Пазителят на времето

Откриваме професор Рачев между две лекции, в университета. Честитим му наспътилата пролет, Световния ден на метеоролога и го молим да ни разкаже, този път не за времето, а за онези събития от живота, върху които времето не оставя своя отпечатък. Започваме разговор за извора на един род и за традициите, които се предават от поколение на поколение. Така разбираме, че той е кръстен на дядо си Георги, по бащина линия.

Дядо му е бил дребен търговец в Русе,

но родът е от Бяла Черква, Павликенско. Проф. Рачев е щастлив родител, защото има и син и дъщеря. Заедно със съпругата си са решили „да подновят" бабите и така децата му взимат имената на жените от двата рода. „Синът ми е кръстен на баба си Живка, а дъщеря ми е кръстена на баба си Маргарита, така че бабите твърдо са завзели даването на имена в моето семейство". Проф. Рачев, споделя, че се радва на едно голямо и сплотено семейство. Разказва, че има и брат и сестра. С неговите и с техните деца, пък и с любимите внуци, почти не минава ден без да споделят нечии личен празник.

Личните празници на Георги Рачев

са през есента и през пролетта. Роден е на 11 октомври, а имен ден празнува на Гергьовден. Питаме го дали на Гергьовден ще вали, а той с усмивка отговоря, че е рано за точна прогноза. „Ако някой ви каже, че ще вали или няма да вали на Гергьовден, той откровено ще ви излъже. Но ще се надява прогнозата му да се сбъдне, ако това не се случи, ще каже, че тя се е разминала само с няколко дни." Точни прогнози се правят около 5 дни преди настъпването на съответното събитие, уточнява професора. „ Но тъй като знам климатичните значения, а това са осреднените данни за 30 години напред, още сега мога да кажа, че на Гергьовден в следобедните часове има вероятност за кратки превалявания.

Според климатолог номер 1,

трудно е да се правят дългосрочни прогнози, особено що се касае за валежите. По думите му повечето от световните метеорологични центрове, са прогнозирали, че през месец май валежите ще са под нормалните за сезона. „ И март и април, вероятно ще си отидат с под нормалните за месеците валежи, а това не е добре", обяснява той. Така разговорът ни се пренася върху най- силната му и любима тема климата. Така разбираме, че у нас се наблюдава едно осезателно засушаване. Според професорът и времето и климата на България са се променили през годините. Въпреки това познатите четири сезона за страната ни са на лице. Леко укорително споделя, че напоследък му прави впечетление, как в медиите излиза информация за неправилно споменаване на лятото, преди да му е дошло времето. „ Ами не е лято сега. Вярно е, че имаше дни, в които температурите надминаха 20 градуса, това се е случвало и преди. Не може да е лято, защото сутрин температурите са в порядъка на 3-4 градуса. Дори преди няколко дни имаше и отрицателни сутрешни температури. Пролет е! Макар и на някои хора да им се иска направо от зимата да минем в лятото, е няма как да стане това".

Професорът разказва, че миналата

година хората са се оплакавали, от лятото. Било дъждовно и студено, според тях. Според него, обаче лошо време няма. И обяснява, че усещането за времето е нещо много индивидуално и по-скоро емоционално. „ Ако питате моите студенти за времето, те ще ви кажат, че времето винаги им е добро. По-зрелите дами пък често се оплакват от времето. Разказват носталгично, как преди 20-30 години времето било по-добро. Ами тогава те са били млади и всичко им се е струвало хубаво. Времето просто е било съпътстващо на емоциите в живота им. На едни по-зрели години времето се усеща по по-различен начин, а всъщност то винаги е едно и също", обяснава професора. Всички живи организми са метеотропни, обяснава климатологът. „Не случайно старите хора, казват мухите се скриха, значи ще вали и ще гърми." Живите същества усещат промените на времето, защото на някои от тях живота им заниси от тях. Хората също усещат промените на влажността, на атмосферното налягане. Така идва и обяснението на фразата, която често използват възрастните хора „така ме върти коляното, значи времето ще се разваля".

 

Макар да нямаме ясно изразен орган,

който да възприема промените на времето, ние сме подвластни на тях, категоричен е проф. Рачев. Но уточнява, че това се случва само в умерените ширини и няма как коляното да усети падането на температурите в другите географски ширини, тъй като там промените са незначителни или пък са от друг характер. Професор Рачев съветва приятелите си не просто да следят прогнозата за времето, но и да му се радват. Ако се усмихнеш, когато изведнъж завали или пък,  когато задуха вятър, нищо не може да помрачи деня ти, казва той. А времето всеки разбира по свой начин, шегува се той. „Като изкарат студентите си изпита при мен, навън и къмъни да падат, пак им е радостно и весело. Ако съм ги скъсал, и слънце да грее, на тях им е мрачно."

Лошо време няма, категоричен е професор Рачев

„ Хубаво" и „ лошо"  са човешки категории, те нямат нищо общо с науката за климата. Интересът към професията е дошъл в ранна детска възраст от две големи книги в бащиния му дом. Един прекрасен атлас, който и до днес пази и един учебник по вътрешни болести, на майка му. Другият фактор, който е предопределил пътя му на географ е любопитството към света и умението да мечтае. Спомня си как в университета, докато са чакали да почнат лекциите са се забавлявали с една игра наречена „Ако ме пуснат да пътувам". Тогава са били времена, когато пътуването не е било възможно за всеки, уточнява професор Рачев. Така чрез играта, те са се разхождали по света. С двама негови колеги са мечтали да обиколят Африка по брега с джип. „Тогава климатът не беше толкова модерен. Мислехме повече за географията. Не се говореше така за глобално затопляне. Знаете ли, че на времето ние се смеехме на тогавашната банкнота от 5 лева, на гърба на която имаше изобразени няколко предприятия с пушещи комини. Бяхме изброили цели 26 комина, а тогава това се смяташе за просперитет. Показваше колко е мощна социалистическата държава. Виждате ли колко са се променили нещата днес."

Георгафията му е била един от любимите предмети

Заобичал я е заради учителя си, който бил сърцат човек. Затова решил да продължи да я учи и в университет. Естествено майка му е искаха да учи право, за да наследи баща си, който бил юрист. Георги Рачев обаче твърдо следвал мечтата си да стане географ и не се отказал, докато не го приели тази специалност. „Не ме приеха от първи път, но аз не се отказах. Тогава майка ми разбра, че няма как да ми повлияе, вдигна ръце и каза да уча каквото искам. Кандидатствах втори път, бях сред първите приети. Когато започнах да специализирам всъщност си дадох сметка, че климатологията ми е взела акъла". Професор Рачев, се определя като щастливец, защото е успял да осъществи голяма част от мечтите си. Успял е да види половината свят, едни от последните дестинации силно са го впечатлили. Една от тях е Виетнам. Ходил е там преди 30 години, а сега е видял една различна държава, напълно променена за добро. „Тогава беше следвоенен Виетнам, хората бяха недохранени и бедни, сега Виетнам е новото икономическо чудо в Югоизточна Азия". Ходил е до Антрактида, до пустинята Атакама. „ Валя ме дъжд в пустинята, което се случва рядко и безкрайно ме изпълни с щастие. 

В Сантяго де Чили ме удари прословутото

чилийско земетресение. Успях да отида във високите Анди, да изпитам какво значи мозъка ти да изпитва кислороден глад. Посетих и най-сухото място на земята, което винаги ми е било мечта. То е на брега на океана, където вали един път на 2-3 години и то само по няколко капки." Горд е обаче, че е роден и живее в София. Разказва, че това е единственото място на света, където в пълна хармония, само на крачка отстояние  един от друг са храмовете на всички световни религии. „ Отивате до Халите, там е джамията- молитвения храм на мюсюлманите. Само на 200 метра е голямата софийска Синагога- молитвения храм на юдеите. Като се обърнете на юг на 200 метра е католическата църква, а на изток е храма „Света Неделя"- християнския източно-православен храм. Това са четири действащи храма, които са разположени на една носна кърпа разстояние. Още по- впечатляващото е, че повече от 100 години те съществуват и не е имало никакъв проблем между отделните религии у нас. Никъде няма място на света, където да има такова чудо. Ако някой знае, да ми го посочи ". Днес на географската карта професор Рачев си е поставил туристическото маркерче върху Сирия и Египет. Едното пътуване ще бъде първа среща, а другото повторна порция любов.