интервю

Реформи - след остойностяване на дейностите

01-04-2019 08:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Реформи - след остойностяване на дейноститеСамо експерти от съсловието могат да оказват истински контрол, каза проф. Генчо Начев
Протестите на медицинските сестри и фелдшерите поставиха на дневен ред решаването на редица проблеми в здравния сектор. Продължава дискусията и за промените, които трябва да се направят в здравноосигурителния модел. Какви да бъдат реформите в системата, как да се решат наболелите въпроси, попитахме проф. Генчо Начев. Той е директор на УМБАЛ „Св. Екатерина" в София.
- Проф. Начев, смятате ли, че е добра идея да се изготви методика за изчисляване на възнагражденията на специалистите по здравни грижи?

- Това е нещо нормално. Ние също имаме методика в болницата и се знае, че всяка сестра, когато навърши 3 години, й се повишава заплатата. Второто, което се знае е, че основната заплата варира в зависимост от сложността на задачите, които се изпълняват. Не може да се сравнява работата на една сестра в кабинет, с тази на сестра, която е в реанимация и 12 часа в денонощието не сяда. Или в операционната, където напрежението е много голямо. Така че всеки има право да протестира в тази държава, но според мен тук има политическа нотка някаква. Не вярвам, че този процес не е подклаждан. Разбира се, това не значи, че сестрите нямат основания да протестират.

- Няма ли да се получи така, че заплатите на сестрите в някои болници да са по-високи от тези на лекарите?

- И сега има сестри, които получават повече от лекарите. Съвсем нормално е една сестра, която рабити по12 часа при много голямо натоварване и не може да подгъне крак, или дава извънредни часове в операционната, да получава повече от един специализант, който току що е завършил и е започнал да учи как се случват нещата в практиката.

- А възможно ли е след сестрите, на улицата да излязат и лекарите?

- Да, след това могат да протестират санитарите, вече излязоха и фелдшерите. Колкото до тях, лошото е, че вече ги няма, а те вършеха много работа.

- Вашите сестри протестират ли?

- Те го правят редовно, само че пред мен и съответно си гонят правата. Аз се опитвам, доколкото е възможно с финансовия ресурс, с който болницата разполага, да задоволявам техните искания.

- У нас липсват и сестри, и лекари в някои специалности. Проблемът само във възнагражденията ли е или и в големия брой болници?

- Основният проблем е, че от 15 години се говори, но нищо не се прави. Това е една говорилня. Всеки идва с идеята, че ще направи нещо, но до там. Първите 6 месеца като минат, започва да се тупа топката и нищо не се променя. Ако търсим проблемите на сегашното положение, трябва да се върнем 15 години назад, когато беше времето да се направят промените. Ако през 2004 – 2005 г. бяхме извършили реформите, сега ситуацията нямаше да е такава. Болниците са много и това на всеки е ясно. Това, че местен патриотизъм пречи излишните да се закрият, също се знае много добре. Включително и болници, в които хората не ходят, но когато стане въпрос за затварянето им, всички излизат на протест. В същото време ходят в съседната община, защото там клиниките са по-добре структурирани, с по-добри специалисти. Естествено, този брой на болниците е изключително завишен, освен това процентът на частните вече е неоснователно висок. И докато не се направи така, че публичните средства, т. е. тези от здравното осигуряване да отиват само в нон профит лечебни заведения, които не печелят, ще бъде все така. Докато не се направи остойностяване на услугите в здравеопазването - пътеките да получат една реална, а не измислени цени, нищо не може да се промении. Оттам трябва да се тръгне.

- Лекарският съюз предложи методика за остойностяване на дейностите и на лекарския труд. Защо, според Вас, тя не се приема?

- Нямам представа. Министерството казало ли е, че не се приема. Може би се обсъжда в момента, така че не е редно да вадим заключение, че не се приема. Ако е нещо смислено, аз мисля, че ще се приеме.

- Здравната карта трябваше да е някакъв вид регулатор на броя на лечебните заведения. Защо не се получи?

- Защото няма здравна карта. Падна в съда, защото юридически не беше издържана. Освен това здравната карта трябва да е със задължителен характер. И третото, документът трябва и в ретроспективна посока да се вземе предвид. А те казват – това, което е сега, ще остане, а пък оттук нататък ще важи здравната карта. Тогава какво се променя? Нищо. Точно на базата на здравната карта, която е изградена върху здравния профил на населението, се оценява необходимостта от една или друга дейност в здравеопазването. Съобразно тази необходимост и наличността, се прави сравнение и там, където има повече предлагане от нужното, се намаляват болниците. Дали на базата на конкурс и тези, които предлагат по-добри условия и качество, ще останат да се борят за публичния ресурс, или на друга база, но трябва да се намалят дейностите там, където предлагането е повече от необходимото. Обратното - там, където няма предлагане на нещо, което е нужно и трябва да се направи, съответно се дава възможност да се инвестира. Дали държавата ще го направи или частни структури, е друг въпрос.

- Споменахте за нон профит болници. Това означава ли, че общественият ресурс трябва да отива само в държавните или общинските?

- Ако някоя частна болница е нон профит – заявява го и го доказва, защото това се проверява, също трябва да участва в разпределението на публичния ресурс. Собственостите по Конституция са равнопоставени. Но сега на практика в областта на здравеопазването не е така. Има нелоялна конкуренция по простата причина, че частните болници не дават спешност. Правят го само няколко от тях. Освен това подбират пациенти, които не са ресурсоемки - тези, които няма да се задържат дълго в болниците и не черпят допълнителни средства. И никой не ги контролира. Това не е лоялна конкуренция и не е равнопоставеност на собственостите. От това страдат пациентите, защото трябва да доплащат за какво ли не. Страда и общото разпределение на средствата в областта на здравеопазването. Накрая страдат и големите държавни болници – областни и университетски, защото те лекуват тежките пациенти, които не се приемат в частните болници.

- Трябва ли да се ограничи откриването на нови болници?

- Трябва да настъпи преструктуриране на болничната дейност, не само да се ограничи откриването на нови лечебни заведения. Повтарям пак - здравната карта определя на базата на здравния профил на населението, къде и от каква медицинска услуга има нужда. Въз основа на тази здравна карта се казва – да, тук има голямо предлагане. Има 10 инвазивни кардиологии, а са необходими 3. Тук, обратното, има нужда от инвазивна кардиология, защото в радиус от 70 км няма такава. Примерно, един район като гоцеделчевския, е забравен от Бога. Най-близката болница е в Благоевград, а зимата не може да се стигне до там. Там трябва да се организира инвазивна кардиология. Освен това аз имам друго предвид – не да се закриват болници, а да се преструктурират. Виждат, че в тази болница има примерно 300 раждания годишно, значи тя не може да съществува. В България трява да са минимум 800. В Европа под 1200 раждания годишно не се разрешава да съществува структурата. Това са прости неща. Не можеш да правиш 150 отворени операции на сърце и да съществуваш. Правиш ли под 250, трябва да те закрият или да преминеш под някоя друга структура, която работи повече. Давам конкретни примери, но въпросът е принципен. Когато се преструктурират болниците, тогава ще се знае –напр. гр. Х. има страхотна родилна помощ, и сега половината нуждаещи се от съседните градове ходят там, то остава и другите родилни се съкращават. Но трябва да кажем и още нещо – когато се тръгне да се съкращават или преструктурират болници, трябва да знаем, че има изключително силна спешна пмощ, с много добре организирано транспортно звено, което в рамките на 30 минути да може да закара нуждаещия се там, където ще му окажат навременна качествена спешна медицинска помощ. Това е много важно и ако го няма, нищо не може да се промени. А не баба и дядо да се чудят, от къде да намерят пари, за да отидат до центъра, където е болницата. Ще ви кажа в Австрия, в курорта Кицбюел закриха болницата, но превозват пациентите до Инсбург, където има страхотна болница и никой не протестира. Напротив, лекарите отвориха кабинети в доболничната помощ и помагат по същия начин. Случаите, които не могат да се излекуват в извънболнична обстановка, се пращат в Инсбург. И излиза много по-евтино на обществото. Щом една Австрия, която е сигурно 10 пъти по-богата от България, може да си позволи това нещо, защо ние да не го направим. Същото важи за Швейцария, на която бюджетът за здравеопазване е по-голям от БВП на България, преди 8 години си съкрати 20% от болниците. Те по-глупави от нас ли са, че не позволиха да се разхищават средства наляво и надясно, да изтичат, да се използват неефективно.

- Обявиха два здравноосигурителни модела. Вие кой бихте подкрепили?

- Бих подкрепил този, при който влизат повече пари - надграждащият. Защото парите, които са в здравеопазването в момента, не е ясно дали са достатъчно или не. Някои казват, че са малко, защото са подценени клиничните пътеки и много други неща, други казват, че се наливат много пари, но нищо добро не става. Защо не е ясно? Защото няма реално остойностяване на медицинските услуги. Какъвто и модел да се приеме, ако преди това не се остойностят реално медицинските услуги, няма никакъв смисъл от него. Оттам надграждащият за мен е по-добър, защото вече ще има лично участие, а то е с много позитиви. Първо, контролът става по-сериозен. Не могат да надпишат болниците някакъв случай, защото трябва да доплатят за него, ако пациентът не е реален. Второ, когато на пациента искат да му направят нещо и той знае, че ще даде допълнително пари от джоба си, тогава ще се замисли дали е необходимо и ще вземе второ мнение. Това е контрол. Има и възпитателен характер. Когато знаеш, че плащаш от джоба си, ще мислиш как живееш, дали ще се движиш, дали ще пушиш и т. н. Това са важни неща, така че според мен надграждащият момент, който във всички случаи докарва повече пари в касата, е по-удачния. Но пак повтарям – който и модел да се избере, ако не се остойностят предварително реално медицинските услуги, никаква полза няма да има от него. И другото – който и модел да се приеме, ако няма сериозно създаден контрол от професионалисти по отношение показанията за една или друга медицинска услуга, няма да успее нито един модел.

- Кой трябва да осъщетвява този контрол?

- Трябва да го осъществява съсловието. Но трябва да се организира и регламентира от институциите. Примерно, създадени са Бордове към Лекарския съюз по специалности. В тях трябва да се организират трима специалисти, по подобие на заклетите експерти, които осъществяват тази контролна дейност. Но това трябва да се регламентира минимум с наредба на министерството на здравеопазването.

- Новата агенция „Медицински надзор" няма ли да контролира по-добре?

- Тя никога не може да контролира. Одита може да провери дали запетайката е сложена, където трябва, дали има кардиограма, дали е подписал човек със специалност или специализант, който работи под негов контрол - абсолютни глупости, но никога не може да осъществи реален контрол, защото хората там нямат компетентността. Спецификата на кардиохирургията или на ендкринологията я разбират сам хора, които имат такава специалност и са работили най-малко 20 години в тази област. Точно такива хора, ако щете дори пенсионери, могат да кажат, че е направено нещо, което не е трябвало да се извърши, защото съответно европейските препоръки за това нещо са други. И някой е направил нещо, което е неоснователно и дори е застрашил живота на човека. Другото е някакво оплакване на пациенти и проверяващите видяли, че нещо не е наред, защото някой не се е подписал, където трябва. Аз говоря за експертен контрол, за това има или няма показания да се извърши нещо и ако то е направено, с какво качество е. Това не може да го направи нито одит, нито надзор, защото те не са специалисти. Никой от нас не е специалист във всичко. Медицината на широките специалисти много отдавна умря.

- Стартира дискусия, дали да бъде премахнат търговският статут на лечебните заведения. Той пречи ли Ви?

- На мен нищо не ми пречи. Ако собственикът на държавните и общински болници иска да помогне и примерно да поеме режийни или амортизационни средства, понеже болницата е търговско дружество, му е по-трудно да го направи. Въпреки че и в този закон има възможности за това. Ако министерството е решило да поеме част от тежестта на тези болници, за които се знае, че средствата от пъптеките не стигат, и е необходимо да се премахне статутът на търговско дружество, то тогава си заслужава. Иначе за мен няма разлика.

- Пречка ли е плащането по клинични пътеки? Не се ли стига до изкривяване на статистиката заради тях?

- Не са виновни клиничните пътеки, а липсата на контрол и безразборното отчитане на дейности, които не са свършени. Това изкривява цялата статистика. В момента няма реални данни за извършените услуги. Това, което се дава, е измислено, защото се отчитат на касата много пациенти, които са минали по клинични пътеки, но те не са влизали въобще в болницата. Това трябва д е ясно. Зтжва хоспитализациите бяха 1.2 млн. през 2002-2003 г., а сега надхвърлиха 2 млн. В същото време населението намаля с 1 млн., не е имало епидемия, за да се каже че заболеваемостта се е увеличила, а същевременно два пъти повече са приетите в болниците. Това означава, че са измислени. И че начинът на финансиране е сбъркан. Финансирането през клинични пътеки е грешен ход и това се доказа. Още повече, че цените на клиничните пътеки не са реални. Те не са остойностени правилно. Те са остойностени 5 за 4. Когато правихме изчисленията за въвеждане на диагностично-свързаните групи излизаше, че са необходими 50% повече пари за болничната помощ. Оттогава до сега 300% се увеличиха парите. Нещо да се е подобрило?

- Вярвате ли, че в година на избори ще има промени в здравноосигурителния модел?

- Може, но след октомври.

- Бихте ли предложили три стъпки, които трябва да се извършат, за да се подобри здравната ни система?

- Много лесно се дават съвети отстрани. Общо-взето хората, които се занимават с тази област, знаят какви са необходимите стъпки. Първо, трябва да се остойностят реално дейностите в болничната помощ. Второ, трябва да се знае, кои са играчите на пазара, т. е. между кои от тях ще се разпределя публичния ресурс. Това е свързано с налагане на задължителна здравна карта и въз основа на нея органичаване и преструктуриране на болниците. И третата стъпка е сериозен контрол на показанията и на качеството на извършената медицинска услуга.

- С изтичането на кадри и намаляването на лекарите в някои спецалности въпросът как да се реши?

- Преди 20 години трябваше да се реши. И сега по-голямата част от специалностите нямат реална представа, каква е действителността. Ние сме направили едно изследване в кардиохирургията и знаем колко са лекарите в различните възрастови групи. Освен това знаем след 5 години, какъв недостиг от кадри ще има или как със специализиращите сега, ще се запълни този недостиг. Кои от останалите дружества по специалности са направили преди 20 години такъв анализ, въз основа на който да изготвят план на действие? Според мен – никои.

- А трябва ли младите лекари по държавна поръчка да бъдат задължавани с договор да останат да работят в България?

- Има логика в това отношение. След като те издържа държавата, е нормално или да работиш за нея известно време, или да върнеш парите, които са инвестирани в теб. Ако си намериш нещо, което е по-добро, ще откриеш и начин да се издължиш. По този начин не се нарушава Директивата за свободно движение на хора. Ако искат, могат да заминат, но нека върнат инвестираните от държавата пари в тях.



„Индекс на болниците

„Индекс на болниците" ни дава база за анализ и преценка

Данните в новия „Индекс на болниците" в областта на акушерството и гинекологията показват спад на раждаемостта и през 2019 г. В същото време се увеличава броят на ражданията чрез Цезарово сечение и на недоносените бебета. Какво стои зад цифрите, попитахме д-р Гергана Коларова, директор на Първа САГБАЛ „Св. София".

Самостоятелни практики на сестри има навсякъде в ЕС

Самостоятелни практики на сестри има навсякъде в ЕС

Парламентарната здравна комисия прие на първо четене поправки в Закона за лечебните заведения, които позволяват на специалистите по здравни грижи да откриват самостоятелни практики. Трябва ли да се даде такава възможност на медицински сестри, акушерки и лекарски асистенти, попитахме Милка Василева, председател на БАСЗГ.
Е-системата ще стартира до края на годината

Е-системата ще стартира до края на годината

Комисията по здравеопазване в парламента гласува корекции в 8 закона, като поправките ще бъдат гледани в зала тази седмица. Какво се цели с новите правила и ще повишат ли те контрола в системата, попитахме д-р Даниела Дариткова, председател на здравната комисия и на ПГ на ГЕРБ.
Засега бюджетите на болниците не са увеличени

Засега бюджетите на болниците не са увеличени

Новият рамков договор за 2020 г. влезе в сила от 1-ви януари, като в него са увеличени цените на над 200 клинични пътеки, средно с 14%. Има ли ръст при бюджетите на общинските лечебни заведения, попитахме д-р Иван Иванов, управител на МБАЛ „Св. Иван Рилски" в Горна Оряховица.
Искаме работещ механизъм за 2-та лева за аптеките

Искаме работещ механизъм за 2-та лева за аптеките

Министерски съвет одобри преди Коледа промени в няколко здравни закона и те вече влязоха за обсъждане в парламента. Какво е мнението на Българския фармацевтичен съюз за новите предложения в сферата на лекарствата, попитахме проф. Илко Гетов, председател на съсловната организация.
Има шанс за реформа в психиатричната помощ

Има шанс за реформа в психиатричната помощ

Пожарът в столичния психодиспансер постави на фокус проблемите в психиатричната помощ. Готова ли е националната стратегия в тази област, попитахме д-р Цветеслава Гълъбова. Тя е директор на Държавната психиатрична болница "Св. Ив. Рилски" в Нови Искър.
Хаосът в здравеопазването трябва да приключи

Хаосът в здравеопазването трябва да приключи

През миналата година медицински сестри, акушерки и други специалисти по здравни грижи протестираха за по-високи заплати и реформи в здравния сектор. Какво още искат те, попитахме Александър Александров, председател на Сдружението на медицинските фелдшери в България.
Пътеките за общинските болници са с минимален ръст

Пътеките за общинските болници са с минимален ръст

На крачка сме от подписването на Национален рамков договор, който ще определи правилата за работа в здравната система през следващите три години. Какви са забележките към проекта за НРД на Сдружението на общинските болници, попитахме д-р Неделчо Тотев, председател на организацията.
Лекарите и пациентите не са врагове

Лекарите и пациентите не са врагове

Преди броени дни Столичната лекарска колегия на БЛС отличи проф. Иван Костов с приза „Лекар на годината 2019" в София. По този повод го потърсихме, за да разкаже как се постига това високо признание от гилдията и трудно ли се ръководи най-голямата АГ болница. Проф. Костов е директор на „Майчин дом" от 2017 г.
Бюджетът на ДОО няма да реши тежките проблеми

Бюджетът на ДОО няма да реши тежките проблеми

След продължителни дебати и скандали парламентът прие на второ четене бюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2020 г. Ще реши ли той натрупаните проблеми в сферата, попитахме д-р Хасан Адемов, председател на парламентарната социална комисия.
1 2 3 4 5 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Подкрепяте ли удължаването на мерките за борба с пандемията от COVID-19?

Март 2020