Бизнесът иска здравна реформа

Работодателите не искат повече да плащат първите три дни от болничните

Сред останалите желания на бизнеса са ускоряване на реформите в образователната система, облекчаване на вноса на чуждестранни работници и специалисти, включително чрез издаването на карта за достъп до българския трудов пазар.

„Направихме добри стъпки в облекчаване на вноса, но са и нужни още усилия. Предлагаме издаването на карта за достъп до българския трудов пазар /Българска карта/, както и разширяване на функциите на Агенцията по заетостта като доставчик на човешки ресурси от трети страни за нуждите на българската икономика", заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

Също така от АОБР настояват за поравно

разпределяне на осигурителните вноски между работник и шеф, изграждане на електронно управление. Цветан Симеонов, председател на БТПП, заяви, че няма как България да просперира, ако електронното правителство не стане факт. „Един от дефектите на икономическата и политическата среда е липсата на електронно правителство, която създава предпоставки за тормоз над бизнеса и корупция. Макар и да е налице поетапното преминаване на регистрите от хартиената към електронната форма, темповете са бавни, а всяко едно забавяне спира развитието на страната, както и рефлектира върху чуждестранните инвестиции", каза още той.

Бизнесът иска и борба със сивата икономика,

корупцията, монополизацията и картелизацията, мерки за насърчаване на българската икономика, като равноправни условия за търговия с български продукти и създаване на Национален фонд за реклама на страната ни. Продължаване на усилията за ограничаване на държавната намеса в икономиката и намаляване на регулаторната тежест, отмяна на данъка върху дивидента и намаляване с 5% на данъка върху доходите на едноличните търговци.

„България се конкурира за инвестиции със своите съседи и, за съжаление, губим конкурентни позиции, заради тежките регулации и неадекватните административни процедури", каза Радосвет Радев, председател на БСК.

От бизнеса поискаха и реформа енергетиката.

Работодателите настояват за пълна либерализация на пазара и приемане на балансирана национална енергийна стратегия до 2030 г. Също така повишаване ефективността на държавните дружества и чрез листването им на БФБ, свързването ни с газопреносните мрежи на съседните държави, плащане на такса „Задължение към обществото" и от износителите на ток.

„Нужен е нов закон за енергетиката, с който ще можем да решим проблемите за българската индустрия, тази флуктуация в цените от 200 лв. или 300 лв. за МВт/ч. ни засягат и е пълен абсурд да се твърди, че токът у нас е най-евтин". След заплащане на всички допълнителни такси и налози, вкл. такса „задължение към обществото", цената му става като цената на тока в Германия. Но в Германия има сериозни отстъпки за индустрията", обясни изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов.