лица

Победителят в операционната

05-04-2019 07:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Победителят в операционнатаОртопедията и травматологията е моята страст в медицината, казва д-р Александър Илиев от УМБАЛ „Св. Анна”
В късния следобед, в клиниката по ортопедия и травматология са останали малко медици, един от тях е д-р Александър Илиев, който тъкмо е завършил втората за деня 4 часова операция. Макар, че е уморен и бърза да се прибере ни отделя време, за да си поговорим за житейските избори и за шегите на съдбата.
Не е кръстен на никой от родата. Майка му и баща му избират сами да го орисат, като му дадат име на победител. Записват го Александър и така става ясно, че няма битка, която той да не печели в живота. От това най-щастливи са пациентите му, защото д-р Илиев изпипва до съвършенство детайлите в операцията.

 

Обича работата си и я върши с жар,

защото е сбъднал ученическата си мечта, да стане лекар. Разказва че химията му е била любим предмет. Вървяла му е и биологията. Избрал е да учи в София и никъде другаде, но не успява да пребори конкуренцията от първия път. Така отива за 9 месеца в казармата, след което се прибира вкъщи и отново заляга над химията и биологията . "Това беше ужасен период. Пълна изолация от приятели и близки". Но всичко си струва, защото успява да се подготви и наесен вече е студент по медицина. В онова време, преди 17 години, желание да учат за доктори са имали мнозина, право обаче да влезнат само най-добрите. Той се оказва в челната десетка на приетите.

Анатомията направо го зашеметява

в университета. "Още помня първото упражнение - кости". Така изборът на специалност вече е предопределен - ортопедия и травматология. Това го отвежда в Пирогов. Студентът по медицина започва работа, като санитар. „ В Пирогов започнах от входната врата. Там системата на работа беше следната, трябва да има санитар за всеки кабинет. Моята цел беше да вляза в 108 кабинет- травматологичен. И в 109-ти , където имаше гипсовъчна." Разказва, че да е гипсовъчен санитар е нещо уникално. Това е сцена, на която прожекторите светят и е най-сигурният път, кадърните да станат видими за специалистите. „Когато лекарите те видят, че да правиш нещата, които се изискват от теб с желание още като студент по медицина всичко се случва по различен начин. Това е уникална школовка, трамплин за ортопедията и травматологията".

Сашо, както го наричат приятелите му,

става част от лекарския екип на Пирогов и така цели 15 години, а вече повече от година е в столичната УМБАЛ "Света Анна". С любовта на живота му го запознава един колега и приятел през 2003 година. Тя е прекрасна смесица от баща македонец и майка сръбкиня. Няма никакви допирни точки с медицината. Завършила е международни отношения и психология на антитероризма, но работи като бизнес анализатор. В семейството обаче шеф е малката Мина. Тя е 4 годишната дъщеря на д-р Илиев. А както казва народа „ от където е жената, от там е и родата", така всички пътища за семейство Илиеви, вместо към родната Елена, по-често водят към Нови Сад и Охрид.

Оказва се, че съдбата е решила

да задържи д-р Илиев в родината. Когато е бил последен курс в университета е имал шанс да замине по студентска програма за Виена. Всичко е било уредено. Случило се обаче, че дата на последния държавен изпит съвпаднала с тази на пътуването до австрийската столица. Избрал да се яви на изпит, а пък за Виена не съжалява, защото не било писано да пътува, а да се дипломира. „ Не спираме да ходим на курсове в Европа. Сверяваме си професионалните часовници с голям брой западноевропейски клиники по ортопедия и травматология", казва той и споделя, че българската ортопедия е на европейско и световно ниво. За него работният ден започва в седем часа сутринта и продължава до 4 следобед. Макар че не са рядкост и дните, когато се прибира и в 9 и 10 часа вечерта. Най-много се радва на игрите с Мина. Един ден играят на продавачи, друг път на лекари или пък на фризьори. С приятели традицията повелява, да играят футбол. Оказва се обаче, че спорта не прощава." Главният вратар беше колега, хирург на ръка.Той спря да играе, защото си контузи двата пръста. На други сме шили ахилесови сухожилия, оперирали сме и глезенни фрактури на някои от тях. И макар, че голяма част от отбора е минал през клиниката, пак продължават да играят".

За д-р Илиев, най-важното е

да чувства подкрепата на семейството си. В работата си иска да дава най-доброто, на което е способен. И единственото нещо, което може да го извади от обувките е неудовлетворителният резултат от максимално вложени усилия. Разказва, че сърбите и македонците ходят редовно на профилактични прегледи, за разлика от българите, които по-скоро се срещат с доктор само в крайна нужда. "Ако се наложи задължителната профилактика на възрастните, така както е при децата с ехографията на ставите например, нещата ще бъдат доста по-различни ", споделя той. Мечтае да има повече време

за семейството си, защото работата му се оказва най-големия крадец на домашен уют. Помни както първият работен ден, така и най-големите уроци в професията- силата на разбирателството с колегите и екипната игра, която винаги води до победа.



Да правиш китки за обич

Да правиш китки за обич

Сбъднала съм професионалната си мечта да бъда операционна акушерка, казва Михаела Мишева
Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Само след дни ще защитя докторантура по темата, но в близо 300 те страници е заключена тайната, казва д-р Елеонора Христова
Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Искам да завърша и Музикалната академия, каза Мария- Йоана от МУ Пловдив
Когато Хипократ победи Мелпомена

Когато Хипократ победи Мелпомена

Избрах медицината, макар че много харесвах театъра, казва проф. Радослав Радев
Учителка на медици

Учителка на медици

Липсата на кадри ме подтиква да мотивирам учениците, след като завършат медицинските университети, да се върнат да работят при нас, казва учителката Даниела Куцева
Дарител на живот

Дарител на живот

Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
Вечно търсещият създател

Вечно търсещият създател

Важно е да можеш да даваш свобода на съзнанието си, казва Спас Керимов
Да върнеш глътката въздух

Да върнеш глътката въздух

Ако помагаме на другите и те помагат на нас ще живеем много по-щастливо в годините отредени ни на този свят, казва д-р Александър Симидчиев
Учителко, целувам ти ръка!

Учителко, целувам ти ръка!

Днешните деца имат нужда от интересни уроци, казва учителката Цветелина Петрова
Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Завърших с отличие медицина, а първата ми работа беше в строителството, каза доц. Васил Каракостов
1 2 3 4 5 ... 13 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Юли 2019