Европа

Рядко търсим болница в чужбина

04-02-2016 10:02

Най-много от правото си за доктор зад граница се възползват французите, отчита ЕК

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Европейските пациенти все още се възползват малко от възможностите за планово лечение в рамките на общността. Това показват изводите от Доклада на Европейската Комисия за правата на пациентите на лечение зад граница. В него експертите са изследвали ефекта не само от действието на Директива 2011/24/ЕС, но и от прилагането на Регламентите за координация на системите за социална сигурност. Изключение от това правило правят само Франция, Люксембург, Финландия и Дания. Изводите са направени на база отговорите от 26 страни за 2014 г.

Слабо и не едакво се използва възможността за лечение в чужбина от хората в различните дуржави-членки. Това показват наблюденията на Европейската Комисия през 2015 г. Едва 560 граждани от 17 страни са подали молба за лечение зад граница по реда на Директивата, тъй като в тях е нужно предварително одобрение за покриване на разходите след това. В същото време само Франция е одобрила 57 000 заявления за лечение. В тях обаче влизат и молбите по реда на регламентите за координация на системите за социална сигурност, отичитата от Комисията.

Значими са и реимбурсациите на пациенти, които са направени във Франция без да е имало нужда от специално разрешение – 422 680. Съответно тези цифри за Финландия и Люксембург са 17 142 и 117 962. Двайсет страни отчитат 39 826 случая на платено лечение зад граница само по реда на директивата, от които 31 032 са за Дания. Други 4 държави имат по 1000 пациенти, а останалите 14 са правили по-малко 100 реимбурсации за година. Причината за тези цифри е основно в малкото молби за планово лечение зад гарница, а не в многото откази, допълват от ЕК. По техни изчисления около 85% от молбите за лечение в чужбина се одобряват.
Има редица причини, поради които мобилността на пациентите остава ниска, смятат от ЕК. Една от тях е късното имплементиране на Директивата в някои държави, което ограничава броя на хората, които са могли да я използват през 2014 г. Друг основен проблем е малкият брой хора, които знаят за съществуването на директивата и възможностите, които тя дава. Съществува и разделене в усилията на самите страни да приложат правата за лечение в чужбина. Някои държави правят всичко възможно да улеснят гражданите си, а други – да ги затруднят, отчитат още от ЕК. Друг обезкуражаващ фактор за пациентите е разликата в нивата и цените на реимбурсация на медицинските услуги в различните държави. Също така нежеланието за пътуване, езикови бариери, листи на чакащи и т.н.

Лекували сме се в други страни за близо 400 млн. лв.

На 305.8 млн. лв. възлизат разходите само на здравната каса за лечение на българи основно в страни от ЕС от 2007 досега. За този период одобрените молби за финансиране са над 765. Половината от разходите за лечение държавата ни до тази година не беше заплатила, но вече има напредък в това отношение. Най-често българите са избирали да се лекували в Германия, Франция, Австрия, Белгия и Испания. В същото време исковете от други държави за лечение у нас, които са постъпили в НЗОК, са едва 27. Здравната каса обаче не е единственият източник за финансиране на лечение на българи зад граница. От 2010 г. досега разхдоите на Фонда за лечение на деца в чужбина са около 40 млн. лв. млн. лв., преди това разходите му бяха по-малки. Комисията за лечение в чужбина също отделя макар и минимални средства в рамките на около 1-2 млн. на година. Така излиза, че разходите за последните 10 години на държавата ни за лечение в чужбина са около 400 млн. лв.

Още по темата