и за моите пациенти, казва д-р Найден Кандиларов.
Чудесата на зрелия избор

Чудесата на зрелия избор

Човек, трябва да избира професия със сърцето си, казва Станислава Базовичка
Планинска легенда

Планинска легенда

В планината солови акции няма, това е отборна работа на добре смазана машина, казва планинския спасител Иван Драгошинов
Лекарят, който спира „света“ да се върти

Лекарят, който спира „света“ да се върти

За световъртежа малко се учи в университета, за мен той винаги е бил професионално изкушение, казва д-р Георги Савов
1 2 3 4 5 ... 16 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Подкрепяте ли удължаването на мерките за борба с пандемията от COVID-19?

Март 2020