Разходите за здраве изпреварват икономиката

Въпреки че профилактиката и диагностиката са акцент за всяка държава, делът на публичните средства за тях е най-малък

Разходите за здраве се повишават по-бързо, отколкото расте БВП на държавите по света. А диспропорциите в разпределението им - географски и по медицински дейности, продължава да е налице. Това показват основните изводи на доклада на СЗО.

Колко харчим за здраве

През 2016 г. за здравеопазване са похарчени $7.5 трилиона или приблизително 10% от БВП на света. По-голяма част са отделили богатите държави – средно 8.2% от БВП, срещу 6.3% за по-бедните. Парите, които се отделят за здраве обаче се увеличават по-бързо, отколкото ръста на икономиката. От 2000 г. до 2016 г. разходите за здравеопазване растат ежегодно с 4%, докато глобалната икономика - с 2.8%. Харчовете се увеличават повече при страните със средни и ниски доходи - на година с 6%, срещу 4% при богатите.

Харчовете са разпределени неравномерно в отделените части на света. През 2016 г. средният разход на човек е над $ 2000 във високо развитите страни и $ 400 в средно развитите като България, а в най-бедните стига до $ 10. Въпреки че само 20% от човечеството живее във високо развитите държави, разходите там за здраве формират около 80% от всички. Така например в десетте най-богати страни на година се дават около $ 5000 на човек за здравеопазване, докато в десетте най-бедни - по-малко от $ 30. За съжаление няма признаци за промяна в тази диспропорция от 2000 г., отчитат от СЗО.

Публични срещу частни разходи

Намалява делът на доплащането и се увеличава частта, която дават институциите за здраве, показват още анализите. Трендът е особено отчетлив при по-бедните страни, където делът на плащанията от джоба на хората е значително по-висок. Според експертите обаче редукцията при най-бедните може да не е обективна, а следствие на изначално орязания достъп до медицинска помощ. Делът на директните кешови плащания е намалял от 56% от всички разходи през 2000 г. на 44% през 2016 г. Най-забележимо той е спаднал в 11 държави в югоизточна Азия и в 47 страни в Африка.

Въпреки това делът на доплащанията е висок. Доклад на СЗО от 2017 г. показа, че половината от човечеството не може да получи нужната медицинска помощ, а 800 млн. души харчат поне 10% от парите си за лекар и медикаменти. За почти 100 милиона тези разходи са толкова високи, че да ги тласнат към бедност и оцеляване с $1.90 на ден. Спасението от това е отделянето на повече публични пари за здравеопазване. Финансирането на тази система с обществени средства дава стабилност на хората и достъп до медицинска помощ, категорични са експертите.

Помощта за най-бедните

Финансирането на здравеопазването от външни за страната източници е по-малко от 1% от всички разходи в тази област. То намалява в средно развитите държави и се увеличава в най-бедните. Там то се повишава от $5 на човек през 2005 до $9 през 2016 г. През 2016 г по-бедните държави са получили около 57% от световната помощ. Основната част от нея е предназначена за СПИН, туберкулоза и малария. За тези три заболявания отива 46% от всички помощи на година. Още 22% се дават за останалите заразни заболявания. Едва след тях се нарежда финансирането на репродуктивното здраве и хроничните заболявания. За сравнение структурата на публичните разходи за всяка държава са обърнати – най-много се дават за хронични заболявания, след това за заразни.

Превенцията остава приоритет на хартия

Въпреки че запазването на здравето е приоритет на всяка държава, финансирането на първичната медицина опровергава тази теза. За профилактика, диагностика и първа помощ се заделят най-малко пари. Правителствата изразходват над 70% от всичките си разходи за болнична, извънболнична помощ и лекарства, показватанализът на СЗО. Разходите за първична медицина са едва 11% от бюджетите им за здраве на година. В страните с ниски и средни доходи институциите покриват по-малко от 40% от разходите за първична медицинска помощ, като случаите варират от 4 до 77 процента, показват още анализите на СЗО. Оттам са категорични, че всички държави трябва да продължават да работят за осигуряване на по-добър достъп до здравеопазване и по-ефективно изразходване на средствата за осигуряването му.