Лица

И душата може да боли

17-09-2016 15:31
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
И душата може да болиНай-голямото предизвикателство е да я излекуваш, казва д-р Захари Зарков
„Финансирането на здравеопазването е безсрамно насочено само към лечение и терапия, а всеки студент по медицина го учат, че бъдещето е на профилактиката, на превенцията. Всички забравят това нещо, въпреки че го пише в учебниците – че е по-добре да не се достига до болест. Това безсрамно насочване на средствата пречи на нормалните правила на медицинската практика". Така описва ситуацията в здравеопазването у нас психиатърът д-р Захари Зарков. Той е експерт в Националния център по обществено здраве и анализи, началник на отдела по психично здраве. Работи и в извънболничната помощ на кабинет.
Обяснява, че психичното здраве не винаги е в полезрението на здравното министерство, заради другите проблеми, които съществуват у нас. Но то не трябва да се подценява. Затова спечелването на проекта „Подобрени услуги за психично здраве", който се финансира от Норвешкия финансов механизъм и Европейското икономическо пространство, дава възможност на специалистите в центъра да осъществят идеите си. „Психичното здраве не е свързано само с лечението в психиатриите, а и с работата на останалите здравни институции. Защото всички имаме някакви вътрешни въпроси и ако започнат симптомите, се намесват психиатрите, но преди това може да се направи много човек да се чувства нормално и да допринася за обществото," убеден е медикът.

Д-р Зарков е завършил медицина в Плевен. Родителите му са учители, но точно те го насочват към лекарската професия. „Това в някаква степен беше бягство от математиката", смее се лекарят. След това обаче съвсем сериозно обяснява, че да учи медицина и да специализира психиатрия е било предизвикателство за него. За да докаже, че може да се справи. Не съжалява, че е избрал психиатрията. По думите му специалността не е високотехнологична и те прави автономен. „Имам учители, пред които се прекланям и на първо място това е проф. Тома Томов. Той ми беше супервайзър, когато бях специализант и сега, когато чете лекции в Нов български университет, с удоволствие отивам да го слушам", споделя лекарят. Благодарен е и на колегите си от НЦОЗА. „От тях също научих много и разбрах, че психиатрията и психичното здраве не е само в болницата". Казва, че в клиниките се лекува тежката патология, но тя е само до 4% от общата психиатрична болестност. В същото време много от страдащите хора, които имат нужда от помощ, са за амбулатория. „Аз съм работил в болница и разбрах, че не само това е психиатрията. Много по-важно е да можеш да помогнеш на човек, да го излекуваш и да го спасиш от болницата. Това е много по-голямо предизвикателство, защото е по-трудно. Това е върхът на професията. За съжаление у нас се слага акцент върху тези лечебни заведения. В гилдията като че ли се страхуват от реформите", споделя медикът.

Точно към профилактиката е насочен проектът „Подобрени услуги за психично здраве", по който работи д-р Зарков в НЦОЗА. Разказва, че той има наколко цели. Първата е превенция и ранно откриване на тревожност и депресия, и намаляване на опитите за самоубийство в България. Другото важно нещо е да се подобри и модернизира събирането на информация за самоубийствата. Третата дейност е да се направи ново епидемиологично проучване за разпространението на тези най-често срещани психични разстройства.

Питам по-тревожни и депресирани ли сме от останалите европейски народи. Според експерта обаче данните у нас са съпоставими. Даже за някои психични разстройства е популярно да се говори, че сме първенци, но това не е вярно. „Говори се, че сме първи по самоубийства, по депресии, че българинът много боледува, че пие много лекарства – това са все цитати от вестници с неясен цвят. Разпространението на тези заболявания в европейските държави показва, че хората с тревожни разстройства във Франция са повече, отколкото в България (като процент). Говори се, че пием най-много, но се оказва, че Холандия ни изпреварва", казва д-р Зарков.

Питам, трудно ли се лекува душата на човек, как се справят? „Все по-трудно - отговаря ми лекарят, макар и с лека ирония. - Все повече разбирам, колко много трябва да знаеш, да си компетентен, за да можеш да си ефективен. Иначе изпускаш случая". И пояснява, че практиката на кабинет е извън работата му в института. „Опитвам се да ги съвместявам. Пациентите ми са предимно с психични разстройства като тревожност и депресия". Психиатричната наука отдавна е разбрала защо се стига до тези заболявания. Основната причина е стресът, във всичките му разновидности. В международната класификация на болестите тези страдания са обединени в една голяма група – реакции на стрес или казано по-просто – всичко това, което ни притиска в ежедневието. Заради него се появяват различни симптоми като високо кръвно налягане, повишена киселинност в стомашния сок, хронични гастрити и язви, висока кръвна захар, диабет. Болестите на цивилизацията. Препоръките на д-р Зарков са хората да потърсят психично-зравен специалист, защото много често отиват при лекар, когато е минало много време. Освен това е добре личните лекари да обръщат повече внимание на душата на пациента, а не само на телесното му здраве.

„Най-трудният въпрос е с превенцията на стреса, защото няма отговор, който да е предписание. Трябва да се познаваме, за да знаем до къде да се разпростираме в решенията и в носенето на много дини под една мишница. Иначе стресът, който ни бомбандира отвън, е нещо, което не може лесно човек сам да промени. Например, социалната несправедливост или несправедливостта в съдебната система, която ни плаши", категоричен е д-р Зарков. Според него през последните години нивото на стрес в обществото е високо. Не може да каже дали се увеличава от тиражираното в медиите или от политиците. Дали има ръст обаче ще стане ясно, след като направят новото изследване по програмата, резултатите от което, ще бъдат публикувани през 2017 г.

А как се справят със стреса психиатрите? „Трудно. Предизвикателствата са много и аз не мога да кажа, че съм много успешен в тази област, затова избягвам да давам препоръки, когато не познавам конкретния човек. При всеки отделен случай, нещата са индивидуални, различни", е мнението на специалиста. Казва, че бягството от ежедневния стрес е в умението да релаксираш. Той го прави, като ремонтира стара къща в Долна баня. Другото убежище е спорта. „Обичам да гледам тенис на корт и Формула 1, играя тенис на маса, ходя на фитнес", споделя лекарят. И чете - чисто оперативно за ежедневието като психиатър и за развлечение предимно български автори, често с политическа насоченост. „Правя го, за да разбера какво става и къде се намирам. Изводите обаче ме потискат. Не ме правят по-оптимистичен", казва д-р Зарков. Не отрича, че се е изкушавал от мисълта да отиде на работа в чужбина. Дъщеря му, която е в 6-ти клас, също често го пита защо са тук. „Имам предложения. Ако изпратиш запитване към сайтовете за работа в ЕС, имейлите идват всеки ден. Днес прочетох нещо много интересно – броят на психиатрите на глава от населението е най-голям в богатите страни. И от тях има най-много предложения за работа – Швеция, Норвегия, дори Монако".

Конкретната му работа в института обаче му харесва и поне засега го задържа. Затова разговорът ни отново се връща към проекта за превенция на психичните заболявания. „Програмата ни е насочена към намаляване на опитите за самоубийства. Ние знаем от предишното епидемиологично проучване, че хората с тревожност и депресия, около две седмици преди да посегнат на живота си, търсят семейния си лекар. Затова насочихме усилията си към джипитата, като им предложихме абсолютно безплатно знания и достъп до обучение, онлайн и чрез семинари с български психиатри от университетските болници. Над 2400 общопрактикуващи лекари, психолози и социални работници са влезли в нашата платформа, която е качена на сайта на НЦОЗА. Интересът е голям, като вълна и това ни радва", усмихва се специалистът. Така че работата продължава – с изследването на психичното здраве на нацията, с работата в училище за превенция на агресивното поведение на децата, сексуалното образование, знания за самоубийствата, с обучението на специалистите в РЗИ...




Игра на съдбата

Игра на съдбата

Работя в болницата, в която и аз съм роден, казва д-р Васил Димов
Медик зад кадър

Медик зад кадър

Трансфузионните хематолози не сме видимите медици, но без нас нито една трансплантация не може да се случи, казва старши лейтенант д-р Елисавета Грънчарова
Урок по достойнство

Урок по достойнство

Поемането на отговорност е много важна част от моралния кодекс, казва проф. Карен Джамбазов
Образите в огледалото

Образите в огледалото

Трябва да знаеш, че всеки ден започва от нулата, независимо от успеха на предишния ден, казва доц. Венелин Герганов
Спешен медик майстор на рапирата

Спешен медик майстор на рапирата

Най-хубавите подаръци, които ми е давала работата са бебета, които са се родили с мое участие и спасения човешки живот, казва д-р Делян Георгиев, завеждащ смяна в ЦСМП-София
С обич в сърцето

С обич в сърцето

Да си нося новите дрехи, тази мисъл ме води напоследък, казва д-р Феодор Оджаков
Ловец на успехи

Ловец на успехи

Русенци сме особена порода хора, винаги си помагаме, казва д-р Мария Димитрова
Да посрещаш живота е привилегия

Да посрещаш живота е привилегия

Удовлетворението идва от радостта в очите на майките, когато си им помогнал да родят бебето си, казва д-р Пенков
Превърнал професията си в живот

Превърнал професията си в живот

За мен не е важно да съм известен, а да съм добър и да оставя нещо след себе си, казва д-р Иван Мартинов
Да правиш китки за обич

Да правиш китки за обич

Сбъднала съм професионалната си мечта да бъда операционна акушерка, казва Михаела Мишева
1 2 3 4 5 ... 14 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Септември 2019