Лекуват сърцето с машинка

Специален пейсмейкър синхронизира действието на двете му камери, казва доц. Яна Симова

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Умората, задухът при физически усилия и отоците на краката са най-честите симптоми, по които може да разберете, че нещо със сърцето ви не е наред. Повишената уморяемост означава, че тя настъпва при физически натоварвания, които доскоро са били обичайни за този човек, казва доц. Симова. Например, ако пациентът може да качва 3 етажа без да се уморява, а изведнъж започне да се уморява на втория етаж, това значи, че има повишена уморяемост, обяснява тя. Други хора са свикнали да качват Черни връх за 1 час, ако започнат да го правят за 2 часа, това означава, че е настъпила повишена уморяемост.

Причините за сърдечната недостатъчност са най-различни и могат да се припокриват. Най-честата обаче е исхемичната болест на сърцето. Това е атеросклеротичното засягане на съдовете, което може да се прояви с миокарден инфаркт, казва доц. Симова. Другите чести причини са хипертония, затлъстяване, диабет, те действат бавно, прогресивно във времето, но увреждат значително сърцето. Някои токсични фактори също могат да бъдат причина за настъпване на заболяването. При пациенти, които имат повишена чувствителност към алкохол, може да се развие така наречената алкохолна кардиомиопатия с прояви на сърдечна недостатъчност, дава пример тя. Друга токсична причина може да бъде химио и лъчетерапията. Знаем, че те са животоспасяващи процедури за пациенти с онкологични заболявания, но имат странични ефекти върху сърцето, обяснява доц. Симова. Химиотерапията действа токсично в момента, в който се провежда. Затова по време на лечението след всеки курс трябва да се следи дали няма увреждане на функцията на сърцето. Лъчетерапията действа по-бавно във времето. При нея пациентът трябва да си обърне внимание на сърцето 5 години след курса.

Структурните и функционални увреждания на сърцето, които водят до сърдечна недостатъчност, започват известен период преди появата на симптомите. Много е важно пациентите да се явяват често на профилактични прегледи, за да може те да се хванат. Имаме методи, медикаменти, които могат да се приложат, за да се спре развитието им и да се предотврати появата на сърдечна недостатъчност в бъдеще, категорична е доц. Симова.

Механичната терапия е един от съвременните варианти на лечение на сърдечната недостатъчност. При нея две различни устройства могат да се имплантират в сърцето и да нормализират работата му. Първият вид се нарича сърдечна ресинхронизираща терапия, а вторият - имплантируем кардиовердер дефибрилатор, казва доц. Яна Симова.

Първата система е особен вид пейсмейкър, който има възможност да подпомага функцията на сърцето, да го кара да помпа и да изтласква кръвта по-ефективно. За този вид системи е доказано, че те удължават живота на човек със сърдечна недостатъчност. Това става като устройството синхронизира работата на двете камери на сърцето. При сърдечната недостатъчност те се разширяват и започват да функционират несинхронно, особено уязвима е лявата камера, която по принцип е по-слаба. Когато тя започне да се активира асинхронно, допълнително се губи енергия от нейното съкращение, обяснява доц. Симова. С пейсмейкъра обаче се активират едновременно всички сегменти в нея и тя може да изтласква по-голямо количество кръв, отколкото при асинхронно движение.

Второто устройство има по-различна функция. То подава вътрешен електрошок и се включва в случай на животозастрашаваща камерна аритмия, която често води до смърт при тези пациенти. Това устройство прави дефибрилация и възстановява нормалния ритъм на сърцето, казва доц. Симова. На практика този пейсмейкър седи като един стендбай дефибрилатор и се включва, когато има нужда, обяснява тя. Много често двете системи се комбинират, но за всяка от тях има специфични индикации за поставянето им.

Имплантирането им отнема около час-два. Пациентът трябва да влезе в болница и да остане там около 2 нощи. Операцията не е отворена, машинката се слага подкожно и то с местна, а не с пълна упойка, уточнява доц. Симова. Генераторът на пейсмейкъра, който подава сигналите, се поставя подкожно в подключичната ямка, близо до рамото. Оттам чрез електроди, които минават през съдовете, се достига до сърцето. Устройствата работят с батерия, която е в генератора. Честотата на смяната й зависи от това колко пъти се активира. Обичайният период на смяна е 10 години, казва доц. Симова. При всеки преглед на пациента обаче се проверява колко адекватно е действала машинката, ако има нужда системата може да се препрограмира. Това се извършва дистанционно, без интервенция.