Все още сме с бюджетно финансиране на медицината

Трети сме в Европа по роботизирана гинекологична хирургия, казва проф. Григор Горчев

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Проф. Горчев, каква е оценката Ви за развитието на роботизираната хирургия у нас?

- Въпросът може да се разглежда от две страни. На първо място е развитието на гинекологичната роботизирана хирургия и на второ - развитието на урологичната и коремната хирургия. Знаете, че стартирахме нашата програма още през 2008 г., като в нея става въпрос за роботизирана хирургия при ракови заболявания на женската полова система. Продължаваме по нея и сега. През 2010 г. тръгнаха операциите за рак на простатната жлеза, които се развиват също много добре. През 2014 г. стартира и програмата за коремна хирургия. Така че ние работим основно в тези три направления. В интерес на истината изостава малко урологичната и хирургичната част в сравнение със съседните страни – говоря основно за Румъния и Гърция, докато при нас в гинекологията нещата са по-различни. Ние сме една от трите страни в Европа, които имат най-добра роботика в гинекологията. Това са на първо място Швеция, Италия и след това е България.

- Колко платени от НЗОК операции ще направите тази година?

- Лимитът е общо 312 процедури за страната, като очакваме нашите да са около 130. Говорим за ракови заболявания на женската полова система.

- Имате ли листа на чакащите?

- Да, но така си правим програмата, че да не се чака повече от месец, защото лечението на един онкоболен не трябва да се забавя. Изготвяме списъците така, че да можем да задоволим желанието най-вече на онкоболните пациенти. Ето, преди два дни оперирахме две жени с рак на шийката на матката, днес ще имаме още една такава процедура. При нас тези операции се правят почти през ден. Убеден съм, че с въвеждането на новата роботизирана система в клиничната практика ще се наблюдават още по-добри резултати в оперативната и лечебната дейност.

- Изразихте мнение, че касата не трябва да покрива операциите с da Vinci на пациенти, които не са онкоболни. Какви са аргументите Ви?

- Така е в цял свят. Системата е за тежка хирургия, за раковите болести. Тя е скъпа хирургия, като другата патология може да се прави по ендоскопски път. Една миома на матката, кистите могат да се правят по лапароскопски път. Така че това са аргументи, които са правилни и логични. Държавата не е чак толкова богата, да плаща толкова много за доброкачествена патология. В този аспект примерно днес имаме около 6 доброкачествени операции – миоми и кисти, и ние ги направихме по ендоскопскип път. Не е нужна роботика в тези случаи. Това е съвсем логично. В тази връзка в целия свят е така – назначенията са в тежката ракова хирургия, защото е много скъпа.

- Споделяте ли мнението на шефа на НЗОК д-р Дечо Дечев, че 8000 лв. е висока цена за роботизирана операция?

- Имахме среща с д-р Дечев, говорихме много, обясних му как стоят нещата по отношение на стойността на този тип хирургия. Тази цена е направена някъде преди 6 години, защото в началото, когато стартирахме, Министерство на здравеопазването поемаше консумативите и поддръжката на системата. Само сервизът на da Vinci е 300 000 лв. на година. Така че сметката е точна, даже 8 000 лв. са някъде на долната граница. Д-р Дечев ме разбра и цената си остана същата. Материята е сложна и не всеки има компетенцията. Това са скъпоструващи консумативи, касата държи цените, тъй като са монополист, няма конкуренция. Това са нещата реално едно към едно.

- Какво печелят пациентите от една такава интервенция?

- Би трябвало да попитате, какво печели държавата от една такава интервенция. Какво печели обществото. Пациентът печели много, защото жената с рак на шийката на матката, което е оперирана в петък, в неделя ще си бъде вкъщи. И във вторник може да отиде на работа. На мен ми омръзна да задавам този въпрос на политиците – кога социалното министерство ще излезе с наредба, в която да се запише, че всички пациенти, които са оперирани чрез миниинвазивна хирургия, не трябва да ползват болнични по 2, 3, дори по 6 месеца. Тази хирургия затова е измислена. Тя е скъпа, но излиза евтино на държавата, защото не плаща дълъг болничен престой. Всеки, който е опериран по този начин, трябва да има не повече от 15 дни право на болничен. А при нас оперираме ендоскопски и след това хората си взимат по 2-3 месеца болнични. Това е смисълът на тази хирургия, но политиците не го проумяват. Ние не сме го измислили. Аз съм бил дълго време на специализация в САЩ. Там един пациент с операция, направена с робот, лежи само един ден в болница. Ние изнасяме доклади в които пише, че болничните са 104 дни и те се чудят защо е така у нас. В САЩ след 5 дни отиват на работа. Това трябва да бъде държавна политика. Сто пъти съм го казвал, че държавата трябва да се концентрира върху развитието на новите технологии и на миниинвазивната хирургия. Естествено, когато е показана, защото там е ефектът във времето. Нещата са сериозни, но явно не се проумяват и малко изоставаме в това отношение. А иначе ползите са доказани и многобройни. Това е минимално инвазивна хирургия, прецизна и безопасна.Прави се без разрези и белези, почти няма постоперативна болка, възстановяването е бързо и всичко това връща в кратък срок човек към нормалния му живот.

- Има ли лекари, които желаят да се обучат да работят с робота?

- Много са, но всъщност не всеки може да има робот. Самата фирма не приема навсякъде да има такива системи. България беше първата страна в Източна Европа, която взе da Vinci. Година по-късно аз бях поканен от министъра на здравеопазването на Македония да развивам там роботизираната хирургия, като те бяха решили да купят робот, но ми изпратиха официално писмо от САЩ, че фирмата не желае да развива такъв вид хирургия в Македония. Така че независимо дали имате средства или не, фирмата решава къде ще развива такава хирургия. Няма я в Сърбия, в Харватия, в Унгария. В Чехия сега стартират, а в Полша имат една единствена система. В Западна Европа роботизираната хирургия е много развита, в момента испанското правителство закупи 30 робота за техните болници. Това е държавна политика. Трябва много да се мисли върху тези неща, защото това е стандарт. Ние искаме да го наложим на Изток, което е много трудно. Когато започнахме през 2008 г. в Турция не бяха чували за този тип хирургия, а сега имат към 35 системи. Румъния взе три години след нас da Vinci и в момента имат много такива апарати. В България са не повече от три.

- Има ли съществени промени в АГ-отделенията, които се въвеждат с Анекса към НРД за тази година?

- Не са много съществени. Доколкото имам информация е качена цената на пътеката за раждане, което е правилно. Има ограничения за някои ракови заболявания, за много пълните жени.

- „Индексът на болниците" показа доста сериозни различия в АГ-клиниките, като в някои броят на ражданията са значително под изискванията на стандарта. Какъв е Вашият коментар?

- Ако има 1-2 раждания на месец, това е нерентабилно, губи се квалификацията на лекарите. Трябва да се концентрира родилната помощ само в лечебни заведения, които имат традиции, които имат добро оборудване и най-вече медицинска помощ 24 часа в денонощието. Защото в някои случаи стават инциденти и се налагат тежки операции. Има тежки загуби в следродилния и пренаталния период, което налага спешни оперативни корекции и ако няма анестезиолог на 24-часово дежурство, може едно забавяне да е фатално. Аз напълно поддържам тезата, че родилната помощ е нещо много сериозно и тежко, така че трябва да има висококвалифицирани специалисти както в реанимацията, така и в оперативното акушерство и гинекология. Ние трябва да бягаме от т. нар. „социален модел", защото много се спекулира с него. Не е необходимо във всеки град да има родилно отделение. Така е в цял свят. При съвременните комуникации, при съвременния транспорт, при една съвременна добре обособена спешна помощ, а ние имаме сега такъв европейски проект за оборудване с модерни линейки, придвижването до едно сериозно лечебно заведение може да стане много по-бързо. Там родилката може да получи адекватна помощ. Не е необходимо да се подлага на риск живота на жената и на бебето в лечебни заведения, където няма достатъчно персонал и апаратура.

- Необходими ли са промени в здравноосигурителния модел и какви да бъдат?

- Отдавна съм казал в много интервюта, че трябва да се мисли за качеството на лечението. Лично моето мнение е, че трябва да се пусне пазарния принцип, колкото и да е тежко. Пазарът трябва да се освободи, трябва да навлязат здравните фондове, да има конкуренция. При нея ще оцелеят болници, които имат реална дейност, защото мога да кажа, че има такива, които имитират дейност и това не е тайна. Знае се много добре. Самите фондове ще сключват договори с тези болници, които дават добра услуга и по този начин конкуренцията ще се засили. Ще останат реално работещите здравни заведения, защото има много болници, които не отговарят на добрата клинична практика. Това трябва да се промени. България е единствената държава, в която има само една здравна каса. Да, тя трябва да е структуроопределяща, но все пак е необходимо да има допълнително осигуряване. Според мен, у нас държавата прекалено много се бърка в здравеопазването, което не е много правилно. Държавата трябва да бъде регулатор на механизмите, да се обръща повече внимание на качеството. Трябва да имаме такова здравеопазване, което да се саморегулира и пациентът да определя пазара.

- Вярвате ли, че ще се случат реформите в обозримо бъдеще?

- Не, защото това решение е политическо, но аз се съмнявам, че ще го вземат, тъй като наближават избори. Това е непопулярна мярка, но България в момента е една от малкото страни, които имат бюджетно финансиране. Дали касата ги дава парите или министерството, в случая няма разлика. Това е бюджет, който се спуска отгоре, който ограничава дейността. Това го няма никъде. За да имаме реален пазар на медицински услуги, той трябва да е освободен и да има конкуренция. Смятам, че съм прав в това отношение.