Искат от фармакомпаниите да подпишат празен чек

Забавянето на съвременните терапии може да достигне 3 години при новите регулации, казва Деян Денев

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- С притеснение. Тази година бяха приети пакет от мерки, насочени към контрол върху бюджета на Националната здравноосигурителна каса, които обаче биха могли да имат негативен ефект върху достъпа на пациентите до лечение. Първо трябва да коментираме наредба 10. Към момента регулацията за включване на нова терапия за реимбурсиране от касата води до сериозно забавяне – около 550 дни. Статистиката показва, че едва 20% от разрешените за употреба през 2015, 2016 и 2017 г. от Европейската лекарствена агенция препарати, са достъпни за българските пациенти. И това е при сега действащата регулация. Новата регулация е още по-рестриктивна. Разбира се, трябва да се отчете, че наредбата, спрямо първоначалния си вариант, който изглеждаше направо невъзможен за преодоляване, е променена. Т. е. не е толкова тежка новата регулация, колкото можеше да бъде. Но все пак е по-рестриктивна и ще доведе до още по-голямо забавяне на новите терапии. Много зависи как ще се приложи, тъй като едно от основните правила е, че оценката трябва да завърши до 30 септември.

- Какво ще се случи, ако разрешението за реимбурсация се получи на 1 октомври?

- Ако до 30 септември се включи в реимбурсния списък, лекарството може да започне да се заплаща от НЗОК от януари 2020 г. Ако се включи в списъка на 1 октомври или след това, вече ще се покрива от касата чак от 2021 г. Досега 90% от кандидатстващите нови терапии се включваха в реимбурсния списък през ноември и декември. Това означава, че ако имаме 20 нови лекарства и се работи по приетия в Наредба 10 вариант, 90% няма да влязат от 2020 година. Надяваме се, това да не се случи. Имаме уверение от Националния съвет, който пое регулацията и оценките на здравните технологии, че ще положат всички усилия да разгледат апликациите в рамките на предвидения 6-месечен срок до 30 септември. Но остава и рискът да не стане. Притеснителен е и другият елемент на регулация, който е свързан с новия механизъм за заплащане на отстъпките, които касата въвежда от тази година. Според него компаниите трябва да възстановят разходите, ако бюджетът бъде надскочен. Определя се бюджет, който тази година е разделен на три сегмента – онкология, за домашно лечение с протокол и без протокол. Към него се прибавя и част от резерва. Ако определената прогнозна стойност е надхвърлена, компаниите трябва да върнат цялата сума над бюджета. Това е много рисков механизъм, защото бюджетът за 2019 г. е известен, но за 2020 не е ясен. И той е политическа величина. При положение, че компаниите поемат ангажимент да връщат пари по този механизъм, спрямо един неизвестен бюджет, на практика това означава, че подписват празен чек. Второто нещо притеснително в този механизъм е, че той е предимно насочен към компаниите, чиито продукти се увеличават.

- Има ли опасност някои компании да се откажат да регистрират нови продукти в България?

- Ако не е достатъчно добър моделът, може да се случи такова нещо с някои малки компании. По-големите по-лесно могат да се справят със ситуацията и да компенсират, но има малки иновативни компании, които доставят на българските пациенти изключително важни продукти. За тях подобни инвестиции и поемането на подобен риск няма да бъде оправдано. Няма нужда да се поддържа операцията в България и да се доставят тези продукти, ако не се знае дали моделът е устойчив.

- Обявихте, че компаниите са върнали на касата 160 млн. лв. през 2018 г. Какви са очакванията за тази година?

- Раходът на касата за лекарства през 2018 г. е бил 1.260 млрд. лв., компаниите са върнали 160 млн. лв. На практика касата е платила 1.100 млрд. лв. , а е лекувала пациенти за 1.260 млрд. лв. В момента ние имаме един модел на отстъпки, който е устойчив и работещ през годините. Сега обаче той се променя. Върху него се добавя ново доплащане, което вече е обвързано правно с бюджета. Компаниите връщат разликата между бюджета и реалното изпълнение, а всъщност те нямат отношение към бюджета. Той се определя от парламента и е базиран на здравното осигуряване. Това е бюджетният здравноосигурителен процес. Винаги има риск, но сега той се прехвърля на компаниите.

- Парите за лекарства непрекъснато се увеличават, а в същото време пациентите продължават да доплащат. Защо?

- Разходите и за здравеопазване, и за лекарства в България, при това не само у нас, а в целия свят, нарастват. Населението се състарява, има нужда от повече медицински услуги. През 2018 г. например, разходите за лекарства се увеличиха със 7-8%, но разходите за болниците също се повишиха – от 1.6 млрд. лв. на 1.8 млрд. лв. Това са нормални процеси. Разбира се, средства трябва да се изразходват ефективно. Ако някой каже, че разходите за лекарства спират да нарастват, той на практика казва, че рискът от по-голямата заболеваемост ще трябва пациентите сами да си го поемат. Те ще продължат да имат нужда от повече лечение, но ще трябва да си го платят сами. Нарастването е нормална тенденция.

- Не е ли по-висок процентът от общите пари за здраве, който у нас се дава за лекарства, в сравнение с другите страни от ЕС?

- Те са много ясни числата. Министерство на финансите побликува една таблица с данните до 2017 г. за разходите в здравеопазването. Там се вижда, че бюджетът на касата, плюс този на министерството и около 200 млн. допълнително, формират публичния разход за сектора всяка година. Разходите за лекарства за 2019 са около 28% от общите публични разходи за здравеопазване. И това включва всичко – всяка стотинка, похарчена за лекарства от касата, министерството, болниците и т. н.

- За Европа какъв е процентът?

- Различно. За Европа средно е 20%, като в Западна Европа е по-нисък, просто защото там медицинските услуги са на много по-висока стойност, отколкото в България. Това е истината. В Източна Европа разходите за лекарства средно са около 25%. Но тук трябва да отворим една скоба. В цяла Европа разходите за лекарства, особено на реимбурсираните, не се облагат с общата ставка на ДДС. Т. е. ако за миналата година разходите за лекарства са били 1.1 млрд., на практика нетният разход без ДДС е 920 млн. лв. Т. е. разходът в България не е 28%, а е 23%, което е абсолютно нормално за цяла Източна Европа. В нашия регион разходите за лекартва варират между 20 и 30% в различните държави.

- Не обяснихте за доплащането от страна на пациента, което никак не е малко.

- Две са причините за това и първата е свързана с ниската реимбурсация в големите социално-значими области. Примерно в кардиологията, голяма част от лекарствата са реимбурсирани едва 25%. Втората причина е вътрешното рефериране. Когато имаме една терапия и за нея се доставят много лекарства на различни производители, касата заплаща процент от стойността на най-евтиния препарат от дадена група. Но да кажем, че човек е на определено лечение с даден продукт. Когато се появяви нов, по-евтин, той сваля цената, която касата плаща. Но пациентът може да не иска да го смените. Това са двете причини – ниската реимбурсация за определени групи лекарства и този механизъм на вътрешно рефериране. Сега ще кажа нещо, което може да прозвучи леко скандално, но каква е ролята на здравното осигуряване? Дали тя е да разпредели наличния ресурс между всички пациенти и всеки да има право на 20 лв. на месец за заболяването си, или да се намеси там, където става въпрос за скъпа терапия на висока стойност, която човек не може да си позволи сам? Защото наистина за пенсионер е трудно да отдели 10-20 лв. всеки месец, но ако обърнете внимание на хората, които страдат от хипертонични заболявания в България, излиза че около 400 000 от тях ползват услугите на касата. А те са 2 млн. души. Това показва, че много хора, които нямат достъп до фармацевтична грижа, или не могат всеки месец да ходят до личния лекар, предпочитат да си плащат терапията. Затова пациентите се оплакват, че разходите им за лекарства са високи. Не защото не могат да ползват ресурсите на касата, не защото касата не ги реимбурсира, а защото понякога не могат да стигнат до тях. Толкова са сложни административните процедури. Според мен, касата трябва да се фокусира върху случаите, в които има нужда от животоспасяваща терапия или терапия за хронично заболяване, която е на висока стойност и пациентът няма как да си я позволи. В случаите, в които пациентът може да си я позволи, той си осигурява лечение. Знам, че не звучи добре, ако човек тръгне да твърди често, че всеки може да плати 5-10 лв. за лекарства, но в крайна сметка това е истината. Ако трябва да платиш 1000 или 10 000 лв. за онкологично заболяване, няма как да си го позволиш.

- Кои държави отпаднаха от наредбата за определяне на цените и кои са новите?

- Наредбата за цените предвижда два типа рефериране. При определянето на цената, сравнението е с 10 държави. Там имаше предложение Полша и Унгария да бъдат включени, но впоследствие това отпадна, защото те са с плаващи валутни курсове. Тяхната валута варира и може да се окаже, че определяме цена на базата на моментното й състояние. Втората кошница е от 17 държави и е за да се реши дали да бъде реимбурсирана нова терапия. Тук Полша и Унгария вече са включени. Тези 17 държави са така подбрани, че да са най-бавните в Европа. Т. е. там лекарствата влизат за реимбурсиране от фондовете им със сериозно закъснение. В списъка липсват страни, в които бързо влизат и се реимбурсират медикаментите.

- Какви са очакванията ви като последици от новите регулации?

- Очакванията ни са за забавяне на реимбурсацията. То може да не е толкова голямо, ако въвеждането на новата система стане достатъчно плавно и до 30 септември успеят да разгледат и вземат решения по всички заявления. Но може да се увеличи допълнително с около година и половина, ако не успеят да ги разгледат до 30 септември. Така че със сигурност ще се удължи периодът, но дали ще бъде с 600 дни или с 900, предстои да видим.