Новият проект ще затрудни лекари и пациенти
Оттук нататък искам да заявя отношението си към текстовете за разделянето на пакетите, които носят известна степен на притеснение у мен. Ще припомня кои са аргументите на КС, за да отхвърли разделянето на пакетите в предходната промяна на закона. Това са липсата на легално определение в новосъздадения текст, което да даде същностна представа каква е разликата между двата пакета, кои са разграничителните параметри между тях и как задължително здравноосигурените лица ще ползват единия или другия пакет. На законово ниво не беше ясно какви ще са последиците за здравноосигурените лица.
Другото възражение на КС беше, че Народното събрание не може да делегира на изпълнителната власт да определи пакетите. Аз винаги твърдях, че това е възможно да стане с наредба на министъра, но бях оборена. КС смята, че разделянето на видовете медицинска помощ, заплащани от НЗОК е възможно, но уредбата на разграничтелните критерии трябва да стане с понятия, които са употребявани и дефинирани в законодателството. И така пристъпвам към конкретните текстове на предложения законопроект.
Още в първите алинеи се появяват термини като „необходимостта от осъществяване на незабавно или планирано изпълнение в зависимост от тежестта на конкретното заболяване и състояние". Къде има дефиниция в легално дейставащото законодателтсво на „състояние" остава непонятно за мен. Появява се терминът за „рискови групи", по сега действащата нромативна уредба той означава групи, които са застрашени от дадени заболявания, тук обаче се визират деца, бременни, родилки. На мен като лекар ми е трудно, а като представител на законодателната власт ми е още по-трудно, да намеря дефиниция на друго понятие „жизнено значими органи и системи". Логичният въпрос е има ли жизнено незначими.
За основния пакет се казва, че ще включва „промоция на здравето". Какво означава това – здравни беседи, плакати, книжки? Профилактика и ранно откриване на заболяванията – да, но промоция! След това е записано, че в основния пакет се включват спешни състояния, които не разбирам какво отношение имат към закона за здравното осигуряване. Изрично е посочено в закона за здравето, че те са обект на плащане от държавата. От друга страна отново в проекта имаме текст, че спешните състояния са извън тези по чл. 82 от ЗЗ. Тогава кои са те, след като всички спешни състояния са обект на държавно финансиране. Вярно е, че никъде в законодателството няма дефиниция на спешна помощ. Трябва да имаме такава, за да се отграничат правата на гаржданите. В текстовете на новия проект, извън спешните състояния, отделно са обособени травмите и отравянията. Като лекар не развбирам – те не са ли спешни? Какво налага изваждането им извън спешните състояния. Отделно са посочени състоянията при децата, като педиатър моля да ми обясните какво имате предвид. Отделно са изведени и онкологичните заболявания като изрично влизащи в основния пакет. А какво става с пациентите с белодробни заболявания например, те също формират голям процент от заболеваемостта и смъртността на нацията. Накрая е посочено, че в основния пакет влиза диагностиката и лечението на всички внезапно възникнали състояния и влошаване на хроничните заболявания. По-изчерпателна дефиниция, която да включва всички заболявания, аз не виждам, защо тогава се налагаше горното прецизиране. В проекат има и специална точка за спешни дентални заболявания, такъв термин не съществува, имаме дори възражение от Българския зъболекарски съюз.
След всичко това, конкретното определяне кой пациент ще е в основния или в допълнителния пакет е оставено на медицинските специалисти. Те ще трябва да планират дейността си за всяко здравноосигурено лице чрез поставянето на диагноза и медицинска оценка, а пациентът трябва да потвърди, че е съгласен да бъде лекуван по основния или допълнителния пакет. Накрая министърът с наредба ще определя сроковете на лекаря, който преценя състоянието на пациента.
Обърках се, защото цялата тежест се пренася върху лекаря. Колкото по-сложни разпоредби и закони създаваме, толкова по-малко лекарят ще бъде ангажиран с преценката на неговата диагноза и терапия. Вместо това ще гледа само точките и запетайките от сложните закони. Това няма да е в полза на пациентите.
Не е ясно и дали проектът отваря ли врата за въвеждане на надграждащия модел на здравно осигуряване или за плащане от страна на гражданите. Фактът, че този законопроиект вече е коментиран от КС е притеснителен, но още по-притеснително е, че с такива текстове няма да решим проблемите и няма да подобрим здравето на гражданите. От друга страна – няма да направим по-лесно практикуването на професията.
Ние ще подкрепим на първо четене философията на проекта, но апелирам за създаването на съвместна работна група с министерство на здравеопазването, за да прецизираме текстовете и те да не станат обект на КС, нито да доведат до проблеми в сектора.