Недоверието към здравната ни система е голямо

Предлаганите промени в модела няма да намалят доплащането от страна на пациентите

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Това беше събитие, организирано съвместно от Българската академия на науките и Медицинския университет в Плевен. От 6-7 години БАН постави началото на по-близки комуникации с университетски структури. В предишния мандат, когато с акад. Стефан Воденичаров бяхме в ръководството на Академията, тази идея се разви до такава степен, че сега на практика няма университет, с който да не се осъществяват тесни контакти. Независимо дали университетската структура е една или са 7-8, както са в Пловдив и Варна, се подписаха договори за съвместна дейност и всички участват в Регионални академични центрове (включващи и фирми), обединени в Национална академична мрежа. За тази година мрежата има много прояви, подкрепяни от представители на БАН, като при всички случаи участват ръководствата на университетите, представители на съответната община и на областта, хора от индустриалния капитал и фирми, които имат интерес.

- Събитието е било насочено към биотехнологиите. Имаше ли изненади?

- Събитието бе насочено към връзката биология – медицина, към технологиите, които играят роля в областта на медицината и имат отношение към биологичния статус на човека. В този смисъл понятието биомедицина за мен е оксиморон - медицината е задължена винаги да бъде биологично насочена, биологично издържана и с поглед към биологичния резултат. Самата научна дискусия беше предшествана от посещение в модерната болница „Св. Марина" в Плевен, която е университетска структура.Тя е добър съвременен модел за преплитане на частни с публични интереси. Моделът е на съвременна болница, в която университетът е стъпил, независимо че тя е построена с частни капитали. Това е нещо, което отдавна можеше да бъде модел за развитие и на други болнични заведения в страната.

- Какво конкретно имате предвид?

- Посрещахме 10 ноември 1989 г. със 160 болници, сега те нараснаха до 382. И това е излишно. Не беше дадена възможност частен капитал да се инвестира в държавните болници.

- Идеята беше да се приватизират част от лечебните заведния, но тази възможност беше прекратена още през 2001 г.

- Можеше да се създадат предпоставки частният капитал да инвестира в държавните болници. Такива модели в света има много. Част от държавните болници, било те общински или областни, можеха да бъдат приватизирани частично или изцяло. По този начин пред частният капитал щеше да бъде открита възможността да инвестира, а държавните болници да получат финансови инжекции и допълнителен надзор. Разбира се, в цялата тази история трябваше да бъде направена оценка, колко чисто държавни болници ще са необходими, за да обслужват безпроблемно бедното население, спешността и други неблаговидни дейности, към които частните болници нямат интерес. Така във всяка област от страната бе полезно да се съхрани една областна болница и 2-3 общински – в зависимост от терена, населението, промишлеността и т. н. По този начин можеше да бъде предотвратено създаването на над 150 частни болници и капиталът, болните и персоналът да се разпределят сред повече от 350 лечебни заведения.

- Половината от тях са университетски болници. Това редно ли е?

- Това е болезнена тема за мен. Налице е някаква мания голяма част от болниците да се борят за званието „университетска". Абсолютна аномалия! В света има ясно определение, че университетска болница е тази, в която се обучават студенти и се извършва научна работа. Наскоро излезе наредба, която се опитва да сложи ред, като определя критериите що е това „университетска" болница. В тази връзка в публикация на МЗ се обявява, че в България към момента има около 130 структури, които се наричат „университетски". Надявам се наредбата наистина да прекрати това безумие.

- Нека се върнем към биомедицината. Какво беше представено на форума?

- Научната сесия започна с моя доклад. Логично беше да насоча темата си към онкологичната патология, защото там има прекрасна среща на новаторски технологии. Онкологичните заболявания се лекуват с един триъгълник – хирургия, лъчелечение, химиотерапия. Накратко се спрях върху хирургията и лъчелечението с новостите, които навлязоха през последните години. Това е преди всичко ендоскопската хирургия във всичките й разновидности – лапароскопска, торакоскопска и други. Появиха се и иновации в областта на апаратурата и инструментариума: нови шевни и хемостатични материали, инструменти за рязане на тъкани, за аблация и радиофреквенция и други. Това даде нов облик на хирургията, нов, съвременен тласък на нашата специалност. В лъчетерапията се появиха нови апарати като линейни ускорители, гама камера, кибернож. Чрез тях се постигна върхов ефект в лъчелечението до степен, че вече е възможно само с лъчетерапия да бъдат напълно стопени тумори, стига да бъдат хванати навреме и да имат единична локализация. Но дори и при множествени локализации може с тази апаратура да се атакуват директно огнищата, намалявайки увредата върху околните тъкани и запазвайки жизнеността на органите, което никак не е малко. Накрая стигаме до химиотерапията. Само в рамките на моята вече 48-годишна хирургична практика съм очевидец как се започна с 2, 3 до 5 цитостатика, как фирмите произвеждаха годишно по 1-2 медикамента. Постепенно химиотерапията се обогати с доста препарати, някои от тях са много ефективни. Преди имаше тежки странични, дори драматични ефекти, защото токсичността се отнася както към злокачествените, така и към доброкачествените клетки. Днес нещата са различни. Генетиката се намеси изключително много. Представих преглед на успехите в тази област, които само в последните 20 години направиха изключителен прогрес от разчитането на генома до детайлизирането на процеса и възможностите за лечение. Всичко това е впечатляващо. Само за 2017 г. в САЩ има въведени в клиничната практика 522 лекарства с различна биологична база – моноклонални антитела, имуноваксини, вируси, които лизират туморите. Това позволи определен тип тумори да бъдат повлиявани много ефективно. Това се отнася за меланоми, за някои форми на рака на белия дроб и рака на млечната жлеза, за колоректалния рак. Днес говорим за индивидуална геномна характеристика на всеки опериран тмор и на тази база – определяне на на подходяща химио-, имунотерапия или друг вид лечение. Това се нарича „персонализирана" медицина. Разбира се, тази новаторска биотехнологична активност постига успех все още при около 10-15% от туморите и то в следхирургичния етап на лечението им. Все пак прогресът на биотехнологиите е огромен. Поради това в края на лекцията си позволих да се пошегувам дали към 2050 или 2100-та година хирурзите няма да бъдат излишни при лечението на раковите заболявания. Кой знае, може и да се случи.

- Медицината, включително и в България, върви нагоре, но накъде върви здравеопазването ни?

- Ще кажа, но нека довърша. След мен бяха поднесени два доклада. Единият бе представен от проф. Горчев, който говори за роботизираната медицина и хирургия и запозна аудиторията с богатия опит на плевенските гинеколози, хирурзи и уролози, получили световно признание. Последва една изключително интересна лекция на проф. Славчо Томов, който погледна в бъдещето – до каква степен новите технологии могат да доведат до зашеметяващ прогрес във всички области на медицината. Би трябвало да се отбележи и участието с подходящи теми на акад. А. Атанасов, акад. А. Александров, акад. Д. Димитров и проф. Г. Минасян.

- Това бързо развитие на медицината поражда доста етични въпроси. Как трябва да се решават те?

- Няма спор, че това е един много щекотлив въпрос, който занимава медици, биолози и представители на медицинското право. В света преобладават опитите за налагане на норми и ограничения, и внимателен подход с този вид материя. Все пак в света има изследовтели, които нарушават нормите и придвижват нещата към прогрес, но може би и към нови изпитания. В това отношение давам за пример ГМО-продуктите, които имат свои плюсове, но и много основания за съмнения. Крият риск манипулациите с ин витро оплождането, манипулациите върху плода, осъществявано чрез генно инженерство. Не знаем дали един подобен организъм при недостатъчните ни познания в бъдеще ще бъде по-високо развит или напротив, ще бъде податлив към нови проблеми – нов тип онкологични заболявания, биологични аномалии, неща, които са неясни и затова трябва да се стъпва внимателно. В този смисъл аз оставам привърженик на бавния подход – стъпка по стъпка, подчинен на строги биологични и етични норми, за да може процесът да бъде контролиран, за да не създаваме нови организми с нови тежки проблеми и да се опитваме след това да ги решаваме.

- Говорехте, че болниците са много. Здравната карта, ако някога бъде приета, дали ще успее да ограничи разрастването им?

- От една страна за момента този процес се счита за спрян с един административен акт. От друга страна обаче той търпи развитие и то в неблаговидна форма. Подкрепям усилията на настоящия екип на министерството, чиито решения са често в правилна посока. Въпросът е, че все още са с уклон във финансовата, икономическата страна, защото там е компетентността на министъра. Излезе един по-приемлив документ за специализацията на младите лекари; наредбата за университетските болници. Усилията за промяна на здравноосигурителния модел са необходими, но дали са в правилна посока, остава дискусионно.

- Вие кой модел харесвате повече?

- Проблемът е, че посрещам със съмнение и двата. Виждате, че не бързат да разкриват нови застрахователни структури, а и населението посреща това поредно решение за реформи на здравноосигурителния модел с подозрение. Над 700 000 души остават неосигурени. Освен това нито един от предлаганите модели няма да премахне доплащането от страна на пациентите. Недоверието към развитието на здравноосигурителната система се трупа с години. Има много зациклили проблеми в здравеопазването и медицината страда от това. Излишно е да ги изброявам, защото са вече от десетилетия.

- Кажете все пак, според Вас кои са най-сериозните?

- Визирам погрешното развитие на здравната система, превръщането на здравната каса в държавен апарат, а не в обществен орган на здравеопазване; Проблем остава непонятно големия брой болници в страната, да не говорим за аномалията за 130 от тях да са университетски. Това е пародия за 6-7-милионна България с наличните 6 медицински факултета и 4 медицински университета. Отдавна предъвкваме въпроса за клиничните пътеки, но те продължават да съществуват. Ненормално бе за специализациите да плащат самите специализанти. Това само по себе си беше достатъчен стимул младият човек да емигрира.

- Как стои проблемът с липсата на кадри? Сестрите излязоха на улицата заради ниското заплащане на труда им.

- Проблемът с липсата на кадри вече стои остро, а през следващите 10 години с пенсионирането на много от наличните специалисти нещата ще придобият драматичен характер. Куцат възнагражденията на медицинските специалисти от всички нива – като започнем от сестринското съсловие и акушерките, от служителите в лаборатории, и стигнем до лекарското съсловие. При ниско платен медицински труд и при липсата на обществена закрила не е чудно, защо медиците напускат България,а тези, които остават, застаряват. Проблеми с общопрактикуващите лекари, съществуват още от създаването на модела. Да създадеш нов тип кадри е процес, а бе превърнат в еднократен акт, не бяха заложени никакви стимули, а след това се чудим защо 15 години по-късно само 50% от колегите са придобили специалност „обща медицина". Факт е, че през 2000 година те бяха 5200, а сега са под 4200 и трудно се намират нови кандидати. Има райони, в които хората нямат възможност да получат медицинска помощ. Въобще, проблемите са много. Следователно, само прогресът и навлизането на нови биотехнологии в медицината не стига, тъй като за страната натежават административно-управленските проблеми.