Откриват нови и мутирали щамове

Така например при подобна ситуация при взрив от морбили веднага ще можем да кажем откъде е дошъл щама, от мъжа ходил на екскурзия в Италия, от Македония или Румъния, обясни директорът на НЦЗПБ проф. Тодор Кантарджиев.
Щамовете на вирусите мутират и изключително бързо.
Новият проект ще позволи да ги разпознаваме бързо и да взимаме необходимите мерки. „Ще можем да кажем от какво боледува човек и този микроб на какви антимикробни средства е чувствителен. Щамовете мутират бързо и с новия проект ще успеем да установим доколко щамът е патогенен, опасен, доколко е чувствителен на средства", обясни проф. Мария Николова, координатор на проекта. Това е изключително важно,
за да се избере подходящата терапия
например при ХИВ или Хепатит. И ако досега изпращаме щамовете на грип във Великобритания, за да ни кажат на какви антивирусни средства са чувствителни, новия проект ще позволи това да се случва и у нас и то в хода на епидемията, което е ключово.
Друг фокус е имунният статус на нацията ни. В момента той се изследва рутинно и показателите обикновено са в норма. „Трябват ни допълнителни, по-чувствителни показатели, други методи. Общият брой на имунни клетки не дават достатъчно подробна информация. Еди човек трябва да има много тежък вроден или придобит имунен дефицит, за да се променят тези показатели.
За щастие процентът на тези хора е нисък,
но много имат завоалиран или функционален имунен дефицит, нарушен баланс, който не може да хване в момента", обясни проф. Николова. Това проучване е много важно, защото при условно патогенните бактерии, усложнението не зависи от самия микроб, а от имунната система на човека. Така например един пневмокок може да доведе до пневмония при един пациент, а при друг да не се стигне до такова усложнение.
На имунния статус на българина влияят редица фактори
като околна среда, храната, прекараните инфекции и др. Реалното състояние е важна информация, за да могат да се вземат мерки и да се установят факторите, които допринасят за смущаването на имунната система. „В момента нямаме средствата и арсенала от методи. Това е шанс да направим нещо повече", обясни още проф. Николова.
В областта на антибиотичната резистентност,
целта е достатъчно рано да се откриват щамовете, които биха дали резистентност и по този начин да се избере най-добрата терапия.
С евросредствата ще се изгради и научноизследователски комплекс. 70% от бюджета ще бъде инвестиран в апаратура и софтуер, а останалите за ремонти. Ще бъдат изградени две помещения с трето ниво на биологична защита, няколко експертни лаборатории, биологична банка и др. Освен това ще бъде закупен електронен микроскоп, без който не може да бъде установена непозната инфекция. По този начин НЦЗПБ ще се превърне в уникален върхов център на балканите.

A H5N1 се приспособява към човека

Първи случай на марсилска треска за 2025 г.

Двоен ръст на лаймска болест

Не може да спреш отпадъците на болниците от днес за утре

Бебе почина от менингит в София

Първи случай на морбили за годината

Морбили се повиши с мигрантския поток

Втори случай на денга за годината

Мербековирусът е с широко биовъздействие

Пик на RSV-вируси в страната
Леко увеличение има и на коронавируси, но не и на КОВИД, а грипът остава без промяна, показват изследванията на отпадните води