С перото срещу болестта

Надеждата е по-силна от страха, казва българският Стивън Кинг

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

Една необикновена история за волята, силата на духа, за това как една тежка диагноза става вдъхновение за живот и творение. Това е животът на Ивo. Младият писател е роден на 16 юли 2001 година в Радомир, където сега учи и живее. До 12 години той има нормално детство. За една нощ обаче всичко се преобръща и както казва самият той, сякаш започва да живее втори живот. Коварната болест се издава с изтръпване на левите крайници. Така започва изпитанието за Иво и семейството му. А то е под знака на диагнозата „Неврофиброматоза – тип 2.

Това означава склонност на организма

да образува доброкачествени тумори в Централната Нервна Система. „Последваха множество изследвания и няколко дни по-късно ми направиха първата операция в София. Веднага след нея разбрахме, че имам още туморни образувания. Лекуващите ме неврохирурзи ни насочиха към Германия, поради липсата на необходимата апаратура и специалисти у нас", разказа Иво. Прогнозата на докторите е страшна, казали, че му остават не повече от две седмици живот. Но, човек предполага, Господ разполага. До момента Иво вече е претърпял 4 мозъчни операции. След всяка от тях, той се учи да ходи наново. И не спира да върви. Всички тези сурови изпитания го повеждат но нов път. По пътя на думите, където той намира спасение.

След всички операции поривът му

към книгите се усилва все повече и повече. „Романите на Стивън Кинг ме вдъхновиха най-силно. Четях "Торба с кости", там главния герой е писател. После прочетох и "Тъмната половина", където също има писател", разказа той. Така един ден Иво влиза в църква и казва „Господи, моля те, нека стана писател". И Господ чува молитвата му. „Започнах да обмислям свои идеи и няколко месеца по-късно написах първата си книга „Приятелите умират заедно". Разкази, класически хорър, с лош край. Сега съм по-позитивно настроен. Писането е най-добрият начин да изразя себе си", разказа младият писател. Той намира своя смисъл в думите. Писането става извор на сили за момчето, бягство от всички черни и страшни мисли, които са неизбежни при битката със смъртта. 

Така Иво вече има шест книги, криминалета.

Сами по себе си заглавията сякаш са силни послания, зад които прозира житейската битка, пред която е изправен авторът. Пример затова е книгата  „Календарът на живота". Зад гърба си той има още заглавия като „Животът не струва пари" и „Тя е моя". Талантът, усилията и несломимият му дух го отвеждат до заслужено признание. Той става известен като най-младия наш писател, определян още като българския Стивън Кинг. Талантът му не остава неоценен. Той е носител на редица отличия за силното си перо, а най-престижната е „Вазова награда". „Трудностите ни учат на много. Вдъхновява ме подкрепата от познати и непознати, която получавам. Това ми дава сили да продължа напред", споделя българският Стивън Кинг.

В края на миналата година обаче

младият писател е изправен пред поредното

изпитание. След редовен контролен преглед в Германия, семейството на момчето чува поредната страшна новина. Близките му разбират, че се налага нова операция за премахване на тумор от гръбначния стълб. Срещу висока цена. Нужната сума за извършване на интервенцията е 42 000 евро и е непосилна за родителите му. Така за пореден път животът на Иво има нужда от помощ. Сумата е голяма и всяка минута е ценна. Но операцията ще бъде направена в момента, в който всички пари са събрани. Затова семейството му живее с надеждата, това да се случи, колкото се може по-скоро, защото растежът на тумора би могъл да доведе до парализа. Освен това, от две години

Иво е подложен на лечение с лекарството

„Авастин-400", а причината за това е тумор в лявата ушна кухина. Операция за премахването му би довела до пълна загуба на слуха, тъй като вследствие на една от предните интервенции, момчето губи слуха на дясното си ухо. Лечението струва на семейството му по 1683 евро на месец. „Всеки ден водя битка със себе си и отрицателните мисли. Засега се справям благодарение на семейството ми", признава Иво. Въпреки това, обаче надеждата е по-силна от страха, тя просто живее в него. Погледът е напред. Той мечтае да е здрав и да стане издател. Всяка помощ е от значение за семейството на Иво. Нека помогнем на този млад боец да сбъдне мечтата си.