Увеличават се студентите и по здравни грижи

Рейтинговата система на университетите може да ориентира бизнеса къде да насочи производството си, казва Георги Стойчев

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Основната задача на Рейтинговата система е да подпомогне кандидат-студентите да направят възможно най-информиран избор за това къде и какво да учат. Това се случва чрез предоставяне на голямо количество надеждна информация за това какво предлагат българските висши училища във всяко едно професионално направление.

- С какво рейтинговата система е променила системата на висшето образование?

- Това, което наблюдаваме е, че откакто съществува РС в България се очертава постепенен процес на рационализация на структурата на висшето образование. Увеличава се делът на студентите, които се обучават в професионални направления и висши училища, при които се наблюдава по-добра реализация на завършилите на пазара на труда, за сметка на намаляване на дела на студентите, които се обучават в направления и университети, при които се наблюдават относително по-слаби резултати. От части това свидетелства за процес на рационализация на избора на кандидат-студентите и ориентирането им към професии, за които има по-голямо търсене на пазара на труда. .

- Реален ли е този рейтинг?

- Това е една от най-обективните рейтингови системи в света, защото тя разчита на огромно количество обективни данни. В стандартизираните класации, които се публикуват на сайта на РС всички използвани данни са обективни, т.е. те не изразяват мнение на студентите или на различни други групи потребители, а отразяват проверими статистически данни, които се извличат от различни източници. В този смисъл тя е до голяма степен обективна, дотолкова доколкото една РС може да бъде такава.

- Какви са тенденциите в световен мащаб, превръщат ли се в реален инструмент за ориентиране на кандидат-студентите?

- Световните тенденции се насочват към това, което ние вече имаме в България. В едно публикувано наскоро международно изследване българската РС е определена като първата РС от т.н. трета вълна на национални рейтинги в света. Също така тя е определена като една от най-иновативните особено по отношение на способността на системата да проследява реализацията на завършилите на пазара на труда. Правени са подобни опити за РС и в САЩ, но не с такъв успех, какъвто има България в това отношение. Включително се прави заключението, че българската РС е постигнала това, което президентът Обама е искал да постигне, но не е успял. По време на втория си мандат той имаше намерение подобна РС да бъде използвана за разпределяне на федерални средства за подкрепа на висшето образование, но това в крайна сметка не стана във вида, в който беше замислено.

- Кои други страни в Европа има РС на добро ниво?

- В много държави с установени традиции да се измерва качеството с подобен инструмент има добър рейтинг. Такива са Германия, Холандия, Англия, САЩ. Опити да се правят рейтинги има в повечето европейски държави. Под една или друга форма, много страни се насочват към измерване на качеството на висшето образование. Специално към нашата РС са проявявали интерес от страни като Румъния, Словакия, Полша. До момента, обаче не ми е известно някъде да е приложен такъв модел.

- Един от основните проблеми в българското висше образование, което търпи критики от страна на Световната банка са многото университети. Неведнъж се поставя въпроса за политики за редуциране на техния брой. Смятате ли, че РС може да подпомогне този процес и как?

- РС може да доведе до рационализиране на избора на кандидат-студентите и в резултат на това да насочи младежите към професионални направления и висши училища, които дават по-добро качество на образование, за сметка на други, които в относителен план са с по-незавидни резултати. Това в един средносрочен план може да доведе до закриването на професионални направления в определени висши училища или до неспособността на дадени университети да оцелеят. Но, това, което ще реши в дългосрочен план кои висши училища ще оцелеят и кои няма да оцелеят е изборът на кандидат-студентите.

- Може ли РС да е от полза не само на кандидат-студентите, но и на работодателите ?

- РС може да служи като един от начините да се проследява търсенето и предлагането на кадри пазара на труда, както и да се прогнозира потенциалът за формиране на кадри с висше образование за следващите 5 години. От данните става ясно сред завършилите кои професионални направления и висши училища има по-голям дял на заетост и в кои не.. По този начин може да бъдат идентифицирано къде има потенциал от неизползвани, високообразовани кадри. Например, ако се вгледате в професионално направление Информатика и компютърни науки, ще видите, че има много голям дял на заетост и почти никаква безработица сред завършилите в град като София. В други региони като Шумен, Русе или Велико Търново обаче, делът на завършилите ИТ-специалисти, които работят на позиции, за които се изисква висше образование, е по-нисък. Тези данни може да помогнат на бизнеса да идентифицира неизползван кадрови потенциал в тези региони и да изнесе част от производството си към подобни университетски градове извън столицата.

- Каква казва РС за медицината?

- РС казва, че медицина, фармация и стоматология са направленията, в които най-трудно се става студент. Това са специалностите, в които има и най-висок среден успех от диплома за средно образование на студентите в първи курс – около 5.50. Това са и трите професионални направления с най-голям дял чужденци. В медицината над 50% от студентите, които се обучават в българските висши училища, идват от други държави. В тези области наблюдаваме и най-голямо увеличение на броя на студентите през последните пет години.

- Как си го обяснявате, по последни данни студентите по медицина задминаха дори правистите?

- Има две обяснения. От една страна както вече казах, наблюдаваме рационализация на структурата на висшето образование. Увеличава се интересът на кандидат-студентите към професионални направления, от които пазарът на труда има нужда, и при които се наблюдава по-добра реализация на завършилите. Завършилите медицина се реализират почти на 100 % по специалността си и безработицата сред тяк клони към нула. От друга страна, очевидно българското образование в сферата на медицината представлява интерес за чуждестранните студенти, защото и при тях има съществено увеличение. Не на последно място в тази сфера се появи и нов университет. СУ вече от няколко години също предлага обучение по специалности в областта на медицината. И така, докато наблюдаваме намаление на общия брой на студентите в България, в сферата на здравеопазването те се увеличават. И тук не става дума само за медицина, където скокът е над 80%. Наблюдаваме тази тенденция и в други направления, включително и при направления като здравни грижи, при които скокът се дължи изцяло на увеличения брой на български студенти, тъй като там чуждестранните не са съществен дял.

- При официалното представяне на РС обърнахте внимание, че при медицината се забелязва, че няма съществено значение кой университет са завършили медиците за тяхната професионална реализация, каквото има при други професии. Защо ?

- До това заключение се стига след преглед на реализацията на пазара на труда на завършилите медицина в сравнение със завършилите други специалности. Когато направите подобно сравнение се вижда, че независимо дали медиците са завършили университет в Плевен, Пловдив, София или Варна, безработицата сред тях е под 1%. Сред всички завършили медицина приложението на придобитото висше образование е над 90%. Доходите им са сравнително еднакви, без големи отклонения. Тази картина се наблюдава сред всички завършили медицина, независимо в кое конкретно висше училище. В други направления не е така. В направление Икономика, например, наблюдаваме големи разлики при измерването на реализацията на завършилите в зависимост от конкретното висше училище. В някои случаи разликите в нивата на доходите, безработицата и реализация на позиция за висше образование сред завършилите различните висши училища в това направление се измерват в пъти, а не в проценти. С други думи, в такъв тип направления е важно не само какво учиш, но и къде.