интервю

Драстично намаляват лекарите в отдалечените райони

18-03-2019 08:30
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Драстично намаляват лекарите в отдалечените райониНад 40% от местата за джипита в Кърджалийска област са вакантни
Недостигът на медицински сестри в страната е сериозен проблем, на който се търси решение. Все повече региони обаче остават и без лекари, а това крие сериозен риск хората, особено в отдалечените градове и села, да останат без медицинска помощ. Какво е положението с персонала в МБАЛ „Атанас Дафовски" в Кърджали, а и в областта, попитахме дългогодишния изпълнителен директор на болницата проф. Тодор Черкезов.
- Проф. Черкезов, какво е положението с медицинските кадри в Кърджали и областта?

- Както може да се очаква, негативните тенденции в цялата страна не подминават и нашата област, а и болницата ни. Нещо повече. Колкото е по-отдалечен един регион от големите градове на страната, толкова повече страда за кадри и специалисти във всяко направление на обществения живот, включително и в здравеопазването. Наскоро бяха изнесени данни, че над 40% от местата за общопрактикуващи лекари в Кърджалийска област са вакантни. В извънболничната помощ липсват специалисти по редица медицински специалности - ревматология, хематология, алергология, съдова хирургия, неврохирургия, онкология. Недостатъчно са лекарите по образна диагностика, физиотерапия, микробиология, клинична патология, урология. Кадровият проблем в общинските болници е много сериозен. През последното десетилетие там се получи дефицит на лекари и медицински сестри, закриха се цели отделения и структурни звена, предимно в хирургичния профил, силно се ограничи възможността за получаване на комплексна болнична услуга и това пренасочи пациентопотока от тези болници към други лечебни заведения.

- Как се справяте Вие в болницата? Успявате ли да „вържете" екипите?

- На този фон засега областната болница удържа положението. В нея работят 120 лекари, което представлява една трета от целия състав на лекарската колегия в Кърджалийска област. Тридесет от тях са млади - специализанти, които болницата е привлякла и назначила, като е поела всички разходи по тяхната специализация. Този ход е продиктуван от възрастовата характеристика на останалите лекари – повечето са над 50 години, за да се осигури приемственост и перспектива в професионалното развитие на лекарския състав, а оттам и бъдеще за лечебното заведение. Въпреки това и ние вече страдаме от недостиг на определени специалисти - неонатолози, гастроентеролози, уролози, където сме на границата на изискванията на медицинските стандарти.

- Кои са най-важните причини за отлив и текучество на кадри в здравната система?

- Ако трябва да отговоря по-общо на този въпрос, това е недостатъчната, до липсваща в последните 20 години държавна политика за управление на човешките ресурси в областта на здравеопазването, липсата на ясна визия за решаване на натрупаните проблеми. Започнатата и недовършена здравна реформа, липсата на политически и обществен консенсус около общоприемлива стратегия за развитие само отлагат болезнените въпроси, но не дават адекватен отговор за посоката на движение. Като по-конкретни причини можем да посочим лошата политика на обучение и квалификация, недостатъчите стимули -морални и материални, липса на възможности за кариерно развитие, неудовлетворителното качество на живот, чувството за безперспективност за младите семейства като доходи, работа, добро образование на децата.

- Непрекъснато се правят промени в специализациите на младите лекари. Те в правилната посока ли са?

- Промените не са една и две. Имам чувството, че всяка редакция на Наредбата за специализация, като че ли повече усложнява положението на специализиращите лекари, отколкото да го подобрява. Казвам това, защото сме пред прага на поредните изменения. Ще изброя само някои от основните недостатъци на Наредба №1 от 2015 г. и на нейното прилагане в нашата действителност - минимално заплащане, което лишава от достойнство и самочувствие специализиращия лекар. Порочни практики на връщане на заплатата под формата на „дарение" в някои болници. Понякога нечестни и опорочени конкурсни процедури за заемане на специализантските места. Недостатъчно бази за обучение на специализанти по някои клинични специалности и формиране на дългосрочен кадрови дефицит.

- Какво конкретно върши специализантът? Има ли необходимите права – все пак той е дипломиран лекар?

- Фундаментален, но откровено подценен е въпросът за правата на специализиращия лекар в отделението или клиниката. Неясните правила, какво могат и какво не могат да правят специализантите, поражда редица отрицателни практики. Обучението на места е слабо или нулево. Някои ръководители на специализации буквално неглижират своя ангажимент. Младите лекари се използват само за оформяне на документация и попълване на графични дежурства, не могат нито да приемат, нито да изписват пациенти със собствен подпис, не могат да извършват обикновени амбулаторни прегледи и елементарни процедури, не могат да боравят със собствения си печат. Наложените ограничения от Здравната каса в тази посока още повече смазват самочувствието на младите хора и то за цели четири години след завършване на висшето медицинско образование. Практика е специализиращият лекар да не получава допълнително материално стимулиране. Много болници не отпускат достатъчно места за специализанти под предлог, че това утежнява бюджета им. Всичко това пречи за добрата реализация.

- Предлага се само университетските болници да имат право да обучават специализанти. Какъв е Вашият коментар?

- Идеята на Министерството на здравеопазването да централизира специализациите, като ги концентрира в университетските клиники и поеме заплащането на специализантите с последващо разпределение според потребностите на болниците, едва ли е лесно приложима в съвременните либерални условия. Трябва да припомним, че дори и в предишната централизирана обществено-политическа система разпределението не се превърна в ефективен механизъм за задоволяване на кадровите потребности и се приемаха постановления за по-високо заплащане на специалистите в отдалечените и неатрактивните региони. Сега това ще проработи още по-трудно,областните и общинските болници ще изпаднат в кратък период от време в кадрови колапс.

- Може ли да се посочи и някои добри практики за насърчаване на младите лекари?

- Да! Мога да посоча като добра идея разработения и реализиран от Министерството на здравеопазването европроект за отпускане на стипендии „Нови възможности за лекарите в България" (30 октомври 2012 - 30 април 2015г.). Резултатите от него са очевидни: платени такси за практическо и теоретично обучение на специализантите; поети финансови разходи за стипендии в размер на две минимални работни заплати. Специализантите получиха левовата равностойност на средствата за закупен комплект медицинска учебна литература по съответната специалност в размер на 1200 лв. с ДДС, а също и два комплекта работно облекло. Осигурени бяха хонорари и работни облекла за лекарите, обучаващи специализанти. В края на изпълнението беше анализирана степента и качеството на подготовка на специализантите и бяха направени предложения за усъвършенстване на съществуващите практики относно придобиване на специалност в системата на здравеопазването, както и тяхното финансиране.

- Какви нагласи виждате сред медицинските специалисти – лекари и медицински сестри? Ще има ли още протести?

- Виждам, че търпението е на привършване. Младите хора обичат своята професия и желаят да я практикуват, но не са равнодушни при какви условия се трудят. Те искат да се чувстват удовлетворени и пълноценни. Редица научни изследователи посочват, че около 24% от медицинските сестри с трудов стаж до 1 година са разколебани дали да продължат работата си или да се откажат от професията. При лекарите за последните десет години емиграционни намерения са заявили и реализирали около 4300 души, като 47% от тях са млади хора без специалност. Предпочитани за работа са страни от ЕС с висок стандарт на живота. Все повече се наблюдава отлив от желанието да се учи и практикува медицина, което е много обезпокояващо и показва промяна на ценностните нагласи към тази древна и най-необходима за хората професия.

- Не губи ли цялото ни общество от нерешените проблеми с кадровия дефицит в здравеопазването?

- Загубите за страната ни са не само икономически, поради пропилени инвестиции, вложени в трудното и продължително образование на медицинските специалисти. Загубите се изразяват най-вече в невъзможността да се осигури необходимата качествена помощ на гражданите и да се ограничи достъпа до редица здравни услуги на цялата територия на страната. Намаляващият брой здравни специалисти, наред с миграционните движения е световен проблем, но с особена тежест се отразява на страни с невисок икономически статус, като нашата. Има риск от обезлюдяване откъм специалисти на отделни лечебни заведения, населени места и цели райони, като интервенциите за задържане или забавяне ще бъдат трудноосъществими и много скъпоструващи. Основната дилема е намирането на баланс между правата и потребностите на медицинските съсловия и правата и потребностите на пациентите, но еднозачен отговор на този етап не съществува. Трябва да се бърза с намирането на адекватни решения, докато не е станало безвъзвратно късно.

- Вие имате ли предложения за задържането на младите лекари и сестри? Какво трябва да се направи в кратки срокове?

- Трябва да се разрешат нормативно и практически няколко основни въпроса. На първо място да се определят базите за обучение на специализанти.След като няма да има акредитация, трябва да се каже кой и как ще определи тези бази и по какви критерии. Очевидно е, че специализациите не могат да се концентрират единствено в университетските болници, защото това ще „оголи" всички останали лечебни заведения. Изключително важно е да се гарантират достатъчно места за специализация на новозавършилите лекари и те да могат да специализират по желаната от тях специалност, а не където има място. Ако не се уважи правото им на избор, те могат да бъдат загубени за националната кауза. Важно е специализиращите лекари да се чувстват пълноценни в лечебно-диагностичния процес, да имат регламентирани права, подобаващо заплащане и система от стимули, които да ги мотивират. Същото се отнася и за медицинските сестри в не по-малка степен.Трябва да се търсят многопосочни решения, включително и с разработване на европроекти, осигуряване на европейски стипендии и други инициативи за квалификация, задържане и кариерно развитие на младите медицински специалисти в България.



„Индекс на болниците

„Индекс на болниците" ни дава база за анализ и преценка

Данните в новия „Индекс на болниците" в областта на акушерството и гинекологията показват спад на раждаемостта и през 2019 г. В същото време се увеличава броят на ражданията чрез Цезарово сечение и на недоносените бебета. Какво стои зад цифрите, попитахме д-р Гергана Коларова, директор на Първа САГБАЛ „Св. София".

Самостоятелни практики на сестри има навсякъде в ЕС

Самостоятелни практики на сестри има навсякъде в ЕС

Парламентарната здравна комисия прие на първо четене поправки в Закона за лечебните заведения, които позволяват на специалистите по здравни грижи да откриват самостоятелни практики. Трябва ли да се даде такава възможност на медицински сестри, акушерки и лекарски асистенти, попитахме Милка Василева, председател на БАСЗГ.
Е-системата ще стартира до края на годината

Е-системата ще стартира до края на годината

Комисията по здравеопазване в парламента гласува корекции в 8 закона, като поправките ще бъдат гледани в зала тази седмица. Какво се цели с новите правила и ще повишат ли те контрола в системата, попитахме д-р Даниела Дариткова, председател на здравната комисия и на ПГ на ГЕРБ.
Засега бюджетите на болниците не са увеличени

Засега бюджетите на болниците не са увеличени

Новият рамков договор за 2020 г. влезе в сила от 1-ви януари, като в него са увеличени цените на над 200 клинични пътеки, средно с 14%. Има ли ръст при бюджетите на общинските лечебни заведения, попитахме д-р Иван Иванов, управител на МБАЛ „Св. Иван Рилски" в Горна Оряховица.
Искаме работещ механизъм за 2-та лева за аптеките

Искаме работещ механизъм за 2-та лева за аптеките

Министерски съвет одобри преди Коледа промени в няколко здравни закона и те вече влязоха за обсъждане в парламента. Какво е мнението на Българския фармацевтичен съюз за новите предложения в сферата на лекарствата, попитахме проф. Илко Гетов, председател на съсловната организация.
Има шанс за реформа в психиатричната помощ

Има шанс за реформа в психиатричната помощ

Пожарът в столичния психодиспансер постави на фокус проблемите в психиатричната помощ. Готова ли е националната стратегия в тази област, попитахме д-р Цветеслава Гълъбова. Тя е директор на Държавната психиатрична болница "Св. Ив. Рилски" в Нови Искър.
Хаосът в здравеопазването трябва да приключи

Хаосът в здравеопазването трябва да приключи

През миналата година медицински сестри, акушерки и други специалисти по здравни грижи протестираха за по-високи заплати и реформи в здравния сектор. Какво още искат те, попитахме Александър Александров, председател на Сдружението на медицинските фелдшери в България.
Пътеките за общинските болници са с минимален ръст

Пътеките за общинските болници са с минимален ръст

На крачка сме от подписването на Национален рамков договор, който ще определи правилата за работа в здравната система през следващите три години. Какви са забележките към проекта за НРД на Сдружението на общинските болници, попитахме д-р Неделчо Тотев, председател на организацията.
Лекарите и пациентите не са врагове

Лекарите и пациентите не са врагове

Преди броени дни Столичната лекарска колегия на БЛС отличи проф. Иван Костов с приза „Лекар на годината 2019" в София. По този повод го потърсихме, за да разкаже как се постига това високо признание от гилдията и трудно ли се ръководи най-голямата АГ болница. Проф. Костов е директор на „Майчин дом" от 2017 г.
Бюджетът на ДОО няма да реши тежките проблеми

Бюджетът на ДОО няма да реши тежките проблеми

След продължителни дебати и скандали парламентът прие на второ четене бюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2020 г. Ще реши ли той натрупаните проблеми в сферата, попитахме д-р Хасан Адемов, председател на парламентарната социална комисия.
1 2 3 4 5 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Подкрепяте ли удължаването на мерките за борба с пандемията от COVID-19?

Март 2020