Жадувана благословия

Христо е начетен и е с активна гражданска позиция. Завършва гимназия в родния град, а след това учи туризъм. Днес обаче работи като здравен медиатор. Изборът да бъде връзката между хората от гетото и държава е напълно осъзнат. Всичко започва през 1997, когато загубва баща си. Тогава Христо е на 21 години.

Баща му се разболява, а лекарят препоръчва

да остане за лечение в болницата. Човекът отказва, защото работата, с която изхранва семейството си, няма кой да свърши. Точно това е и най-голямата болка на Христо, че не е успял да докаже на баща си, че на него може да се разчита. От три години е назначен за здравен координатор по ромските въпроси към РЗИ. Реално съм здравен медиатор повече от 20 години, споделя той. За работата си разказва, че е тежка и трудоемка. 

Не е лесно да се убеждават необразовани хора

да се погрижат за здравето си. Още по-трудно е, когато са неосигурени, твърди Христо. За това, когато има възможност да убеди някой да продължи с образованието си, не се спира пред нищо. Така се случва с дъщерята на негов приятел. Момичето искало да учи, баща му обаче не бил съгласен. Христо го убедил, че това е правилният път и заплашил мъжа, че ако спре дъщеря си, това ще прекъсне приятелството им. Девойката  успява и завършва университет.

Христо мечтае един ден

да направи ромска телевизия, защото вярва в силата на медиите. Така добрите послания ще стигат по-бързо да ромите, казва той. Всяка сутрин става в 6 часа, за да се впусне в работния кръговрат. Най-дълъг е денят, когато е в кв. Факултета. По думите му там живеят около 45 хиляди роми. Сред най-честите проблеми, за които му разказват жителите на квартала са изтеклите им  документи за самоличност. Още помни лятото, когато е трябвало да издири 100 човека, които са били контактни на заболели от хепатит А.

От РЗИ са подали адресите на хората,

а Христо е трябвало да ги намери и уведоми за проблема. Оказва се обаче, че на адресите не открива никого.  Намира хората в съвсем различни къщи. Само за издирването им е отделил 15 дена по няколко часа дневно. Нито полицията, нито медиците можеха да свършат тази работа, разказва Христо. В махалата хората се познават по между си. Това, че  аз съм от ромски произход, че говоря езика помогна много за спечелване на доверието им и за успеха на мисията ми, споделя той. След този случай Христо си дава реална сметка, колко значима е професията на здравния медиатор.

 

Неговата почивка е в края на работния ден,

който приключва малко преди полунощ. Разглежда социалните мрежи и така неусетно заспива. Празниците са времето, когато може да навакса сън. Казва, че всеки негов ден е изпълнен със смисъл. Най- удовлетворен се чувства, когато види повече ромски деца да се образоват, защото знанието ще помогне и за здравето им. Не иска да приеме факта, че безвъзвратно е загубил баща си. Затова е избрал да си представя, че той е отишъл на работа в чужбина, а когато един ден се върне ще види, че неговото момче е достоен мъж, който може да носи отговорност и на когото може да се разчита. Очаква да види знака, че е заслужил бащината благословия.