лица

Победителят в операционната

05-04-2019 07:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Победителят в операционнатаОртопедията и травматологията е моята страст в медицината, казва д-р Александър Илиев от УМБАЛ „Св. Анна”
В късния следобед, в клиниката по ортопедия и травматология са останали малко медици, един от тях е д-р Александър Илиев, който тъкмо е завършил втората за деня 4 часова операция. Макар, че е уморен и бърза да се прибере ни отделя време, за да си поговорим за житейските избори и за шегите на съдбата.
Не е кръстен на никой от родата. Майка му и баща му избират сами да го орисат, като му дадат име на победител. Записват го Александър и така става ясно, че няма битка, която той да не печели в живота. От това най-щастливи са пациентите му, защото д-р Илиев изпипва до съвършенство детайлите в операцията.

 

Обича работата си и я върши с жар,

защото е сбъднал ученическата си мечта, да стане лекар. Разказва че химията му е била любим предмет. Вървяла му е и биологията. Избрал е да учи в София и никъде другаде, но не успява да пребори конкуренцията от първия път. Така отива за 9 месеца в казармата, след което се прибира вкъщи и отново заляга над химията и биологията . "Това беше ужасен период. Пълна изолация от приятели и близки". Но всичко си струва, защото успява да се подготви и наесен вече е студент по медицина. В онова време, преди 17 години, желание да учат за доктори са имали мнозина, право обаче да влезнат само най-добрите. Той се оказва в челната десетка на приетите.

Анатомията направо го зашеметява

в университета. "Още помня първото упражнение - кости". Така изборът на специалност вече е предопределен - ортопедия и травматология. Това го отвежда в Пирогов. Студентът по медицина започва работа, като санитар. „ В Пирогов започнах от входната врата. Там системата на работа беше следната, трябва да има санитар за всеки кабинет. Моята цел беше да вляза в 108 кабинет- травматологичен. И в 109-ти , където имаше гипсовъчна." Разказва, че да е гипсовъчен санитар е нещо уникално. Това е сцена, на която прожекторите светят и е най-сигурният път, кадърните да станат видими за специалистите. „Когато лекарите те видят, че да правиш нещата, които се изискват от теб с желание още като студент по медицина всичко се случва по различен начин. Това е уникална школовка, трамплин за ортопедията и травматологията".

Сашо, както го наричат приятелите му,

става част от лекарския екип на Пирогов и така цели 15 години, а вече повече от година е в столичната УМБАЛ "Света Анна". С любовта на живота му го запознава един колега и приятел през 2003 година. Тя е прекрасна смесица от баща македонец и майка сръбкиня. Няма никакви допирни точки с медицината. Завършила е международни отношения и психология на антитероризма, но работи като бизнес анализатор. В семейството обаче шеф е малката Мина. Тя е 4 годишната дъщеря на д-р Илиев. А както казва народа „ от където е жената, от там е и родата", така всички пътища за семейство Илиеви, вместо към родната Елена, по-често водят към Нови Сад и Охрид.

Оказва се, че съдбата е решила

да задържи д-р Илиев в родината. Когато е бил последен курс в университета е имал шанс да замине по студентска програма за Виена. Всичко е било уредено. Случило се обаче, че дата на последния държавен изпит съвпаднала с тази на пътуването до австрийската столица. Избрал да се яви на изпит, а пък за Виена не съжалява, защото не било писано да пътува, а да се дипломира. „ Не спираме да ходим на курсове в Европа. Сверяваме си професионалните часовници с голям брой западноевропейски клиники по ортопедия и травматология", казва той и споделя, че българската ортопедия е на европейско и световно ниво. За него работният ден започва в седем часа сутринта и продължава до 4 следобед. Макар че не са рядкост и дните, когато се прибира и в 9 и 10 часа вечерта. Най-много се радва на игрите с Мина. Един ден играят на продавачи, друг път на лекари или пък на фризьори. С приятели традицията повелява, да играят футбол. Оказва се обаче, че спорта не прощава." Главният вратар беше колега, хирург на ръка.Той спря да играе, защото си контузи двата пръста. На други сме шили ахилесови сухожилия, оперирали сме и глезенни фрактури на някои от тях. И макар, че голяма част от отбора е минал през клиниката, пак продължават да играят".

За д-р Илиев, най-важното е

да чувства подкрепата на семейството си. В работата си иска да дава най-доброто, на което е способен. И единственото нещо, което може да го извади от обувките е неудовлетворителният резултат от максимално вложени усилия. Разказва, че сърбите и македонците ходят редовно на профилактични прегледи, за разлика от българите, които по-скоро се срещат с доктор само в крайна нужда. "Ако се наложи задължителната профилактика на възрастните, така както е при децата с ехографията на ставите например, нещата ще бъдат доста по-различни ", споделя той. Мечтае да има повече време

за семейството си, защото работата му се оказва най-големия крадец на домашен уют. Помни както първият работен ден, така и най-големите уроци в професията- силата на разбирателството с колегите и екипната игра, която винаги води до победа.



Когато чертаеш бъдещето си със спортна страст

Когато чертаеш бъдещето си със спортна страст

Аз може би съм единственият лекар, който всеки ден ходи на работа със сак пълен с кутии с храна и с учебници, казва д-р Валентин Иванов
Призвание магистър-фармацевт

Призвание магистър-фармацевт

Щастлив съм, че ме приеха по първото и единството желание, което посочих, каза Тихомир
Будител в бяло

Будител в бяло

Влюбих се в планината още като ученик, от нея разбрах колко красива е родината ни, казва д-р Шеип Панев
Избран от Бог да лекува

Избран от Бог да лекува

Каквото и да правиш, прави го така, сякаш е най-важното нещо в живота ти, казва д-р Илиян Траянов
Личните победи, които се оказват в полза на другите

Личните победи, които се оказват в полза на другите

Успях да се преборя с излишните килограми и сега помагам на пациентите в тази трудна битка, каза д-р Явор Асьов
Феята на зъбките

Феята на зъбките

В Пловдив има факултет и всяка година завършват много дентални медици, за това е трудничко да се намери работа, обяснява Виктория
По пътя към съвършенството

По пътя към съвършенството

Твърде бързо е ежедневието ни, ако можех бих го забавила, за да му се насладя истински, казва д-р Хубенова
Отличничката сред новите медици

Отличничката сред новите медици

Нищо друго не исках да уча освен медицина, за това много сериозно се готвих, казва Гергана
Игра на съдбата

Игра на съдбата

Работя в болницата, в която и аз съм роден, казва д-р Васил Димов
Медик зад кадър

Медик зад кадър

Трансфузионните хематолози не сме видимите медици, но без нас нито една трансплантация не може да се случи, казва старши лейтенант д-р Елисавета Грънчарова
1 2 3 4 5 ... 15 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Ноември 2019