Изследване за 2 лв. може да спаси бъбрека

Проблемът със сериозните бъбречни заболявания е, че те не са придружени с някакви клинични симптоми. Ако

Визитка Проф. Боряна Делийска е зам.-директор по научната и учебна дейност на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ" и началник на Клиника по нефрология. Завършила е медицина в МУ София през 1982 г. През 1999 защитава научна и образователна степен „доктор" и през 2000 г. се хабилитира като доцент в Първа нефрологична клиника. От 2001 е началник на клиниката. През 2009г. защитава научна степен „Доктор на медицинските науки" и от 2012 г. е професор по нефрология. Член на Българското дружество по нефрология, като от 1988 е в Управителния съвет, член на Европейската асоциация по диализа и трансплантация, на Европейската бъбречна асоциация, на Световното дружество по нефрология.

човек има камък в бъбрека, го боли и той търси лекар, но голямата „подлост" на бъбречната недостатъчност е, че дълго време не боли. Пациентът търси помощ и когато има високо кръвно, а при 30-40% от случаите то е на базата на бъбречно заболяване, което ако не се лекува, нещата стават сериозни, обяснява проф. Боряна Делийска. И допълва: затова не се уморявам да повтарям, че едно изследване на урината, дори личният лекар да няма направления, може да се направи от всеки, защото струва 2-3 лв. Тежки заболявания като гломерунефритите нямат никакви симптоми, може да се появи високо кръвно в даден момент и нищо повече. Но процесът работи. Ти лекуваш кръвното, но не лекуваш първопричината. И в даден момент, пациентът идва с бъбречна недостатъчност. Много пъти сме имали такива болни, които директно влизат на диализа, казва специалистът. Не е уточнено състоянието, не е изследвано, той е млад човек и никога нищо не го е боляло. Даже не си е проверявал кръвното, защото като го боли глава, мисли, че е от преумора. Процесът обаче е работил и се стига до страшно влошена бъбречна функция, категорична е проф. Делийска.

Бъбречната недостатъчност е трайно и прогресиращо влошаване на бъбречната функция. Белег за това е креатининът, обяснява нефрологът. Изследва се кръвта, но по-просто е, когато се изследва урината. Така винаги може да се хване една бъбречна патология. Има ли белтък в урината, има ли някакви отклонения на еритроцитите например, трябва да се търси причината и да се отиде при специалист. Това е много важно, но хората продължават да не си изследват урината, казва професорът. И подчертава, че при високо кръвно, при диабет е задължително да се пусне изследване, за да се види състоянието на бъбреците. Има заболявания като гломерулопатиите, които атакуват младите хора до 40 години. Има заболявания, които се проявяват вече в напреднала възраст, защото населението застарява. Имаме болни на 85-86 години, които са с влошена бъбречната функция. При някои е естествената умора на бъбрека. С годините, както има бръчки и бяла коса, така и бъбрекът реагира, не остава вечно млад, дава пример нефрологът. Така че един леко повишен креатинин и една леко влошена бъбречна функция, не е ненормално състояние за възрастен човек, но пак трябва да се види точно за какво става въпрос.

При бъбречната недостатъчност първо се прави опит да се намери първопричината, довела до влошената бъбречна функция. Какво е заболяването на бъбрека. Проблемът е, че с урината не се изхвърлят токсините от разграждането на белтъците. Затова е важно заболяването да се проследява от нефролог, било диспансерно в извънболничната помощ, било в болницата.

Има неща, които могат да се коригират с медикаменти, с промяна в начина на живот, може да се забави прогресията на бъбрека, казва лекарката. И дава пример с пациенти, при които е забавено влошаването с 15 години. Но ако не се вземат мерки, в един момент болните ще стигнат до хемодиализата.

Лош прогностичен белег за всяко бъбречно заболяване е, когато то се диагностицира при повишен креатинин или при намалена бъбречна функция. Това означава, че половината от бъбречната тъкан не работи и шансът да спасиш останалата, вече не е толкова голям, обяснява проф. Делийска. И допълва, че пътят на пациента е ясен - след като си направи изследване на урина, отива при личния лекар и той го пренасочва към специалист. По думите й голяма част от личните лекари вече са доста компетентни в нефрологията. Самата проф. Делийска редовно води лекции на общопрактикуващи лекари и се радва, че те са активни в обучението си и вече знаят – на всяко отклонение в една обикновена урина трябва да се обърне внимание и да се придвижи пациента към специалист.

Част от бъбречните заболявания не се развиват много бързо и това е добре - и гломерулонефритите и влошената бъбречна функция, за да се е повишил креатинина, означава, че са минали доста години, обяснява професорът. Но само да се наблюдават показателите от личните лекари не е достатъчно. Наблюдението трябва да е от специалист, който ще лекува пациента. Включително кардиолозите, при високо кръвно, вече първо изпращат пациентите на нефролог, за да се изключи бъбречна причина, преди да започнат системното лечение, споделя лекарката. И заключава: Органите са свързани. Не може един болен бъбрек да не увреди сърцето, както и обратното. Организмът е мрежа, която реагира и дава сигнали. Въпросът е лекарят да може да ги чуе. Да ги усети и да е компетентен да насочи съответния болен към подходящия специалист.