Лица

И душата може да боли

17-09-2016 15:31
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
И душата може да болиНай-голямото предизвикателство е да я излекуваш, казва д-р Захари Зарков
„Финансирането на здравеопазването е безсрамно насочено само към лечение и терапия, а всеки студент по медицина го учат, че бъдещето е на профилактиката, на превенцията. Всички забравят това нещо, въпреки че го пише в учебниците – че е по-добре да не се достига до болест. Това безсрамно насочване на средствата пречи на нормалните правила на медицинската практика". Така описва ситуацията в здравеопазването у нас психиатърът д-р Захари Зарков. Той е експерт в Националния център по обществено здраве и анализи, началник на отдела по психично здраве. Работи и в извънболничната помощ на кабинет.
Обяснява, че психичното здраве не винаги е в полезрението на здравното министерство, заради другите проблеми, които съществуват у нас. Но то не трябва да се подценява. Затова спечелването на проекта „Подобрени услуги за психично здраве", който се финансира от Норвешкия финансов механизъм и Европейското икономическо пространство, дава възможност на специалистите в центъра да осъществят идеите си. „Психичното здраве не е свързано само с лечението в психиатриите, а и с работата на останалите здравни институции. Защото всички имаме някакви вътрешни въпроси и ако започнат симптомите, се намесват психиатрите, но преди това може да се направи много човек да се чувства нормално и да допринася за обществото," убеден е медикът.

Д-р Зарков е завършил медицина в Плевен. Родителите му са учители, но точно те го насочват към лекарската професия. „Това в някаква степен беше бягство от математиката", смее се лекарят. След това обаче съвсем сериозно обяснява, че да учи медицина и да специализира психиатрия е било предизвикателство за него. За да докаже, че може да се справи. Не съжалява, че е избрал психиатрията. По думите му специалността не е високотехнологична и те прави автономен. „Имам учители, пред които се прекланям и на първо място това е проф. Тома Томов. Той ми беше супервайзър, когато бях специализант и сега, когато чете лекции в Нов български университет, с удоволствие отивам да го слушам", споделя лекарят. Благодарен е и на колегите си от НЦОЗА. „От тях също научих много и разбрах, че психиатрията и психичното здраве не е само в болницата". Казва, че в клиниките се лекува тежката патология, но тя е само до 4% от общата психиатрична болестност. В същото време много от страдащите хора, които имат нужда от помощ, са за амбулатория. „Аз съм работил в болница и разбрах, че не само това е психиатрията. Много по-важно е да можеш да помогнеш на човек, да го излекуваш и да го спасиш от болницата. Това е много по-голямо предизвикателство, защото е по-трудно. Това е върхът на професията. За съжаление у нас се слага акцент върху тези лечебни заведения. В гилдията като че ли се страхуват от реформите", споделя медикът.

Точно към профилактиката е насочен проектът „Подобрени услуги за психично здраве", по който работи д-р Зарков в НЦОЗА. Разказва, че той има наколко цели. Първата е превенция и ранно откриване на тревожност и депресия, и намаляване на опитите за самоубийство в България. Другото важно нещо е да се подобри и модернизира събирането на информация за самоубийствата. Третата дейност е да се направи ново епидемиологично проучване за разпространението на тези най-често срещани психични разстройства.

Питам по-тревожни и депресирани ли сме от останалите европейски народи. Според експерта обаче данните у нас са съпоставими. Даже за някои психични разстройства е популярно да се говори, че сме първенци, но това не е вярно. „Говори се, че сме първи по самоубийства, по депресии, че българинът много боледува, че пие много лекарства – това са все цитати от вестници с неясен цвят. Разпространението на тези заболявания в европейските държави показва, че хората с тревожни разстройства във Франция са повече, отколкото в България (като процент). Говори се, че пием най-много, но се оказва, че Холандия ни изпреварва", казва д-р Зарков.

Питам, трудно ли се лекува душата на човек, как се справят? „Все по-трудно - отговаря ми лекарят, макар и с лека ирония. - Все повече разбирам, колко много трябва да знаеш, да си компетентен, за да можеш да си ефективен. Иначе изпускаш случая". И пояснява, че практиката на кабинет е извън работата му в института. „Опитвам се да ги съвместявам. Пациентите ми са предимно с психични разстройства като тревожност и депресия". Психиатричната наука отдавна е разбрала защо се стига до тези заболявания. Основната причина е стресът, във всичките му разновидности. В международната класификация на болестите тези страдания са обединени в една голяма група – реакции на стрес или казано по-просто – всичко това, което ни притиска в ежедневието. Заради него се появяват различни симптоми като високо кръвно налягане, повишена киселинност в стомашния сок, хронични гастрити и язви, висока кръвна захар, диабет. Болестите на цивилизацията. Препоръките на д-р Зарков са хората да потърсят психично-зравен специалист, защото много често отиват при лекар, когато е минало много време. Освен това е добре личните лекари да обръщат повече внимание на душата на пациента, а не само на телесното му здраве.

„Най-трудният въпрос е с превенцията на стреса, защото няма отговор, който да е предписание. Трябва да се познаваме, за да знаем до къде да се разпростираме в решенията и в носенето на много дини под една мишница. Иначе стресът, който ни бомбандира отвън, е нещо, което не може лесно човек сам да промени. Например, социалната несправедливост или несправедливостта в съдебната система, която ни плаши", категоричен е д-р Зарков. Според него през последните години нивото на стрес в обществото е високо. Не може да каже дали се увеличава от тиражираното в медиите или от политиците. Дали има ръст обаче ще стане ясно, след като направят новото изследване по програмата, резултатите от което, ще бъдат публикувани през 2017 г.

А как се справят със стреса психиатрите? „Трудно. Предизвикателствата са много и аз не мога да кажа, че съм много успешен в тази област, затова избягвам да давам препоръки, когато не познавам конкретния човек. При всеки отделен случай, нещата са индивидуални, различни", е мнението на специалиста. Казва, че бягството от ежедневния стрес е в умението да релаксираш. Той го прави, като ремонтира стара къща в Долна баня. Другото убежище е спорта. „Обичам да гледам тенис на корт и Формула 1, играя тенис на маса, ходя на фитнес", споделя лекарят. И чете - чисто оперативно за ежедневието като психиатър и за развлечение предимно български автори, често с политическа насоченост. „Правя го, за да разбера какво става и къде се намирам. Изводите обаче ме потискат. Не ме правят по-оптимистичен", казва д-р Зарков. Не отрича, че се е изкушавал от мисълта да отиде на работа в чужбина. Дъщеря му, която е в 6-ти клас, също често го пита защо са тук. „Имам предложения. Ако изпратиш запитване към сайтовете за работа в ЕС, имейлите идват всеки ден. Днес прочетох нещо много интересно – броят на психиатрите на глава от населението е най-голям в богатите страни. И от тях има най-много предложения за работа – Швеция, Норвегия, дори Монако".

Конкретната му работа в института обаче му харесва и поне засега го задържа. Затова разговорът ни отново се връща към проекта за превенция на психичните заболявания. „Програмата ни е насочена към намаляване на опитите за самоубийства. Ние знаем от предишното епидемиологично проучване, че хората с тревожност и депресия, около две седмици преди да посегнат на живота си, търсят семейния си лекар. Затова насочихме усилията си към джипитата, като им предложихме абсолютно безплатно знания и достъп до обучение, онлайн и чрез семинари с български психиатри от университетските болници. Над 2400 общопрактикуващи лекари, психолози и социални работници са влезли в нашата платформа, която е качена на сайта на НЦОЗА. Интересът е голям, като вълна и това ни радва", усмихва се специалистът. Така че работата продължава – с изследването на психичното здраве на нацията, с работата в училище за превенция на агресивното поведение на децата, сексуалното образование, знания за самоубийствата, с обучението на специалистите в РЗИ...




Лекарят, който спасява ангели

Лекарят, който спасява ангели

Да лекуваш деца не е просто предизвикателство, то е голямо удоволствие, казва доц. Христо Шивачев, началник на Клиниката по детска хирургия в Пирогов
Между стетоскопа и перото

Между стетоскопа и перото

Д-р Анастас Иванов (Тео Буковски) през деня лекува пациентите, а нощем живее в света на фентъзи героите си
Победителят в операционната

Победителят в операционната

Ортопедията и травматологията е моята страст в медицината, казва д-р Александър Илиев от УМБАЛ „Св. Анна"
Спасителят в ръжта

Спасителят в ръжта

Не прави това, което не искаш да ти направят на теб, казва съдебният медик д-р Методи Гошев
Пазителят на времето

Пазителят на времето

Аз съветвам моите приятели, не само да следят какво ще е времето, но и да му се радват, защото така ще бъдат щастливи, казва климатологът проф. Георги Рачев
Стилистът, който спасява хората

Стилистът, който спасява хората

Агресията отсъпва, когато има добра дума, казва Гергана Николова, шофьор на линейка в ЦСМП- София
Жадувана  благословия

Жадувана благословия

Всичко което правя е да докажа на покойния ми баща, че съм достоен син, казва Христо Николов
Милосърдие в пълна доза

Милосърдие в пълна доза

Болните имат нужда от добра дума, а сестрите недостигат, за да могат пациентите да са обгрижени на сто процента, каза старша сестра Славка Тодорова
Фармацевт с инженерни  мечти

Фармацевт с инженерни мечти

Съседка ме омагьоса с разказ за аптеките
Пирамидите на медицината и любовта

Пирамидите на медицината и любовта

Единствената чуждестранна студентка със златен Хипократ у нас
1 2 3 4 5 ... 12 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Април 2019