Главоболието не е безобидно, идете на лекар

Главоболие отвежда все повече пациенти пред лекарските кабинети в последните дни. Някои от тях се оплакват и от отпадналост, чувстват се потиснати и депресирани. Опитали са се да си помогнат сами, като са приемали различни медикаменти, но без резултат. Това разказа д-р Александър Гиритлиев, началник на отделението по неврология в УМБАЛ-Пловдив.

 

Главоболието може да бъде ранен симптом

 

на пролетна умора, който зачестява през февруари и март, обясни водещият

невролог. Възможно е да показва психични, неврологични, както и соматични, т.е. общи заболявания, като високо кръвно налягане, възпаления – вирози, синузити, грип. То може да бъде първично - при мигрена, тензионно (с харакрер на напрежение), тригеминално - в едната половина на главата или вторично - например увреждане в областта на главата и шията, съдови заболявания, нарушения в очите, ушите, носа, зъбите или устната кухина.

 

Различните типове главоболие са разнородни

 

при двата пола и в определените етапи от живота. Например, мигрената е по-честа при жени от 18-50 години, а клъстъровото, или периодично повтарящото се - при мъже. Самолечението, ако се практикува често, би могло да стане опасно и да доведе до затруднения в лечението на по-късен етап, напомни д-р Гиритлиев. Според него този вреден навик не рядко е

 

причина за пропускане на сериозни заболявания

 

и откриването им във вече напреднал стадий, когато лекарят може да направи твърде малко да пациента. Затова самолечението, особено в продължителен период от време, не бива да се допуска. Пациентите трябва да бъдат особено внимателни към силното главоболие с внезапно начало, както и когато е с п-голяма продължителност или протича с нетипични характеристики за самия пациент.

 

Според лекаря, ако главоболието е придружено

 

с други симптоми като високо кръвно налягане, зрителни нарушения, изтръпване на крайници и др., е показател за търсене на специализирана неврологична помощ. Причините може да са най-различни - от съвсем безобидни и банални като недоспиване и стрес до по-сериозни – хормонални проблеми, неврологични или съдови заболявания. Най-важноте е те да се установят навреме. Диагностицирането става с различни методи, сред които кръвни изследвания, неврологичен статус снет от невролог, КАТ на глава, ЕЕГ, магнитно–ядрен резонанс, ангиография и доплер, които се извършват в неврологичното отделение на УМБАЛ-Пловдив.