Честита Баба Марта!

Няколко са легендите за възникването на празника. Една от тях гласи, че първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух. Ахинора дълго чакала своя любим, да се завърне от поход. Когато не издържала на тревогата тя завързала на крачето на една лястовичка китка за здраве, и пуснала птицата да предаде посланието й. Птичката пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, само че конецът, с който била привързана китката разранил крачето й и боядисал белия конец. Така се родила традицията, на този ден всички българи да си даряват червено-бели осукани конци, за здраве, щастие и сполука.

 

По- късно те получават името мартеница

Въпреки че, окичването с мартеници се смята за уникална българска традиция, тя присъства и в съседните страни , макари ис лека променен вид. В Румъния мартеницата се нарича "марцишор" и се носи само от жени. А в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец. Преданията разказват, че в различините краища на страната за Баба Марта е имало различни обичаи.

В Разградско при изгрев слънце

всяка домакиня е мятала червен плат на едно от плодните дървета в градината, "за да разсмее Баба Марта" и така студът да не се връща, за да не излъже овошките. В Троянско пък, на 1 март още в ранни зори стопанките връзвали червена вълна по ключалките на вратите, по рогата на добитъка, за да не влиза злото и да не хваща домът и добитъка уроки. Традицията на мартеницата, за света е толкова красива и вълнуваща, че през 2011 логото на търсачката Google е изписано с преплетени бели и червени конци и е разкрасено с червен и бял пискюл.

Мартеничката се сваля, тогава

когато видим цъфнало дръвче, щъркел или лястовичка. Може да я вържем на цъфнала овошка или да я затиснем под камък, задължително, в този момент си пожелаваме най-ценното, здравето.