Спасителят в ръжта

Оказа се, че историята на д-р Гошев е достойна за роман. Роден е в Благоевград и там е израсъл. Родът му обаче тръгва от земите на днешна Гърция, от Зарово. „ Там на север, близо до Солун, където преди години е живяло българско население е това място. По време на гоненията родът на дядо ми, се заселва близо до Струмяни, в село Илинденци." Разказва, че селото е уникално, защото е обградено отвсякъде с мраморни скали. „ Представете си подобно на мелнишките села, но със скали от мрамор". Хората, манталитета и езика им са специфични, едни такива топли и незабравими.

 

Насочил се е към медицината

съвсем по детски, от приятели. Нито майка му, нито баща му са лекари. Най-добрият му приятел от ученическите години е искал да следва медицина и така се случила срещата с професията. Това е най-сериозната професия, каза той. Човек е удовлетворен от това, с което се занимава, а не от това какви пари му носи, защото парите никога не стигат, дори и на най-богатите, допълва той.

Обяснява ми, че съдебната медицина

е институция, която се намира на междинно положение, между правораздаването и правоохраняването и медицината. „ Ние никога не сме били, съвсем лекари, като лекарите и никога пък не сме били ченгета." Съдебните медици не лекуват хората, уточнява той. Всяка друга медицинска специалност има директно отношение към човешкото здраве. Докато съдебният медик се ровичка в съдбите на хората, разгадавайки дали не е извършено евентуално престъпление, довело до смърт или до увреда на човека.

Намеква, че често ги бъркат с патолозите,

а това е съвсем друга специалност. Към тази, която упражнява се е насочил по много странен начин. След завършване на университета е заминал войник. Бил е 26 годишен младеж с диплома за лекар и със свито сърце да се сблъска челно с болестите на човека. Казармата преобръща възгледите му и го стоварва на полето на бизнеса. Минават 7-8 години, в които д-р Гошев се занимава с търговия. В този период той осъзнава, че не това е пътят, по който иска да върви и така един ден се озовава в кабинета на директора на Благоевградската болница с молба за започване на работа. Оказа се, че има място в патологията и в съдебната медицина. „ Аз избрах съдебна медицина, защото това беше втората, най- интересна дисциплина от следването. Първата беше акушерство и гинекология."

Още със самото започване открива

един неподозиран свят, който се оказва точното му място. Другата му голяма страст е моторът. Казва, че не е моторист, а рокер. В момента, в който се вижда с пари си купува мотор. Вече е сменил пет, но никога не е имал два едновременно. „ Отношенето към мотора е малко, като към гадже. Не просто превозно средство. Нещата са доста по-лични", казва той и обяснява, че живота му е бил щедър от към среща и с нежния пол, но съдбовните не са били с жени, които е омагьосал с мотора. „ Аз карам Cruiser. Карам Chopper. Това е мотор, който се кара бавно, защото е скъп и защото е красив. Звукът му е музика."

А д-р Гошев определено има отношение,

към музиката. На 12 години се научил да свири на китара. Занимавал се е сериозно с пеене. Посветил е години, за да работи с гласа си. Учил е оперно пеене. Споделя, че в годините на неуспешното бизнесменстване музиката го е подържала жив. Само, че загубва качеството на слуха си и това проваля певческата му кариера." Историята познава един глух музикант- Бетовен, но до сега не сам чул някъде да има глух певец". В момонета пее в група „Алегорист". Надява се до месец- два да станат видими за изкушените от рока. Освен в музиката д-р Гошев е влюбен и в природата. Сбъднал е мечтата си да се сдобие с къща на село и да може да й се радва. Шегува се, че се опитва да се прави и на пчелар. Допълва, че самостоятелно никога не се е занимавал с това. Много от пчелите му тази година са измрели и му е останал само един кошер. Надява се това лято да ги увеличи.

Има три деца- дъщеря на 25 години,

която живее и учи в Англия психология. Още една дъщеря на 16 и син на 14 години. Казва, че все още не са избрали каква ще е професията им, но много би се радвал някой от тях да запише медицина. Казава, че няма девиз, но винаги се сеща за думите : „ Не прави това, което не искаш на теб да направят". Открил е тази идея и в професията си. Да прави добро, а не да вреди. Казва, че много страда, ако неволно навреди някому или пък ако случайно остави усещането у другиго, че го е ощетил. Зарича се да достигне годините на покойния си дядо Методи и дори да ги надмине. Екипът на clinica.bg му пожелава, това дълголетие да е гарнирано със здраве.