Принтираме органи в България до 10 години

Реалността от романите на Азимов вече е тук, трябва да се научим да контролираме изкуствения интелект, казва проф. Славчо Томов

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Проф. Томов, какви научни проекти има в МУ-Плевен?

- Работим по доста важни научни проекти, като някои от тях вече са приключили, а други са стартирали и предстои тяхното финализиране през следващите пет и десет години. Най-големият и сериозен проект, който вече започна, е този за компетентност по програмата „Наука и образование интелигентен растеж", в който МУ-Плевен е водеща институция, а партньори са ни МУ-Варна и Институтът по роботика на БАН. Проектът е с много висок грант и с много сериозни научни направления, които са заложени в него. Ще се изгради Център за компетентност по персонализирана медицина, 3D и телемедицина, роботизирана и минимално инвазивна хирургия. Това са основните направления, по които ще работим в следващите 10 години.

Персонализираната медицина е едно от най-модерните направления в света, по което се работи в доста научни центрове. Това е нов подход към пациентите, при който се гледат особеностите на отделното заболяване при всеки човек. Това, което ние ще направим по проекта е закупуването на генетичен секвенатор от ново поколение, което ще даде възможност да се секвенира целия човешки геном при няколко туморни локализации – рак на гърдата, на дебелото черво, на белия дроб, които са най-социално значимите заболявания за българската популация в момента. От друга страна ще провеждаме изследване на генетичните аномалии, превантивната медицина в тази посока е най-важната.

- Каква е целта на изследванията в онкологичната област?

- Да се изследва човешкия геном и да се открият дефектите и мутациите в гените, които ще дадат възможност да се подбере адекватна терапия, която е насочена срещу тях. Защото генетичните мутации са специфични и могат да имат индивидуално лечение при всеки пациент.

- Ще търсите ли причините, които са довели до появата на рака?

- Това е много комплексен въпрос. Проектът ще допринесе по-скоро за изясняване на етиологичния и патоморфологичния механизъм за възникване на отделните тумори. В този ред на мисли – да, ще помогне за достигане на някои от причините за възникване на отделни тумори. Данните, които ще получим, ще бъдат споделени в реномирани световни и европейски научни списания. Те няма да останат само в България и ако достигнем до стойностни научни резултати, ще допринесат за изясняване на цялата картина за патогенезата и лечението на тези заболявания.

- Какви са очакванията ви от следващата насока на проекта?

- Това е 3D-биопринтирането. То е доста модерна насока и ще позволи да се изолират стволови клетки на конкретен пациент, които да се диференцират в определени тъкани или дори органи. Също така създаването на биомастило, което поставено вътре в принтера, ще даде възможност да се принтират тъкани и цели човешки органи, така че ще избягаме от момента на отхвърлянето им при поставянето в пациента. Методът на принтирането ще доведе до революция в трансплантологията, защото ще елиминира отхвърлянето, което може да се случи, при трансплантации от други донори.

- Това ще реши ли проблема с липсата на достатъчно донори и органи за пациентите, които се нуждаят от тях?

- В далечна перспектива това наистина може да се случи, но засега търсенията са все още в начална фаза. Принтират се определени тъкани – кожни, хрущялни, те могат да се трансплантират на определени пациенти, но биопринтирането на човешки органи е много по-сложен процес. Вече има лаборатории, които са постигнали сериозен напредък. В най-скоро време ще бъде принтиран черен дроб или частица, която да може да бъде трансплантирана, защото там научните изследвания са най-напреднали. Но в момента вече съществува технологията „човек върху чип" и „орган върху чип". Говорим за чип от няколко кв. сантиметра, където се биопринитират определени структури, като част от орган, от бъбрек, от бял дроб, от кожа. Тези миниатюри парченца се поставят върху чипа и се свързват с кръвоносната система и се създава една функционална активна структура от човешкото тяло, върху която могат да се тестват медикаменти, химиотерапевтици. Това вече е факт. В една от лабораториите в Германия, където бяха преди два месеца, и с която направихме стъпки за колаборация, вече имат такъв продукт, който се използва за нуждите на фармацията. А защо не и за нуждите на студентите!

- Какви са резултатите, които вие сте си поставили да получите с 3D-биопринтирането в края на проекта?

- Ние ще започнем с нещо по-скромно, заложили сме биопринтиране на кожна, костна и хрущялна тъкан. След края на проекта ще насочим усилията си към биопринтиране на органни структури. Може би принтирането на тъкани ще е факт след две години, но на органи най-рано в следващите 5 или 10 години.

- В областта на роботизираната хирургия какво предвиждате да направите?

- Знаете, че нашият център е един от известните не само в България, но и в света. Тук ще надграждаме. Заложили сме да обновим едната система в „Д-р Г. Странски" със софтуер, който ще позволи много по-прецизно опериране, защото ще се използват възможностите на имунофлуоресценцията и роботиката. Чрез първото ще се визуализират много по-добре структурите, към които сме се насочили за премахване, а с роботиката ще сме много по-прецизни в самата оперативна интервенция. Там сме заложили да работим най-вече в областта на онкологията – туморите на дебелото черво, простатата, както и някои гинекологични тумори.

- Какво ще се стремите да докажете?

- Че прецизното опериране с новите технологии е съизмеримо като резултати с доказаните класическите методи, а в редица отношения е по-добро в сравнение с класическата лапароскопия и отворената хирургия.

- Възможно ли е да дойде времето, когато операциите да са толкова прецизни, че да няма нужда от химио- или лъче- терапия след тях?

- Това е по-скоро философски въпрос, няма да мога да отговоря, но мога да кажа, че във всяко едно от тези направления се работи толкова сериозно, че то постига своите върхове. Към 2020 г. изкуственият интелект ще бъде част от роботизираната хирургия. Това ще даде възможност роботизираните системи, с които работим, да имат софтуер, който да им даде възможност да се само обучават и сами да преценят каква интервенция да се направи при съответния пациент, а прецизността й да е много голяма. Разбира се, аз самият съм твърдо убеден, че човешкият фактор няма как да бъде елиминиран в медицината и всички иновации без присъствието на човека скоро няма да се случат.

- По какви други проекти работите в университета?

- Един от не маловажните проекти, който стартира преди две години и го финализирахме през миналата беше за развитие на младите докторанти. Той е със значително по-малък грант по проекта „Наука и образование за интелигентен растеж", но бе насочен към младите хора. Той постигна своето, убеди ги, че могат и имат шанс да разгърнат своя интелектуален и умствен потенциал в областта на медицината тук. Те посетиха най-добрите европейски центрове в различни области, докоснаха се до най-новите постижения във всяка област, квалифицираха се.

- Българското образование по медицина е признато в цял свят, но така ли е с науката ни в медицината?

- Смятам, че отговорът е да. Българското образование по медицина е признато и утвърдено. Фактът, че лекарите ни се търсят по Европа и света е доказателство за това. А фактът, че имаме интерес за обучение тук, е другото потвърждение. Но няма как да се прави качествено образование без качествена наука. Тези две неща вървят ръка за ръка. За да бъдете в крак с медицината и да обучавате в съвременните постижения, трябва да правите и адекватна наука, която да е конкурентна на останалите университети.

- Защо тогава не чуваме за фундаментални открития, направени в България – нова ваксина, лекарство, защо те са плод на западните университети? Въпрос на пари ли е?

- Причините са доста комплексни, едната от тях е финансовата. Това, което се заделя от БВП за наука в България е недостатъчно. Ето защо медицинските университети работят по редица проекти, които допълват финансирането, което държавата дава за наука. През последните години се мисли в тази посока и бяха направени стъпки за стимулиране на науката. Промени се финансирането на висшите училища, така че постиженията в науката да рефлектират върху държавното финансиране. Това е едната стъпка, но за мен най-важната беше осигуряването на големия ресурс по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж". От миналата година тя вече е факт, грантът е над половин милиард лева. Това е голям стимул, резултатите, от който обаче ще станат ясни след 10-15 години. Третият фактор е човешкият ресурс и хората. Науката се прави от хора с много специфична нагласа, които трябва да отдадат себе си и да работят години наред в съответната посока. Освен интелектуалният потенциал, който трябва да притежаваш, ти трябва да задгърбиш и много странични неща. Досега в България не се говори масово за фрапантни научни открития, за които се пише в световните медии, но в специализираните научни общности се знае какво се случва и смятам, че занапред ще се правят още по-стойностни неща.

- Смятате ли, че стремглавото развитие на изкуствения интелект, на физиката, на IT-технологиите измества хората?

- Това е философски въпрос, имам едно мое виждане. В момента има революция на технологиите и тя се движи с такава главоломна скорост, че възприемането й от хората изостава. Бих казал, че човешкият фактор върви по еволюционен път, който трудно следва революционния на технологиите и това е най-големият дисонанс на цялото човечество. Но това не значи, че не трябва да се стремим да следваме този прогрес, макар и с по-бавни темпове. Трябва да обработваме нашето съзнание, така че да приемаме изкуствения интелект, който вече е навлязъл в бита ни. Но тепърва предстои навлизането на изкуствения интелект в живота и, който ще ни постави пред проблема как да го контролираме. Ако не го решим сега, един ден не знаем какво може да се случи.

- Тоест смятате, че реалността от романите на Айзък Азимов например не е никак далече да се случи, така ли?

- Не само, че не е далече, тя вече просто се случва. И трябва да мислим за контрол над нея.