Сегашният бизнес модел е изчерпан

И ниските, и високите цени водят до липса на лекарства, трябва ни ново решение, казва Янис Натсис

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Достъпът до медикаменти е проблем дори за богати страни като Франция и Белгия заради високите им цени и новата реалност, в която сме поставени. В Източна Европа винаги сме имали проблеми, но преди няколко години в държавите в Западна Европа имаше много пари и нямаше проблеми, никой не беше засегнат. Ако тогава отидехте на улицата и попитахте - Знаете ли, че тази терапия струва 50 или 60 хил. евро, макар че никой не знаеше, защото няма прозрачност, хората не се интересуваха, защото имаше пари. Сега, в последните може би 5-6 години, това се промени дори в западните европейски държави. Създаде се доста политическо напрежение. Мисля, че повратната точка беше дискусията на много високо ниво за лечението на хепатит С със совалди. Помня, че през 2014 г Франция заяви в Брюксел, че има проблем и то не само за совалди и за хепатит С. Така започна дискусията.

- Кои други лекарства станаха причина за отварянето на тази дискусия?

- Това са медикаментите за онкологични заболявания, също така за редките заболявания. Ние виждаме, че дори има тенденция все повече лекарства да се представят като „сираци", а те са най-скъпите в света. Моето усещане е, че има опит да се „орфанизират" медикаментите, както заради цените, така и заради принадената стойност на иновативност. Медикаментите за СПИН също остават доста скъпи. Продуктите с високи цени са много и това е проблемът.

- Имате ли представа къде достъпът до съвременни терапии е по-труден?

- Не, защото от години, когато кажем - Дайте ни данни, къде са проблемите, такива няма. Тази липса се използва за отлагане на решаването на проблемите. Трудно е да се измерят проблемите, дори за Гърция това е нова реалност. Само шест години са минали след финансовата криза и ние едва започваме да виждаме реалните последствия. Може би през 2020 г. ще може да ги посочим, а сега само ги чувстваме. За липсата на данни, проблем е и непрозрачността. Страните членки имат огромни проблеми в обмена на данни, но виждам, че това започва да се променя.

- Вярно ли е, че в България цените на някои лекарства са по-високи, отколкото в по-богатите западни държави и защо е така?

- Да, вярно е. Това е така, защото системата работи по този начин, защото системата е в безпорядък и ние трябва да променим начина си на мислене. Трябва да осъзнаем, че досегашният бизнесмодел е свършен, той не работи. Затова е хубаво да се прочетат заключенията от заседанието на Съвета на ЕС в Люксембург през юни, миналата година беше немислимо, че такъв документ може да се появи.

- Как може да се променят тези проблеми, у нас например?

- Политическото управление трябва да разбере, че това е уникална възможност за промяна и да реши колко далече иска да стигне. Трябва да се действа и на различни нива – краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Според мен пътят е прозрачност, преглед на интелектуалната собственост, на лекарствата за редки болести, изпозвайте това като отправна точка. Защото всички са убедени, че при системата с лекарствата сираци се злоупотребява. Това не е въпрос на дебат, а факт, използвайте го, за да промените системата.

- Да, но как да я променим?

- Променете регулативните одобрения и споразумения, давайте по-малко патенти, защото заради тях имаме монополи, а преговорите с тях са незвъзможни. Не може да го промените за една нощ, но може да започнете. Използвайте оценката на здравни технологии, за да реимбурсирате медикаментите. Но се уверете, че е направена независимо, без конфликт на на интереси, с нужното ноу-хау и качество.

- Кой е най-големият проблем – високите цени, ниските цени на лекарствата или паралелната търговия?

- Липсата на лекарства е друг много важен въпрос, системата не работи и тук. В Гърция казаха – намалявайте цените и те станаха толкова ниски, че медикаментите вече не са налични в страната. Тоест ниските цени и високите цени не са решение. Но нека се отдръпнем крачка назад и погледнем голямата картина, това е бизнес реалност, значи трябва да се промени. Ние сме държави и имаме тази сила, затова започваме да се обединяваме, осъзнавайки, че трябва да преговаряме заедно.

- Смятате ли, че това обединение между страните и общите преговори са възможни?

- Имам очаквания, но е важно да се направи добре. Зависи от това колко независими, упорити и предприемчиви ще бъдете, как ще го направите, какви ще са приоритети ви. Това няма да е единствената крачка, но ще е сигнал към бизнеса, че досегашният модел е свършен. В друг случай, ако продължим по досегашния ред, ще имаме – ниски цени – липси на медикаменти, високи цени – липса на достъп до лечение. И това ще продължава, важното е да се покаже, че имате политическата воля за промяна и повярвайте ми, индустрията се притеснява от това, защото така се променят правилата на играта. В настоящата ситуация, ако аз съм Рош или Гилеад, аз имам ясна представа какво се случва в ЕС, защото работя навсякъде, а страните като България или Гърция – не знаят. Затова трябва да им пратим сигнал – Вижте, това не е приемливо, или нещата се променят, или няма да работим заедно.

- Ако нещата не се променят, какво може да очакваме след 3 или 5 години?

- Аз наистина съм притеснен за страни като нашите, не и за богатите. Държави като Белгия, Холандия и Люксембург работят заедно и затова вървят напред, имат много експерти и знаят къде искат да отидат. Усещането ми е, че страните от Източна и Централна Европа не знаят къде искат да отидат и нямат достатъчно опит. Те са отворени към идеите от индустрията. Ние трябва да променим посоката, иначе не съм оптимист за бъдещето ни.