лица

Жадувана благословия

08-03-2019 09:30
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Жадувана  благословияВсичко което правя е да докажа на покойния ми баща, че съм достоен син, казва Христо Николов
Видите ли го веднъж, веднага ще го запомните. Високо, слабо момче с очи като въглени, в които гори стаена болка, която сякаш прогаря душата му.Това е Христо Николов. Той е от Самоков и е от ромския етнос. Не го крие и не се срамува от това.
Христо е начетен и е с активна гражданска позиция. Завършва гимназия в родния град, а след това учи туризъм. Днес обаче работи като здравен медиатор. Изборът да бъде връзката между хората от гетото и държава е напълно осъзнат. Всичко започва през 1997, когато загубва баща си. Тогава Христо е на 21 години.

Баща му се разболява, а лекарят препоръчва

да остане за лечение в болницата. Човекът отказва, защото работата, с която изхранва семейството си, няма кой да свърши. Точно това е и най-голямата болка на Христо, че не е успял да докаже на баща си, че на него може да се разчита. От три години е назначен за здравен координатор по ромските въпроси към РЗИ. Реално съм здравен медиатор повече от 20 години, споделя той. За работата си разказва, че е тежка и трудоемка. 


Не е лесно да се убеждават необразовани хора

да се погрижат за здравето си. Още по-трудно е, когато са неосигурени, твърди Христо. За това, когато има възможност да убеди някой да продължи с образованието си, не се спира пред нищо. Така се случва с дъщерята на негов приятел. Момичето искало да учи, баща му обаче не бил съгласен. Христо го убедил, че това е правилният път и заплашил мъжа, че ако спре дъщеря си, това ще прекъсне приятелството им. Девойката  успява и завършва университет.

Христо мечтае един ден

да направи ромска телевизия, защото вярва в силата на медиите. Така добрите послания ще стигат по-бързо да ромите, казва той. Всяка сутрин става в 6 часа, за да се впусне в работния кръговрат. Най-дълъг е денят, когато е в кв. Факултета. По думите му там живеят около 45 хиляди роми. Сред най-честите проблеми, за които му разказват жителите на квартала са изтеклите им  документи за самоличност. Още помни лятото, когато е трябвало да издири 100 човека, които са били контактни на заболели от хепатит А.

От РЗИ са подали адресите на хората,

а Христо е трябвало да ги намери и уведоми за проблема. Оказва се обаче, че на адресите не открива никого.  Намира хората в съвсем различни къщи. Само за издирването им е отделил 15 дена по няколко часа дневно. Нито полицията, нито медиците можеха да свършат тази работа, разказва Христо. В махалата хората се познават по между си. Това, че  аз съм от ромски произход, че говоря езика помогна много за спечелване на доверието им и за успеха на мисията ми, споделя той. След този случай Христо си дава реална сметка, колко значима е професията на здравния медиатор.

 

Неговата почивка е в края на работния ден,

който приключва малко преди полунощ. Разглежда социалните мрежи и така неусетно заспива. Празниците са времето, когато може да навакса сън. Казва, че всеки негов ден е изпълнен със смисъл. Най- удовлетворен се чувства, когато види повече ромски деца да се образоват, защото знанието ще помогне и за здравето им. Не иска да приеме факта, че безвъзвратно е загубил баща си. Затова е избрал да си представя, че той е отишъл на работа в чужбина, а когато един ден се върне ще види, че неговото момче е достоен мъж, който може да носи отговорност и на когото може да се разчита. Очаква да види знака, че е заслужил бащината благословия.



Учителко, целувам ти ръка!

Учителко, целувам ти ръка!

Днешните деца имат нужда от интересни уроци, казва учителката Цветелина Петрова
Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Завърших с отличие медицина, а първата ми работа беше в строителството, каза доц. Васил Каракостов
Четвърт век влюбена в професията си

Четвърт век влюбена в професията си

Благодарна съм на майка си, че ме насочи към тази работа, казва Росица Георгиева, главна акушерка на „Майчин дом"
Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави

Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави

Лошата черта на българите е, че много се оплакваме, каза Денис Милков
Докторът, който стана свещеник

Докторът, който стана свещеник

В село Драганово един човек лекува болежките и душите на хората
Лекарят, който спасява ангели

Лекарят, който спасява ангели

Да лекуваш деца не е просто предизвикателство, то е голямо удоволствие, казва доц. Христо Шивачев, началник на Клиниката по детска хирургия в Пирогов
Между стетоскопа и перото

Между стетоскопа и перото

Д-р Анастас Иванов (Тео Буковски) през деня лекува пациентите, а нощем живее в света на фентъзи героите си
Победителят в операционната

Победителят в операционната

Ортопедията и травматологията е моята страст в медицината, казва д-р Александър Илиев от УМБАЛ „Св. Анна"
Спасителят в ръжта

Спасителят в ръжта

Не прави това, което не искаш да ти направят на теб, казва съдебният медик д-р Методи Гошев
Пазителят на времето

Пазителят на времето

Аз съветвам моите приятели, не само да следят какво ще е времето, но и да му се радват, защото така ще бъдат щастливи, казва климатологът проф. Георги Рачев
1 2 3 4 5 ... 12 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Май 2019