Китара и сърце в дует

Медицината сякаш е в гените му. Д-р Иван-Асен Шишманов е потомствен лекар. Наследява интересa към най-хуманната професия от баща си, който е общопрактикуващ лекар. И макар личният пример у дома да е дал тласък, решението е лично. „Не е имало агитации или натиск, изборът е плод на вътрешната ми мотивация", споделя младият медик. Той е увлечен от целия пъзел, който вижда в медицината или с други думи от пътя от неизвестното до отговора на загадката, която за него е всеки един пациент.  

 

„Първо исках да ставам софтуерен инженер, 

 

но желанието ми рязко приключи при сблъсъка с науката. Стори ми се твърде сухо", споделя д-р Шишманов. Така той завършва медицина, а от една година е специализант по кардиология в Пирогов.   
Традиционно дилемата у нас или в чужбина е била част и от неговия живот. Но за кратко. В крайна сметка той решава да гради кариера в България. „В някаква степен се спекулира с желанието на младите лекари да емигрират, но от друга страна наистина много колеги избират да заминат зад граница, основно заради по-високото заплащане", разказа специализантът. От друга страна младият лекар остава верен и

 

на максимата, че камъкът си тежи на мястото.

 

„Малко романтично се представя работата и живота в чужбина. Предпочитам да лекувам тук, отколкото да бъда чужденец. Тази идея, че отиваме в някоя държава и всички ни гледат с почит и ни дават големите пари е невярна. Смятам, че тук мога да се развия не по-малко и не по-лошо", казва д-р Иван-Асен Шишманов. Цялата палитра от патология, динамиката и социалната роля на „Пирогов" допълнително го мотивира да гради бъдещето си в родината. „Разнообразието в е огромно и несравнимо с други лечебни заведения. „Пирогов" е многопрофилна болница с почти всички специалности.

 

Пациентът рядко е болен само от сърце.

 

Целият процес на диагностика и лечение е по-комплексен, изисква се мултидисциплинарен подход, консултация с други специалисти, които винаги са насреща. Съответно и от нас се иска помощ. Това е изключително ценно за всеки лекар", разказа специализантът. 

И така стъпка по стъпка той стига до наградата от SPAF Academy (Stroke Prevention in Atrial Fibrilation - Превенция на Инсулт при Предсърдно Мъждене) на ежегодния научен форум. „Чувството е най-вече мотивиращо", казва през усмивка младият лекар. В надпреварата са участвали около 500 клинични случаи от почти цяла Европа. През първото пресяване те са сведени до 25. А на финала до три, като една от наградата е именно за българския лекар.

 

В клиничния си случай той описва човек, 

 

 

който е преживял вътрешно черепен кръвоизлив. Пациентът е с предсърдно мъждене, което е често социално значимо заболяване. То представлява постоянна аритмия на сърцето, което налага пациентът да пие лекарство, което разрежда кръвта -антикоагулант. В следствие на това, че човекът е приемал антикоагулант, той получава този вътрешно мозъчен кръвоизлив. Въпросът е дали трябва да бъде продължена антикоагулацията. „От една страна, има риск пациентът отново да изкърви, а ако терапията не бъде продължена има опасност да получи инсулт, което също е животозастрашаващо", разказа д-р Шишманов.

 

В търсене на отговора той събрал

 

 

достатъчно източници, които подкрепят възстановяването на антикоагулантната терапия и по-скоро избора на конкретен агент при такъв пациент със съответния профил. „Излиза, че е по-безопасно човекът да продължи с лечението, но изборът на лекарство да е по-различен. В частност се избира т.н. новите орални антикоагуланти или директни орално антикоагуланти. И към момента за радост пациента е жив и здрав", обясни още награденият медик.

За бъдещето на здравеопазването в България той е настроен положително.

 

„По-скоро съм оптимист, нещата могат да станат по-добри",

 

 

коментира д-р Шишманов. Относно новата наредба за специализациите, в която се предвижда безплатна специализация срещу работа в България за определен период от време, той е по-скоро скептично настроен. "На първо място има елемент на задължителност и второ колегите, които напускат страната, го правят заради ниското заплащане. А тази промяна не виждам по какъв начин би подобрила тяхното финансово състояние, освен че ги обвързва да работят 5 години, някъде, където след този период от време, могат да не искат да останат. Аз лично не бих се обвързал", обясни медикът. Признава обаче, че

 

тя е шанс част от младите медици да специализират

 

безплатно. Признава обаче, че от друга страна тя е шанс част от младите медици да специализират безплатно.

Изхождайки от позицията, че при добра организация времето стига за всичко, той не се плаши от цената на лекарската професия, която често е свързана с безсънни нощи, дежурства и посвещение на болните. Определя се като вярващ човек, разчита на знанията си, но и знае, че медицинската помощ се побира в определени граници. 

В свободното си време той разтоварва със спорт и музика. Музиката обаче не просто я слуша, а я създава. Д-р Иван Асен Шишманов свири на китара още от гимназията. Залага на рока и хеви метъла. Ходил е 

 

на участия и фестивали с групи като Сигнал и Д-2.

 

„Музиката и медицината се допълват. Мeдицината също сама по себе си е изкуство", каза с усмивка младият лекар.

Зад царското му име не стои някаква дълбока символика. „Роден съм във Велико Търново, на родителите ми им е харесала тази комбинация от малко име и фамилия", обясни д-р Иван-Асен Шишманов. Като повечето млади хора той мечтае за професионална реализация и лично щастие. И за пътуване в Япония. „Привлича ме културата там, както и нивото на медицината. Бих отишъл и в САЩ, където школата не е задължително по-добра, но е различна", каза младия лекар с усмивка и продължи по коридорите на сегашната си школа.