Фармацевт с инженерни мечти

Отговорорите ми даде един щастлив млад мъж. Усмивката се прокрадваше във всяка от думите, които изричаше. Може би, защото върху всяка от страниците на живота му е писано с мастилото на любовта. Баща му е инженер. От него е научил, че нещата в живота се случват, само ако гониш целите до край. Майка му е юрист, а от нея пък е разбрал, че за да преследваш мечтите си, трябва да си добре подготвен за този маратон. Много четене и стриктна проверка на информацията, са ключа към правилните решения.

Най-важното решение обаче, какъв да стане,

предопределя съседката, при която остава, докато родителите му се приберат от работа. А тя не е била случаен човек. Магистър фармацевт и шеф на аптечното управление в родната Стара Загора. От нея разбира за красотата на лекарствата и за силата на формулите даващи живот, които се продават в аптеките. Затова записва и фармация. Учи в София, а по време на следването си, ходи на стаж, в аптека, за да види как се случват нещата извън учебника. В края на обучението е изправен пред най-голямата дилема, реализация в София или завърщане в родния град. По-силен се оказва коренът. Ростислав започва работа в една от най-големите аптеки в Стара Загора. За първата подадена ръка в професията, разказва с уважение и респект. Това е ръката на Стоян Стоянов,собственик на няколко аптеки в града, който става и първия му работодател. Споделя, че е бил обграден от много колеги с опит, от които е научил всичко важно за професията и за приготвянето на лекарствени форми.

4 години е работил в аптека,

после още толкова като медицински представител . Сега вече е открил мястото си. Паралелно с това консултира лекари и пациенти как да приемат дадено лекарство, чрез пратформата „Съветите на фармацевта", която съдава през 2017 година. Точно тя става причина да бъде удостоен от гилдията, с приза "Дигитален фармацевт на годината".

Не присъства на церемонията

по награждаването, защото присъствието му в ритуалната зала е по-важната житейска крачка. Точно в този ден, той и приятелката му стават семейство. За нея разказва, че не е медик, нито пък фармацевт, но е замесена в „Съветите на фармацевта". Запознава ги един добър приятел и един лош филм. Най-добрият му другар от детските години решава да го покани на кино, в един топъл майски ден, преди 4 години. На прожекцията идват две момичета, сестрата на приятеля и  нейна приятелка. Оказва се, че филмът който гледат, никой не харесва, но пък Ростислав и Николина се харесват. Днес вече са семейство. Пожелава си само да са здрави и да се умножат. Професионалналните му стремежи, са да намира повече време за платформата.

 

До момента в нея

е написал 66 статии. Така неусетно се оказва, че има място, където фармацията и журналистиката могат да си дадат среща и то е точно тази платформа. В това начинание най-ценни се оказват съветите на майка му- да проверява по три пъти всяка информация, до която се докосне, за да е сигурен, че това което ще напише няма да подведе никой. Разказва, че ежедневно напуска виртуалното пространство на фармацията, защото влиза реално в аптеките, тъй като от 6 години е председател на управителния съвет на регионалната фармацевтична колегия в Стара Загора.

Обича да чете биографични

книги за успели хора. Разбрал е, че формулата за постигането на върхове е заключена в две думи само, последователност и целеустременост. Смята, че няма цел, която да не може да се постигне, стига човек да не се отказва от нея. Споделя, че баща му го е научил, всяка вечер да си ляга с план, който на сутринтта да започне да изпълнява, така дори и тези, които нямат цел, поне ще имат план, който да ги води.

Почива си най-добре с хората,

които го разтоварват. Споделя, че обича да работи не само с ума, но и с ръцете си. Мечтае, когато остарее, да се занимава с реставрация на стари автомолиби. Все още няма такъв автомобил, който чака да бъде възстановен, но докато дойде инженерният момент има много фармацевтични дела за вършене.