Милосърдие в пълна доза

Кръстена е на баба си Славка. Старата жена е много горда с внучката, която често й мери кръвното. И чиито съвети за здравето стриктно изпълнява. За баба Славка, внучката й е повече от доктор. Макар всички близки да са я разубеждавали, че сестринството е изморителна работа с много нощни и тежки дежурства, младото момиче е било твърдо решено, че точно това ще учи след гимназия. При кандидатстване в Медицинския колеж в Пловдив, тя посочила, разбира се, само специалността медицинска сестра. Защото мечтата й, да помага на хората и да облекчава болките им, е можела да се сбъдне само през сестринството.

Щом завършва веднага започва работа

в Пловдивската университетска болница, носеща името на града под тепетата. Още помни вълнението от първия работен ден и топлотата, с която са я посрещнали колежките й. Било е август, време за отпуски, а тя нетърпелива да усвои всяка част от работата в отделението. Чаках с нетърпение всяко дежурство, разказва сестра Тодорова. И макар че работи в отделението по кардиология, където натовареността е голяма , а спешността ежедневна, тя не се отказва да превръща предизвикателствата в опит. Дори през ум не й минава да събере багажа си и да потърси щастие зад граница.

Благодарна е на по-възрастните сестри,

които са успели не само да предадат опита си, но и да подържат огънчето на милосърдието. Била е прикрепена към една сестра, която е била нейна обучаваща. Двете са работели рамо до рамо, в един график. И ако тогава в отделението е имало 14 сестри, само за около десетина години те са останали 10. От около 10- тина месеца, сестра Тодорова е старша,

И с притеснение споделя, че в отделението три от сестрите са пенсионерки. И ако те решат да напуснат едва ли ще може да се закърпи графика с дежурствата. Тя е обучаваща по практика на сестрите-студентки от втори курс. Мечтае част от тях да изберат да работят в кардиологичното отделение, но не храни голяма надежда, защото заплащането е твърде ниско за квалификацията и отговорността, която имат тези специалисти.

Вече е готова с графика за летните отпуски

Макар, че сестрите са малко е успяла, на всяка да даде глътка ваканция. Сестра Тодорова обича да почива и на морския бряг и на планина. Сега работи редовна смяна, защото е старша, и следобедите й са свободни, оползотворява ги в разходки. В почивните дни се отдава на кулинарията. Най-обича да майстори сладкиши. Надява се управляващите да направят така, че заплащането на сестрите в държавните болници, да стане съизмеримо, с тези в частните, за да могат новозавършилите сестри, да имат избор и той да бъде държавната болница.

В практиката си не се е срещала с агресията

нито от страна на пациенти, нито на техните близки. За това пък е видяла благодарността на стотици, на които медицината е помогнала. В нейното отделение има 40 легла. За тези болни се грижат 9 сестри, с нея 10. Знае, че хората очакват от лекарите изцеление, а от сестрите милосърдие. За това вярва, че ако имаше достатъчно сестри, милосърдието за всеки пациент щеше да е в пълна доза.