По-високи заплати за сестрите най-рано през април

За да се запазят областните болници, сме предложили на здравния министър те да не са търговски дружества, казва д-р Васислав Петров

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Няма как да стигне това разпределение. Тези 30 млн. лв. са общите пари. Все още не знаем, колко от тях са за областните болници. Те няма да бъдат получени наведнъж, а ще бъдат разпределени на базата на Методиката за субсидиране на лечебните заведения, за която наредбата не е готова. И ще бъдат разпределени в рамките на цялата година. За общинските болници, които получават пари за неблагоприятни дейности – отдалеченост и т. н., може би парите ще дойдат наведнъж, но тези, които са за нас, все още не е ясно точно колко ще бъдат. Наредбата трябва да се публикува, след това 15 дни да стои в сайта на министерството за обсъждане и чак след това ще знаем за колко пари става въпрос. Така че най-рано април може да очакваме някакви средства, като пак казвам, че те ще бъдат разделени на месечни вноски.

- Ясно ли е с колко ще се увеличат парите на специалистите по здравни грижири?

- В нашата болница Съветът на директорите взе решение още през февруари и увеличихме парите на медицинските сестри със 70 лв., без да чакаме министерството. Знаете, че наредбата за минималната работна заплата в тази категория труд влезе в сила от първи януари и ние върнахме по-високите ставки със задна дата, така че заплатите им вече са 730 лв.

- Сестрите получават ли допълнителни пари по клинични пътеки?

- Само в някои отделения, които имат добри заработки. В нашата болница това зависи от извършената дейност.

- Смятате ли, че протестът, който се проведе на 1 март, ще привлече вниманието на обществото и на ръководството на МЗ, и ще се решат най-сетне проблемите?

- Не виждам как по този начин могат да се решат проблемите, по простата причина, че ние сме търговски дружества. Ако не се увеличат парите, които влизат в болниците, а това може да стане само по един начин – като се повишат цените на клиничните пътеки, нищо няма да се получи. Това, че министерството ще ни даде някакви средства по методиката не е толкова важно, защото парите, които получава една областна болница по този начин, са някъде между 6 и 8% от цялата заработка. Увеличението трябва да стане чрез дейността по клиничните пътеки, за да може дружеството да получи повече средства и оттам да увеличи заплатите.

- Тази година имаше увеличение на някои клинични пътеки. Влизат ли повече средства в клиниките?

- Напротив, тази година имаше намаление на цените на някои клинични пътеки и на съвсем малка част, например на ражданията, цените се повишиха.

- Увеличени ли са лимитите за годината, след като в бюджета на НЗОК са отпуснати над 500 млн. лв. допълнително?

- Има леко увеличение на лимитите в сравнение с миналата година, като при нас то е 3.7%. Друг е въпросът дали ще можем да изработим тези лимити. Населението в областните градове, особено в периферните, намалява драстично. Хората се изнасят в големите градове или в чужбина, така че броят на преминалите пациенти при нас е константна величина. Ние не можем да надхвърлим себе си. Не можем да приемем с 10 000 човека повече, за да усвоим всички пари, които са ни дадени. Така че лимитът е увеличен, но за нас само това не е достатъчно. Да, ще можем да работим по-спокойно, няма да имаме голяма надлимитна дейност в отделни месеци, но от друга страна, когато не си усвоиш лимита, всъщност не можеш да получиш повече приходи от касата. Затова за нас беше важно да се увеличат парите на клиничните пътеки, но за съжаление тази година това не се случи в необходимия обем.

- Как стои въпросът с медицинските сестри в областните болници?

- В областните болници е като в цяла България - все още имаме медицински сестри, но средната възраст е 55 години. Имаме и много сестри в пенсионна възраст, които работят при нас. За сдъжаление, през последните години няма постъпили много млади сестри в нашата болница, а знам че и в другите е така. За миналата година ние имаме само четири назначени млади сестри. Затова отново благодаря на тези жени, които въпреки пенсионната си възраст продължават да работят, защото ако те в даден момент кажат, че искат да напуснат, болницата ще се срине. Те са 15-20% от персонала и ако си тръгнат, ще стане много страшно.

- Как виждате изходът от това положение?

- Мисля си, че е необходим един сериозен дебат, който започна миналата година, за да се промени по някакъв начин здравноосигурителният модел на България. Ако остане този модел, трябва сериозно да се помисли за увеличаване на средствата на касата, за да могат да се повишат и цените на клиничните пътеки, и така да можем да достигнем тези нива на заплащане на медицинските специалисти и на лекарите, които ще бъдат удовлетворителни за тях.

- Вярвате ли, че в година на избори ще се направи някаква сериозна реформа?

- Виждам, че в момента се опитват чрез някакви мерки, предимно чрез отпускане на допълнителни пари от министерството, да се тушира напрежението, но нещата са доста ескалирали и нямам представа дали това ще удовлетвори медицинските специалисти, а и лекарите, защото не мога да кажа че техните заплати са много по-високи.

- Имате ли достатъчно лекари, покривате ли всички необходими специалности?

- Все още в областните болници се намилат лекари, но за съжаление и при тях е същото. Персоналът застарява. Младите колеги, които назначаваме като специализанти, след като завършат обучението си, заминават за големите градове и за чужбина. Не остават при нас и това ме притеснява. Тук важи същото като при сестрите - ако лекарите в пенсионна възраст решат да напуснат, ще трябва да намалим дейността си наполовина.

- Поставили ли сте исканията на Сдружението на областните болници пред МЗ?

- Ние се събираме всеки месец да обсъдим проблемите в болниците. Вече сме изпратили няколко писма до министерството, за да ги уведомим за състоянието на персонала в лечебните заведения. В момента здравното ведомство ни искаше до 26-ти март да представим бизнес програма за болниците във връзка с новия стандарт за финансово управление и с това се занимавахме. Резултатите не от всички болници, но от болшинството показват, че не може да се направи съществено увеличение на заплащането на медицинския персонал на този етап.

- Някои болници се похвалиха, че намаляват дълговете си. При вас как е?

- Да, на места са намалени дълговете. Нашата болница миналата година успя да изплати около 400 000 лв. от просрочените задължения, но за други болници това са невъзможни неща. Говоря за тежките болници, които имат големи просрочия, натрупани през годините. Колегите са под голямо напрежение, постоянно има запори от различни фирми и наистина трудно се работи по този начин.

- Какво трябва да се свърши, според вас, в спешен порядък, за да се стабилизират областните болници, за които непрекъснато се говори, че са гръбнакът на здравеопазването, но се допуска да затъват?

- Предложили сме в писмо до министерството да се обсъди варианта областните болници да бъдат по някакъв начин извадени от Търговския закон и подобно на ведомствените болници - на МВР и ВМА, да се подпомагат. По този начин ще се гарантира, че във всяка област ще има една защитена болница, която дължавата ще може да финансира при необходимост и освен това чрез тези болници ще може да изгражда своята политика на здравеопазване в регионите.

- Среща ли разбиране това предложение?

- Засега нямаме отговор на писмото. Може би обсъждат нещата, не знам, но ние ще продължим да настояваме за това. Защото аз съчувствам на колегите от общинските болници. Знам, че при тях положението е още по-тежко, а в същото време и те изпълняват подобни функции в съответните населени места. Но и самите общински болници, ако ги питате, ще ви кажат, че когато имат случай, с който не могат да се справят, разчитат на областната болница, която стои зад гърба им. Частните болници не поемат тези тежки пациенти. В нашия град частните болници също разчитат на областната, когато имат тежки случаи.