Рестартът на здравната реформа

С дежавю започна работата си парламентарната комисия по здравеопазване тази седмица. Разделянето на пакета на Касата на две части - основен и допълнителен, беше първата задача, с която се заеха депутатите. Поправката в закона за здравното осигуряване е на ресорния министър Петър Москов. Той я предлага за втори път, след като през пролетта Конституционният съд я отхвърли. Упорството му е разбираемо, тъй като разделянето на пакета на касата е един от трите основни стълба на реформата, която правителството се опитва да направи. Останалите два са въвеждането на здравна карта, която посочва максималните потребности от здравни грижи по региони и възможността касата да не работи с всички болници. Трите заедно трябваше да доведат до коренна промяна на здравната система, засега обаче такава липсва. Изгледите това да се промени с приемането на новите текстове са минимални, тъй като те отново отварят вратичка на някои болници да правят, каквото сметнат за нужно.

С предишната поправка на закона здравно министерство искаше да раздели пакета на касата на две части, чието съдържание да определи с наредба. Съдът обаче реши, че това е недопустимо, защото се нарушават здравноосигурителните права на хората. Според магистратите в поправките липсваха и ясни критерии за разграничение на пакетите. Освен това те трябваше да бъдат посочени в закона, а не в наредба.

С новия текст обособяването на двата пакета отново ще се урежда с наредба. В закона обаче се посочват основните критерии за формирането им. Според тях в основния пакет, който касата ще заплаща незабавно, ще влизат всички усложнени състояния, които налагат спешно лечение. Също така профилактиката, болестите при децата и бременните, травмите и отравянията, онкологичните, сърдечно-съдовите и инфекциозните заболявания, както и грижата за трансплантирани пациенти. Част от основния пакет ще са и спешните проблеми със зъбите. Всички останали «състояния, които не водят до непосредствена заплаха за живота или трайно увреждане на здравето» ще бъдат предмет на допълнителния пакет, за който пациентите ще чакат ред.

Ако промените се приемат, както се предлагат, те изглеждат дори по-рестриктивни от първия им вариант. Напрактика с тях касата ще плаща само за детски, онкологични и сърдечносъдови болести, а всички останали диагнози ще се лекуват, ако са спешни. Това отново поставя в неравностойно положение пациентите. Точно поради тази причина опозицията веднъж вече обжалва успешно разделянето на пакета.

„Отново се вкарва същия текст, затова ще зададем същите въпроси, на които досега не чухме отговор. Не мога да разбера това упорство, когато всички са против нещо, ти да разчиташ само на министър-председателя, за да го прокараш", коментира д-р Емил Райнов, зам. председател на здравната комисия от КБ. Според него, ако поправката мине, няма да има нищо по-лесно от това да съберат подписи и отново да я атакуват пред съда.

Намерението на депутатите от управляващото мнозинство обаче е да се направят промени по текстовете на Москов. Доколко ще имат възможността да го реализират, е друг въпрос. „Забележки ще има, които ще се чистят между първо и второ четене", категоричен е доц. Димитър Шишков от РБ. Според него разделянето на пакетите е добра идея, която обаче не се въвежда, както трябва заради натиска на частни интереси. „Ще направим спешен и основен пакет, за да няма роптаене и нищо няма да променим", опасява се той. Причината е, че точно спешността отваря вратичка на болниците да правят каквото решат. Чрез нея те могат да отчитат пациентите си като много тежки случаи и да получават незабавно финансиране от касата по основния пакет. Това е напълно възможно да се случи, ако няма адекватен контрол от страна на институциите, както е в момента. По този начин системата отново ще позволи едни болници да бъдат толерирани от властта за сметка на други. „Какво спешно има в една херния, тя не трябва да е част от основния пакет, но частните болници искат хернии", обяснява доц. Шишков.

Доказателство за липсата на реални промени в системата и нежеланието да се въведат е и резултатът от останалите изменения на законите, които направи Петър Москов. Въпреки че депутатите приеха касата да не сключва договор с всички болници, а само с тези, от които има нужда според здравната карта, ефектът е нулев. През тази година договори получиха всички лечебни заведения при това в области като София, Пловдив и Пазарджик, където има най-голям излишък от легла за активно лечение. Единственият регулаторен механизъм за дейността на клиниките и броя пациенти, които могат да приемат, останаха лимитите им. Принципът на определянето им обаче в много случаи е меко казано странен. В някои пък откровено се нарушават правила, които бяха приети със закона за бюджета на касата за тази година. В тях се казва, че нови дейности на болниците се финансират едва през следващата година. За две големи частни клиники обаче Надзорният съвет на касата направи изключение по «целесъобразност». За съжаление тези последици ще се оказват все по-възможни с приемането "под строй" на спорни и не достатъчно ясни законодателни промени.