лице

Омагьосан от Родопите

18-01-2019 08:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Омагьосан от РодопитеРаботният ден на доц. Георги Попов е строго подреден, но започва с дъх на билков чай
От януари месец доц. Георги Попов е зам.- началник по учебно научната дейност на ВМА. Продължава да ръководи Катедрата по инфекциозни болести на Академията и да преглежда пациенти. Прие ни с усмивка и с топло протегната ръка. За професионалните хоризонти, за тежестта на пагона, за науката, за медицината и за мечтите на човека Георги Попов започна разговорът ни с него.
Да беседваш със заместник-главния лекар на въоръжените сили е като интересно пътуване до мечтана дестинация. Не само защото от него можеш да чуеш за непознати болести с екзотични имена, но и защото покрай медицината научаваш любопитни факти за битката с вирусите, бактериите и паразитите.

 

Да бъде лекар е съдба

Още от детските си години е знаел, че ще учи медицина. Това е съвсем естествено, когато баща ти е военен лекар, каза той. Още от студентската скамейка е искал да специализира вътрешни болести, съдбата обаче решава друго- изпраща го при инфекциозните болести, тъй като само там има две свободни места за специализация. „Не съм имал никога намерение да специализирам инфекциозни болести, но когато започнах работа, още от първия ден се влюбих в тази специалност", разказва медикът. И тази любов продължава до днес. Неговите пациенти са предимно млади хора, които влизат увредени в болницата, но винаги си тръгват здрави и с усмивка. Така се случва в тази специалност, за това тя е така изключителна, с гордост заявява той.

Вярва, че в живота се случват чудеса

в медицината също. Доказва го историята на негова пациентка, която живее в провинцията. Тя се разболява в края на ноември, като температурата й е била почти 40 градуса дни наред. Доц. Попов я приема в клиниката, която ръководи. След направени изследвания установява че вируси отключват изключително рядко срещано в медицината заболяване - МАС синдром. До момента има само 4 такива случаи в Германия и около стотина в САЩ. У нас това е първият болен. Заболяването е с 80% фатален изход, разказва медикът.

Чудото се случва на връх Коледа,

Когато след дни на борба проведеното лечение най-накрая дава резултат. 40 годишната жена излиза от капана на смъртта, температурата изведнъж спада, а дни след това пациентката е изписана здрава и работоспособна благодарение на колективните усилия на специалистите от ВМА. Омагьосан от медицината се оказва и синът на доц. Попов. Дъщеря му обаче се насочва към психологията, с интереси в областта на клиничната психология. И двамата са далеч от дома - тя в Германия, той в Швейцария. Събират ги празниците И двамата са далеч от дома - тя в Германия, той в Швейцария. Събират ги празниците, делят ги делниците и различните професионални ангажименти.

 

Утрото на доц. Попов, не започва с кафе,

а с чаша чай с дъх на билки, които сам е набрал от специално място в Родопите. И после в 7.30 следва рапорт със сестрите, после с лекарите от Катедрата по инфекциозни болести, с началниците на вътрешните клиники, с ресорните началници на отдели, с шефа на ВМА ген. Венцислав Мутафчийски и чак след това идва времето за медицина. Работният му график е строго разписан и стриктно спазен. Но винаги намира време за пациентите, които имат нужда от него.

Чете много специализирана литература

за художествена, остава все по-малко време, казва той. Отпуската е в прегръдката на Родопите. Тя е планината, която го зарежда винаги и в която мечтае да живее, когато остарее. Най-ценният житейски урок е получил от баща си- да бъде добър с хората. Това е ключът към доверието между лекар и пациент, нещо без което не може в битката с болестите, казва тай. Доц. Попов разказва, че

младите имат интерес 

към военната медицина. Вече има и трима военни стипендианти, които учат в медицинските университети. Това, което предстои да се случи във сферата на военната медицина, е излизането на държавния стандарт за обучението на санитари инструктори. Освен това предстои създаването на център за обучение на бойни санитари за нуждите на армията.

Разбрахме, че до момента няма

скъсани студенти от Факултета по военна медицина във Варна. ВМА е акредитирана за обучение на специализанти по 52 клинични специалности. Ежегодно в нея се обучават над 1000 медици в курсовете за продължаващо медицинско обучение. Освен това в Академията могат да се обучават докторанти по 30 научни специалности.

Един от големите успехи са промените,

според които вече академичното израстване на военните медици не е обвързано с придобиването на определен военен чин, разказа доц. Попов. И даде за пример как до момента ако един военен лекар е искал да стане доцент е трябвало да има чин подполковник, а това се е случвало не по-рано от навършването му на 40-45 години.

Приема като предизвикателство длъжността зам.-началник на ВМА. Категорично заявява: „ Аз работя за хората. Не съм началник, а съм в услуга на колегите, на целия медицински персонал на ВМА".



Да правиш китки за обич

Да правиш китки за обич

Сбъднала съм професионалната си мечта да бъда операционна акушерка, казва Михаела Мишева
Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Само след дни ще защитя докторантура по темата, но в близо 300 те страници е заключена тайната, казва д-р Елеонора Христова
Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Искам да завърша и Музикалната академия, каза Мария- Йоана от МУ Пловдив
Когато Хипократ победи Мелпомена

Когато Хипократ победи Мелпомена

Избрах медицината, макар че много харесвах театъра, казва проф. Радослав Радев
Учителка на медици

Учителка на медици

Липсата на кадри ме подтиква да мотивирам учениците, след като завършат медицинските университети, да се върнат да работят при нас, казва учителката Даниела Куцева
Дарител на живот

Дарител на живот

Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
Вечно търсещият създател

Вечно търсещият създател

Важно е да можеш да даваш свобода на съзнанието си, казва Спас Керимов
Да върнеш глътката въздух

Да върнеш глътката въздух

Ако помагаме на другите и те помагат на нас ще живеем много по-щастливо в годините отредени ни на този свят, казва д-р Александър Симидчиев
Учителко, целувам ти ръка!

Учителко, целувам ти ръка!

Днешните деца имат нужда от интересни уроци, казва учителката Цветелина Петрова
Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Завърших с отличие медицина, а първата ми работа беше в строителството, каза доц. Васил Каракостов
1 2 3 4 5 ... 13 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Юли 2019