лица

Стилистът, който спасява хората

15-03-2019 08:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Стилистът, който спасява хоратаАгресията отстъпва, когато има добра дума, казва Гергана Николова, шофьор на линейка в ЦСМП- София
В месеца на жената ви срещаме с едно мъжко момиче. Тя е единствената жена шофьор на линейка в ЦСМП- София. Казва се Гергана Николова и когато не кара линейката умело върти ножицата в собствения си фризьорски салон. Защо красива и фина жена като нея, влиза със замах в една чисто мъжка професия? И коя е синята лампа, която й осигурява свободно житейско трасе, попитахме Гергана Николова.
Подобно на Светеца, чието име носи, Гергана е войн и победител в живота, а усмивката й не слиза от лицето, докато разговаряме с нея. Откриваме я на дневно дежурство в ЦСМП- София, защото младата жена работи там, като шофьор на линейка. Разбираме, че не е попаднала в Спешния център случайно. Точно това е професията, за която е мечтала. Съвсем искрено казва: „Искам и аз да помагам на хората!" Така пътят на добротворчеството я отвежда към ЦСМП- София.

 

Притежава и нужните качества

Обича да шофира, знае и най-малките улички на столицата, защото е карала такси. Една е спънката, която обърква назначението, няма нужния трудов стаж като шофьор. Решава, че това няма да я спре и подкарва камион в една спедиторска фирма. Така след година, вече е готова да седне и в линейката. Казва, че всеки ден отива на работа с огромно желание. Шофирането в трафика на големия град не я плаши, защото по думите й хората са се научили да бъдат по-отговорни и като видят линейка на буркан, правят път. Според Гергана това е важно, защото всеки знае, колко е мъчително чакането на линейката, на близките на болния минутите се стуват, като часове. „ Не сме имали проблеми по адресите, когато сме закъснели, защото е имало много други адреси преди това. Хората са помагали и когато е трябвало да сваляме с носилка пациент. Дори минувачи на улиците са се отзовавали. Може би хората станаха, хора!", казва Гергана.

Не е имала и проблем с агресивни пациенти,

Макар, че били изпратени на адрес с предупреждението, че сигнала е подаден от група разгневени младежи. Когато пристигат при болния, момчета талкова били стъписани от това, че жена кара линейката, че сякаш забравили яростта си. Освен това поздравът на Гергана и думите на съчувствие и успокоение съвсем стопили ледовете между спешен екип и пациенти. „ Много е важна добра дума. Да видят хората, че искаш по всякакъв начин да им помогнеш ", казва тя. Открила е вълшебните думи и към пациентите. На тях трябва да вдъхнеш кураж, че всичко ще се оправи, че има кой да се погрижи за здравето им, споделя Гергана.

Първото й дежурство в Спешния

център е било през деня, но помни едно от първите си нощни дежурства, когато около 1 часа, през нощта са повикани, заради болно дете в Драгалевци. Натоварват малчугана в линейката, защото имало съмнение за апендицит и потеглят към Пирогов. През целия път Гергана, разговаряла с детето и се опитвала всячески да го разсее. Когато пристигали пред болницата, детето казало: „Искам да остана, при леличката в линейката".

Гергана има дъщеря на 19 години

Сега тя ще е абитуриентка. И тя като майка си иска работата й да е в полза на хората. Затова мечтае да стане полицай. Гергана не се намесвала в професионалния й избор. Казва, че както нейните родители не са я спирали в житейския път, така и тя няма да спре детето си. Убедена е, че детето й е умно и ще поеме по най-добрата житейска пътека. Ако я приемат в Академията, ще се окаже, че дъщерята ще започне следване в университет, а майката ще се дипломира. Гергана е на финала на обучението си в Минно- геоложкия университет. Започнала е следването, като на шега, но в процеса на учене се е оказало, че е избрала интересна специалност.

Освен това Гергана

кара курсовете за парамедик. Оказва се, че за нея не важи поговорката, че две дини под една мишница не се носят. Тя ежедневно даказва, че може да носи четири, защото в дните, когато не върти волана на линейката, тя върти ножицата в собствения си фризьорски салон. Разказва, че от всички дейности в салона, най- много обича да подстригва деца. Има много клиенти, които нарича приятели. За тях казва, че са търпеливи, защото винаги се съобразяват с графика й в ЦСМП- София. А откакто кара линейката, те виждат една удовлетворена и усмихната жена, справила се с поредното професинално предизвикателство- стилистът, който участва в спасяването на хората.

Най-ценният урок, е научила

от родителите си. Той е бил, да не спира да търси себе си. Сега се стреми, този урок да предаде и на дъщеря си. Разказва, че най-ценното в търсенето на себе си, е че така откриваш другите. Иска да намира доброто у всеки. Но все по-често установява, че хората са смазани от живота и от битката за оцеляване. Така на мястото на доброто, сякаш удобно се настанява озлоблението. Тъжно й е, че умората от житейските битки променят хората. Вярвя обаче, че може да накара тези, с които работата я среща, да се усмихват по-широко. Разказва, че родители й са хора от средната класа. Майката й е била шивачка на кожени чанти, а пък баща й е бил оръжейник във военен завод. Днес и двамата са пенсионери, но уроците, които са й дали стуват цяло състояние.

Денят й започва преди изгрев

в 4.30 часа, с чаша кафе. Отива на работа в Централата в 6 часа. Първо проверява линейката си, а в 7 часа вече тръгва по адресите и така до 19 часа. Ляга си късно, почти винаги след 12 часа. Казва, че не й стига времето да се види с приятелите си. Най- добре си почива вкъщи, не на планина или на море, просто в къщата с кучето на двора. Винаги обаче е готова да тръгне на път, ако приятелите се организарат за това. Естетвено тя е шофьорът на компанията. „Където кажат, навсякъде ги возя. Какъвто и да е маршрута все го приемам ", разказава Гери. А ние й пожелаваме да има много и широки житейски пътища и да пристига до място, където ще я чака любовта.



Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Завърших с отличие медицина, а първата ми работа беше в строителството, каза доц. Васил Каракостов
Четвърт век влюбена в професията си

Четвърт век влюбена в професията си

Благодарна съм на майка си, че ме насочи към тази работа, казва Росица Георгиева, главна акушерка на „Майчин дом"
Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави

Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави

Лошата черта на българите е, че много се оплакваме, каза Денис Милков
Докторът, който стана свещеник

Докторът, който стана свещеник

В село Драганово един човек лекува болежките и душите на хората
Лекарят, който спасява ангели

Лекарят, който спасява ангели

Да лекуваш деца не е просто предизвикателство, то е голямо удоволствие, казва доц. Христо Шивачев, началник на Клиниката по детска хирургия в Пирогов
Между стетоскопа и перото

Между стетоскопа и перото

Д-р Анастас Иванов (Тео Буковски) през деня лекува пациентите, а нощем живее в света на фентъзи героите си
Победителят в операционната

Победителят в операционната

Ортопедията и травматологията е моята страст в медицината, казва д-р Александър Илиев от УМБАЛ „Св. Анна"
Спасителят в ръжта

Спасителят в ръжта

Не прави това, което не искаш да ти направят на теб, казва съдебният медик д-р Методи Гошев
Пазителят на времето

Пазителят на времето

Аз съветвам моите приятели, не само да следят какво ще е времето, но и да му се радват, защото така ще бъдат щастливи, казва климатологът проф. Георги Рачев
Жадувана  благословия

Жадувана благословия

Всичко което правя е да докажа на покойния ми баща, че съм достоен син, казва Христо Николов
1 2 3 4 5 ... 12 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Май 2019