Новите онколекарства увеличават разходите

У нас има стриктен ред за определяне на вида химиотерапия, казва д-р Константин Харадинов

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Нарастването на цените на лекарствата и лечението при пациентите с онкологични заболявания е световен проблем. Все по-често на големите форуми и конгреси по Медицинска онкология, започва да се говори за"cost effectiveness"на провежданото лечение. Всички нови лекарства одобрени от регулаторните агенции, независимо дали са цитостатици от ново поколение, лекарства за таргетна или имунотерапия, излизат на пазара с много високи цени. Причините за това са все по-стриктните изисквания и оскъпяването на провеждането на клиничните проучвания на новите молекули и техния производствен процес. Фирмата производител има „патентно право" да продава лекарстото си за период от няколко години. До падането на патента не може да се произвеждат негови по-евтини генерични форми. От друга страна с новите терапии се постига по – висока обща преживяемост на пациентите, което удължава продължителността на лечението и съответно разходите за него.

- Въпреки цялостното нарастване на разходите в някои лечебни заведения то стига почти до 100%, в други е минимално, а в трети имаме минимално намаление, нормални ли са тези диспропорции? Могат ли да се обяснят само с миграция на пациентите и увеличаването на достъпа до нови по-скъпи терапии?

- Миграцията на пациентите безспорно е един от факторите за нарастването на разходите, но не е единственият. Например, ако в една клиника броя на пациентите остава константен, но се е увеличило процентното съотношение на пациенти, които имат индикации да се лекуват с по-скъпо струващо лечение - например таргетна или имунотерапия, разходите за лечение на тази клиника могат да се увеличат драстично.

- Със сигурност една от причините за ръста на разходите е употребата на все повече нови терапии. Има ли у нас достатъчно добри алгоритми и ред за назначаването им? А спазват ли се ?

- В България има изключително стриктен процес за определяне на лекарственото лечение при пациенти със солидни тумори и той важи, както за класическите цитостатици, така и за най-новите лекарства. Решение за терапевтичната схема при определен болен се взема от клинична онкологична комисии по химиотерапия към съответната клиника, в състава на която влизат няколко души със специалност Медицинска онкология. Решението на комисията се документира в протокол, на базата на който се изписва лекарството или лекарствата за съответния пациент. НЗОК реимбурсира само лекарствените продукти, които са изписани за правилната индикация и линия на лечение, според кратката характеристика на лекарствения продукт. Всяко отклонение от този процес води до финансови загуби за клиниките и болниците, така че алгоритъма се спазва.

- В гилдията на химиотерапевтите има ли вътрешен контрол за прилагането на добрите медицински практики? Какъв е той?

- Българското Онкологично Научно Дружестсво приема национални терапевтични стандарти, които сe публикуват във Фармакотерапевтичното ръководство по медицинска онкология. Тези стандарти се актуализират 2 пъти годишно, като се включват всички нови лекарствени продукти, които са преминали регистрация в ИАЛ. Към министерството на здравеопазването има утвърден национален стандарт по Медицинска онкология, който регламентира квалификациите и правата на медицинските онколози. До края на тази година се очакват да бъдат приети и правилата за добра медицинска практика по всички медицински специалности към БЛС, включително и по Медицинска онкология. В момента са в етап на изготвяне.

- Докладването на случаите към националния раков регистър достатъчно добър начин за контрол ли е, дава ли яснота върху качеството и успеваемостта на лечението?

- Националният раков регистър (НРР) е статистически орган. Информацията, която се обработва от регистъра касае показатели за разпространението на раковите заболявания сред населението – заболеваемост, смъртност, преживяемост, разпределение по пол, географски райони, бъдещи прогнози и т.н. В момента данните, които се публикуват от НРР не включват вид и качество на провежданото лечение, както и резултатите от него. Най-категорични данни за резултати от различни видове лечение при солидни тумори, са тези от международни клинични проучвания и метаанализи.

- Резултатите на НЗОК от първите проверки в 7 лечебни заведения показват, че има неспазване на алгоритмите на КП. Има ли дефекти в тези алгоритми, които медицинска целесъобразност да накара лекарите да нарушават понякога? Има ли нужда от промняната им?

- Проблемът на настоящата система с клиничните пътеки, е налагането на рамки, които ограничават провеждането на определени диагностични или лечебни процедури при постъпване на пациент в болница. Ако такива процедури се извършат извън рамката на клиничната пътека, те не се заплащат от НЗОК, въпреки че често провеждането им се налага при болничния престой. Така например, ако се наложи на пациент с онкологично заболяване да получи симптоматично лечение, антибиотик, албумин или хепатопротективна терапия като допълнително лечение по време на курс химиотерапия, това няма да бъде заплатено от НЗОК. Има какво да се промени в тази насока. Относно констатираните нарушения мога да кажа, че все пак новите клинични пътеки влезнаха в сила от 1 април тази година, така че е възможно неспазването на алгоритмите установено при проверки досега, да се дължи и на технически пропуски поради непознаване и грешки при интерпретацията на новите изисквания на НЗОК в началния период на навлизането им.

- Все по-често говорим за наличието на паралелен износ у нас, мислите ли, че в някои онкоклиники може да се прикриват подобни нарушения?

- При спазване на вътреболничните правила за съхранение, изписване и приложение на лекарства за онкоболни - цитостатици, таргетна и имунотерапия, такъв процес трудно би могъл да бъде реализиран в една болница. Промени в законодателството и осъществяване на тясна супервизия на големите дистрибутори на лекарствени продукти, са основния фактор, който може да подобри контрола върху паралелния износ на лекарства.