Отнемане на инвалидна пенсия е геноцид

Не пипайте ТЕЛК, никой социален работник не знае, какво е болест на Чандлър, казва д-р Боряна Холевич

Радостина
Байчева
radost.baicheva@gmail.com

- Хората с увреждания са приблизително 16% от населението на всяка държава, те са и 20% от най-бедните хора в света. Уврежданията са едновременно причина и следствие от бедността, 82% от хората с увреждания живеят под линията на бедност. Лицата в неравностойно положение са подложени на дискриминация от раждането си или от момента на появата на увреждането.

Проблемите им са свързани с различни предпоставки, без които не е възможно равнопоставено им участие в обществения живот – степента на информираност и съпричастност към проблемите им, медицинското обслужване, рехабилитацията и други услуги в общността.

За да се гарантира равнопоставеното участие на лицата с увреждания във всички сфери на обществения живот трябва да им се осигури достъпна среда, образование, трудова заетост, но поради липса на официална статистика за броя на децата/лицата с двигателни, умствени или други увреждания у нас, липсва и адекватна социална политика, която да задоволи потребностите им. Правата на хората с увреждания са предмет на държавната политика, а тя може да бъде адекватна само ако се познава реалната ситуация.

България е единствената страна в Европейския съюз, в която хората с увреждания и родителите на деца с увреждания всяка година кандидатстват за личен асистент и се молят да бъдат одобрени. В Европа човекът с увреждане разполага с бюджет за лична помощ и има свобода и избор да го управлява. Всичко това е записано и в мотивите им за протеста, който е насрочен за 14-ти септември.

- Последните промени в нормативната база улесниха ли освидетелстването на хора с увреждания?

- Най-съществените промени през последните години бяха създаването на тричленни лекарски комисии към НОИ, които проверяват по документи всяко решение на ТЕЛК и съответно го обжалват пред НЕЛК, ако не са съгласни с него. Това доведе до допълнително забавяне на окончателното решение и нови затруднения на хората с увреждания. Ние, лекарите, работещи в ТЕЛК, считаме, че представителите на НОИ трябва да участват при осведетелстването на пациентите на ротационен принцип, а не да обжалват по документи и ако не са съгласни с решението, да мога да подписват с "особено мнение", което автоматично да насочва пациента към НЕЛК. Тук обаче стои въпросът няма ли конфликт на интереси, когато институцията, отпускаща инвалидната пенсия, решава кой да я получава и кой не, и нямат ли представителите на НОИ интерес да обжалват повече решения, защитавайки институцията към която работят. Моето мнение е, че проверката трябва да се осъществява от независим орган. Другата съществена промяна беше закриването на специализираните ТЕЛК и обединяването им с общите комисии. Това определено беше в полза на пациентите и съкрати срока за осведетелстване, тъй като не се налага те да обикалят няколко комисии.

- Колко се бавят ТЕЛК-овете при такова обжалване?

- Когато НОИ обжалва решението на ТЕЛК, често НЕЛК го разглежда след година и повече. В този период пациентите остават без никакви средства или получават социалната пенсия за инвалидност, която е около 130 лв. Към момента има препоръчителин срок за осведетелстване , както от ТЕЛК, така и от НЕЛК, който е три месеца, но почти никога не се спазва. Считам, че този срок трябва да стане задължителен и за двете институции и при неспазването му да следват административни санкции.

- Как стои въпросът с лекарите – има ли достатъчно желаещи да участват в тези експертни комисии?

- Малко лекари искат да работят в ТЕЛК поради по-ниското заплащане, голямата бумащина и не на последно място административните актове, които НОИ съставя, когато НЕЛК определи, процент по-нисък от този на ТЕЛК. Тези административни актове се отразяват изключително неблагоприятно и на болните, тъй като някои лекари от ТЕЛК, от страх да не получат акт, започнаха умишлено да занижават процентите.

Няма правосъдна система в света с прецедент като чл. 112, ал. 9 от закона за здравето, който гласи, че обжалването на експертното решение на ТЕЛК не спира плащанията по него и сумата изплатена като пенсия се връща от лекарите от ТЕЛК.

- А трябва ли да има пожизнени ТЕЛК-ове?

- Категорично смятам, че при необратими състояния процентът трябва да се определя пожизнено.

- Имаше идея да се премахне ТЕЛК, а оценка на страданието да дават лекарите и обща комисия да решава, от какво има нужда болният, за да се компенсира недостатъкът му? Какво се случва с този модел и това ли е вярната посока според вас?

- Периодично в медиите се появяват материали за работата на Териториални експертни лекарски комисии /ТЕЛК/. Често те са представяни като „социално зло", работещо срещу интересите на болните с увреждания. Така формираното обществено мнение идва от дълбоко неразбиране на работата на ТЕЛК. В този смисъл, предложението, което споменавате, вероятно има за цел да сложи ред в системата, но такава децентрализация би довела до значително повишаване на субективизма при оценката на пациентите и до рязко повишаване на броя на хората с експертни решения с процент намалена работоспособност поради значително занижаване на контрола.

Децентрализирането на системата би довело до значителни затруднения и пред пациентите, които ще се налага да събират становища от 4-5 и повече специалисти след което, неизвестно кой, ще трябва да обедини тези становища и да издаде експертно решение. Накрая социален работник, без медицинско образование, който едва ли ще е запознат с над 90 % от диагнозите, на когото нищо не говорят термини като болест на Чандлер, болест на Крон и т.н. ще трябва да преценява специфичните потребности на болния. Поставя се въпросът пред коя институция недоволните от издадените от специалистите решения ще имат право да ги обжалват? Не по-малко важен е проблемът с пренасянето до съответните специалисти и съхраняването на медицинските експертни досиета на пациентите, които съдържат конфиденциална информация и лични данни. Към момента те се съхраняват в продължение на 40 г. и при необходимост от преосвидетелстване на пациента се предават на служебно лице срещу подпис и приемно-предавателен протокол.

При даване на възможност на всеки лекар със специалност да определя на пациентите си процент трайно намалена работоспособност ще е налице и очевиден конфликт на интереси. Освен това не е ясно кой ще поеме останалите задължения на ТЕЛК: определяне на специфичните потребности на болния от помощни средства; преценка за вида труд, който може да упражнява; закрила по Наредба 5 при съкращение; определяне датата на инвалидизиране, от която се изплаща пенсията; медицински експертизи при временна неработоспособност, продължаваща повече от 6 месецау при обжалвани от НОИ или работодател болнични листове, при обжалвани от социални грижи протоколи на ЛКК за отпускане на помощни средства като слухови апарати, ортези и др.; отговори на писма на работодатели за възможността на лица с намалена работоспособност да заемат определено работно място при промяна условията на труд; освидетелстване на български граждани, пребиваващи в други страни от ЕС, съгласно международни спогодби.

Всички тези дейности изискват време и труд и не биха могли да бъдат извършвани от действащ хирург, чиято работа е да оперира пациента и да проследи състоянието му в следоперативния период, т.е. в острия стадий на заболяването, а не в хроничния, когато болният става контингент на ТЕЛК, ако има остатъчен функционален дефицит.

- Тоест не това е пътят на реформата в тази област?

- Последното предложение на управляващите е, след като минат през лекарски комисии, болните с увреждания да се явяват на втора комисия състояща се от лекар със специалност трудова медицина, социален работник, представители на НОИ и Агенция по заетостта, която да решава на какви пенсии, помощи и привилегии ще имат право. Разделянето на медицинската експертиза от социалната и професионалната, както и промяната в терминологията е в центъра на т.нар. „реформа", като това се дефинира, едва ли не като „златен ключ", който ще реши всички проблеми на хората с увреждания. От думите на управляващите излиза, че хората с увреждания, след като преминат през бъдещите комисии, няма да имат потребност от инвалидна пенсия, защото държавата ще се погрижи да си намерят работа и да се интегрират в обществото. В предложената реформа обаче няма и дума за всички останали сериозни проблеми, съпътстващи тези процеси.

Време е правителството да спре спекулациите в публичното пространство, че хората с увреждания в нашата страна са необичайно много. Към момента в България те са около 560 000, тоест 8% от населението, а в Европейския съюз този процент надхвърля 16,7% по данни на Евростат.

Медицинската експертиза и към момента е индивидуална за всеки пациент и в решението на ТЕЛК ясно се посочват противопоказаните условия на труд за съответното заболяване. Съгласни сме, че вместо да се отпускат минимални пенсии за хората с увреждания, те трябва да бъдат интегрирани в обществото. Интеграцията обаче означава осигуряване на специализирано обучение за придобиване на специфични умения, осигуряване на достъпна среда и комфорт, и най вече осигуряване на приспособени работни места, съобразени със специфичните увреждания. Отнемането на инвалидните пенсии, преди да бъдат изпълнени тези условия, може да се нарече само с една дума Геноцид!

Пенсията за инвалидност не е социална помощ, а покритие на осигурителен риск от държавното обществено осигуряване. В този смисъл социалната оценка не би могла да остави без пенсия лицето защото продължава да работи или има други доходи, след като се е осигурявало за инвалидност поради общо заболяване. Правото на труд на всеки български гражданин е гарантирано от Конституцията на РБ и никакви медицински, социални или други комисии не могат да го отменят. Медицинската експертиза на работоспособността може само да посочи противопоказаните условия на труд за съответното заболяване.

- Какви тогава са адекватните мерки срещу злоупотребите в системата, без те да са на гърба на болните?

-  Реформата в сферата на инвалидността е необходима, но трябва да бъде насочена най-вече към социалното включване на хората с увреждания в обществото чрез отстраняване на социалните бариери пред тях, които очевидно съществуват. Това изисква адекватни на потребностите на хората с увреждания политики в множество сфери и области. Реформите в системата на медицинската експертиза трябва да са насочени към улесняване, а не към затрудняване на пациента. Такива реформи вече са започнати. През лятото на 2014 г. бяха закрити специализираните ТЕЛК - очна, белодробна и психиатрична и бяха назначени съответни специалисти към ТЕЛК-общи заболявания. Това съкрати с месеци времето за освидетелстване на болните и доведе до премахване на прословутите опашки пред специализираните комисии и еднократно свидетелстване на пациента за всичките му заболявания. Вече е разработена и единна електронна система за нуждите на ТЕЛК, която е в процес на внедряване. Това допълнително ще облекчи достъпа на болните до ТЕЛК и НЕЛК и ще даде възможност на контролиращите органи във всеки момент да имат поглед върху работата на експертните комисии. 

Реформата трябва да продължи последователно като се вземат предвид следните предложения: ТЕЛК не би трябвало да определя процент намалена работоспособност, а процент вид и степен на увреждане и да посочва противопоказаните условия на труд, които биха влошили здравословното състояние на лицето. Това в никакъв случай обаче нe би трябвало да води до отнемане на инвалидната пенсия. Същевременно противопоказаните условия на труд трябва да се определят от специализирана комисия от лекари с опит в експертизата и клинична специалност, каквито в момента са ТЕЛК и НЕЛК, като всеки се изказва в своята област, а не от социални работници, лекари по трудова медицина или други „специалисти" и чиновници. Никой социален работник не знае, какво е болест на Чандлър, болест на Крон, болест на Пертес и т.н. Как тогава ще решава от какво се нуждае пациента, какви са противопоказаните условия на труд за заболяването му и какво трудова дейност би могъл да упражнява. Към момента в ТЕЛК работят шестима лекари с различни клинични специалности и по 10 години клиничен стаж и всеки се изказва в своята област относно противопоказаните условия на труд за съответното увреждане. Разделянето на системата за оценка на уврежданията влиза в противоречие с модела на Международната класификация на човешкото функциониране, уврежданията и здравето /ICF/ на Световната здравна организация, приета през 2001 г. от всички държави, членки на ООН, която определя увреждането като комплексен феномен и съчетава медицинския и социалния подход в една концепция и следва да се извърши едновременно от мултидисциплинарен експертен екип.

- Какви други промени са нужни?
- В Кодекса за социално осигуряване е записано, че пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност и степен на увреждане. Би трябвало да се промени текста и да пише само „вид и степен на увреждане". Такава промяна ще даде възможност човек и със сто процента вид и степен на увреждане да работи според възможностите и квалификацията си, спазвайки противопоказаните условия на труд, посочени в експертното решение.

Трябва да се ускори въвеждането на електронна здравна карта, която ще дава най-ясна представа за здравословното състояние на пациента. Да се засили контрола с наличния ресурс чрез преразглеждане функциите на картотеките за медицински експертни досиета в посока работещите там лекари, със стаж и опит в експертизата, да оказват допълнителен контрол и да имат право да обжалват експертните решения на ТЕЛК. Необходимо е преразглеждане на Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността, включително сроковете на инвалидизиране като се даде възможност за определяне на пожизнен срок за заболявания и състояния, при които не се очаква подобрение. Да се зключат от наредбата състояния, които реално не водят до инвалидизиране и да се завишат процентите при сериозни заболявания и тежки увреждания.

В състава на ТЕЛК трябва да се включат кариерни консултанти, познаващи добре пазара на труда за насочване на хората с намалена неработоспособност към конкретно работно място, съобразено със специфичните им потребности, посочени от лекарите и съдействие за назначаване на работа. Контролът трбва да се засили и с включване на лекари - представители на НОИ на ротационен принцип, така че да имат пряк контакт с пациентите и да имат право да подписват решенията на ТЕЛК „с особено мнение", което автоматично да ги насочва за преразглеждане от НЕЛК. Необходимо е създаване на Наредба за експертиза на вид и степен на увреждане при деца съобразена със спецификата на заболяванията и протичането им в детска възраст. Задължително е въвеждане на разумни срокове за освидетелстване, както от ТЕЛК така и от НЕЛК в рамките на три месеца от постъпване на документите.