С малкия лимит можеш да смачкаш една болница

В края на годината трябва да има отчет с резултатите от реформата, казва ген. Николай Петров

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Не знам колко средства има в здравната каса, за да правя сметка, но се надявам да стигнат. Дали ще има отложени плащания за догодина, ако има дефицит, е правителствено решение. Преди, когато е имало дефицит, е имало години, в които се е плащало и такива, в които не се е плащало. Не знам какво ще е решението на финансовото министерство сега.

- Лимитите през тази година отразиха ли се на потока пациенти, увеличи ли се дължината на листата с чакащи при вас?

- Лимитите определено са едни от най-мощните регулаторни фактори за работата на едно лечебно заведение. Затова аз не веднъж съм казвал, че когато искаш да смачкаш една болница, просто й намаляш лимита и въпросът е решен. Ние имахме такъв пример, дори писах до шефа на Надзора на касата, до управителя на касата, до целия Надзорен съвет. Този случай засяга нашата военна болница в Плевен. Дори приложих една фигура, в която са сравнени три болници - еднакви по брой легла, по обем дейност, едната, от които е нашата. От графиката е видно как другите две получават по 500 хил. лв. лимит на месец, а нашата все по-малък, като последните месеци стигна до 100 хил. лв. Това води до там, че болницата спира плановия си прием до 12-о число на месеца, всички пациенти след тази дата биват връщани и отиват в другите подобни болници. Вторият ефект е, че, когато персоналът няма как да си изкара заплатите, ще отиде в другите лечебни заведения. Ето един прекрасен пример как чрез лимита можеш да съсипеш една болница.

- Има ли последствия от писмото ви?

- Чакам резултатите сега, надявам се да има промяна, защото това е фрапантна несправедливост.

- Какво е положението в София?

-Положението в София е по-добро, тук също имахме доста нисък лимит, но благодарение на писма, молби, на разбирането от страна на министъра на здравеопазването и касата, той беше оптимизиран. Не с кой знае колко, но поне не се налага да затваряме, защото си спомняте, че миналата година през юни на 20-то число спряхме плановия прием. Друг е въпросът, че заради причината, че тук работят топ-специалисти, които са номер едно в страната, напливът на пациенти от цялата страна е много голям и се налага да се правят листи на чакащи.

- Колко са се увеличили листите на чакащи?

- При нас те са съществували винаги, но вече има клиники, за които се чака от три до шест месеца. Представяте ли си да сте с камък в бъбрека и да чакате шест месеца.

- Къде се чака най-много?

- Урологията е такава клиника - високотехнологична с много добри резултати и хората от всички краища на страната искат да дойдат тук. Особено усложнени случаи, които не могат да чака, а от друга страна нямаме капацитет да ги приемем. Други клиники с дълги листи на чакащи са ендокринологията, неврологията, гастроентерологията, хирургията.

- Как менажирате листите на чакащи, сам казвате, че има пациенти, които не могат да си позволят да чакат?

- Със свръхнатоварване. За да не го отлагаме този човек, защото след три месеца той може да загуби бъбрека си, се налага да го вземаме по спешност и така надхвърляме обема, който физически е възможен да се изпълни за един ден.

- Какво се случва в тази ситуация на лимити с дълговете на ВМА – растат или намаляват?

- Дълговете не растат, напротив – даже намаляват. Подготвил съм един финансов отчет, който пускаме до министъра на отбраната, на здравеопазването, включително до премиера. Това правим два пъти годишно, защото финансовото ни състояние преди две години, когато поех болницата, беше катастрофално. Имаме много добро разбиране от страна на институциите и всички държим те да знаят какво се случва в болницата. Последният ни доклад засяга първите шестмесечия (януари-юни) за 2014 г., 2015 г., 2016 г.

- Какво показват резултатите?

- Резултатите са прекрасни. Фактурираните задължения за периода, тоест разходите ни, за първите шест месеца на 2014 г. са 47.6 млн. лв., а за 2015 г. – 25 млн. лв., тоест с 47% по-малко. За първите шест месеца на 2016 г. са 23 млн. лв., тоест с още 6% надолу, напрактика разходите ни са станали над 50% по-малко. Като държа да подчертая, че сега работим с над 200 легла повече. Преди работихме на 500 легла натовареност, а от 2016 г. на 700.

- Как успявате, отразява ли се на доходите на кадрите в болницата, на лечението?

- Това са разходите, които сме правили, но вече сме се научили да харчим по-малко и това по никакъв начин не касае качеството на лечение и компромис с него няма да направим. Лимитът, който сме имали от НЗОК за тези 6 месеца на 2014 г. е бил 26 млн. лв, след това пада на 25 млн. за 2015 и сега се е покачил на 27 млн. Тук играта на цифрите е много малка, но имаме малък ръст, което означава, че работим добре.

- Кои са основните пера, от които успяхте да редуцирате разходите си над два пъти?

- Това са разходите за лекарства, за консумативи, енергия, вода, поддръжка. За шестте месеца на 2014 г. ние сме инкасирали 20 млн. лв. дълг., по същия начин работейки през 2015 г. сме на 600 хил. лв. отгоре, а за 2016 – вече сме на 5 млн. лв., които отиват за погасяване на стария дълг. Вижте сега задълженията към доставчици. През януари 2014 г. сме започнали със задължения от 90 млн. лв., завършвайки шестте месеца дългът се е увеличил на 114 млн. лв. През 2015 г. той намалява с по-малко от десет милиона, но през 2016 г. нещата се обръщат. Проведохме много разговори с фирмите за отстъпки, шестте месеца на 2014 г. за медикаменти сме изхарчили 8.2 млн. лв, след това 5 млн. лв. за 2015 г. и за 2016 г. – пак 5 млн. лв., но сега работим с 200 легла повече. Аналогична е графиката за медицински консумативи, вижте какво става с тези за материали - от 2 млн. лв., почти 3, сме минали на 600 хил. лв. При водата, горивата, енергията също има спад, абонаментната поддръжка на техниката от 5 млн. лв. е стигнала 2 млн. с предоговаряне. Поддръжката на медицинската апаратура от 4 млн. лв. падна на 1.5 млн. лв. за шестте месеца. С разходите си за пране и химическо чистене се бяхме прочули – плащахме по 650 хил. лв. за половин година, сега плащаме 20 хил. лв., там влизат заплатите на персонала и праха за пране, защото си взехме дейността. Намаление има при телекомуникационните услуги, поддръжката на хардуера и софтуера падна от 230 хил. на 70 хил. лв. Разходите за храна от 4.3 млн. лв. паднаха на 1.5 млн. лв. за шест месеца при положение, че имаме двеста болни повече. Грижите за лежащо болните бяха делегирани на външна фирма и костваха 5.2 млн. лв. за шест месеца, сега санитарите са при нас и ние се грижим за болните. Ето, така става намалението.

- Успявате ли да задържите обаче добрите специалисти в болницата?

- Да, те са тук. За две години имаме напуснали един-двама. Някои се пробваха на други места, но после се върнаха.

- В момента тече проверка на онкомедикаментите от Касата, при вас няма ръст на разходите, нормално ли ви се вижда увеличението в другите болници?

- При нас не само, че няма ръст, но дори има спад. Месечно за онколекарства давахме около 700 хил. лв., а сега около 300 хил. лв. Касата обаче идва да ни проверява.

- С какво си обяснявате нарастването на разходите при колегите ви, смятате ли, че е медицински обосновано?

- Не мога да коментирам, защото не съм специалист в тази област, но всяко рязко нарастване на разходите и изграден стремеж към изграждане на онкоцентрове и онкоболници буди у мен някакво съмнение.

- Запазихте ли броя на пациентите и тежестта на случаите с намаляването на разходите за онколекарства?

- Те също намаляха и то умишлено, с нашето съзнание, защото решихме, че ще работим само с реимбурсирани от касата медикаменти. По-рано работехме и с нереимбурсирани от касата, които оставаха за сметка на болницата, а някои от тях са безобразно скъпи. Дори в началото, когато започнахме да въвеждаме ограничението, идваха пациентски организации, но им обясних, че ще инкасираме дълг, за който ще бъда отговорен аз.

- Мислите ли, че контролът, който упражняват здравните власти – НЗОК, МЗ, РЗИ, ИАМО, е достатъчно добър и наистина може да покаже къде са слабите места в системата?

- Много е добър контролът, ето ви примера с Плевен, на базата на контрола те са решили три еднакви болници да получават бюджет с пет пъти разлика. Разбите какво искам да кажа.

- Защо здравната реформа не сработва?

- Не знам дали сработва или не, защото гледам от моето ниво на компетентност, не мога да погледна системата отгоре – нямам нито времето, нито информацията. Но съм любопитен, чакам да видя резултатите.

- Кога най-рано ще отчетем резултатите и какви според вас ще са индификаторите, по които да разберем успешна ли е била реформата?

- Мисля, че в края на годината трябва да има отчет и той трябва да покаже какви резултати са дали промените. Индикаторите трябва да са намаляването на листата на чакащите, повишаването удолетвореността на пациентите. Добре е да се знае, когато пациентите се преместват от едно лечебно заведение в друго, дали второто, което приема усложнените случаи е с по-голям лимит. Защото много пъти се оказва, че първото е с по-голям лимит. Това са несправедливости, които трябва да се отчетат и да се вземат мерки – когато си добър до едно ниво, да получаваш пари за него, когато си по-добър, да получаваш средства над него.

- Готови ли сме да посрещнем бежанците в чисто медицински план?

- Нас бежанците ни касаят само, ако са болни. От тази гледна точка имаме готови планове, правихме обучения, но интересно е какво ще бъде предизвикателството, дано не е по-голямо от нашия капацитет.

- Колко е максимумът ви?

- Мога да отговоря колко болни можем да приемем - колкото приемаме всеки месец. Само в софийската болница се правят около 2000 операции на месец.

- Планирате ли развитие на нови услиги в болницата и в каква поска?

- Сега септември ще открием нова клиника по нефрология с 30 легла, отваряме и нефрологичен кабинет в поликлиниката. До края на годината ще инсталираме най-модерния скенер в дуржавата, с него може да се гледа всичко - глава, бял дроб, той има възможности за виртуална мозъчна ангиография, гастроскопия, колоноскопия. Купигхме ендоскопска и лапароскопска апаратура, монитори, стерилизационна. Много от това дължим на дарители, които ще поканим, за да им благодарим. Все пак на това нямане се появява и нещо хубаво.