Токуда осъди НЗОК за над 3 млн. лв.
Магистратите обаче отхвърлят иска за срока за отчет, с мотива, че представянето на тези документи касае услугите в рамките на договорения лимит. „Не само, че представянето на фактури за т.нар. надлимитна дейност в договорения срок не следва от договора, но и изрично е възложено в тежест на ищеца (болницата) да се въздържа от предявяване за плащане на предоставени услуги извън гарантирания от НЗОК размер.
Ето защо пропуснатият срок не се явява
в нарушение на договора, съответно неприложима е договорно скрепената последица.", гласят мотивите на съда.
СГС разглежда въпросът за това противоречи ли определеният с договора лимит на закона. Мотивите са, че според Закона за здравното осигуряване е прогласен принцип на равенство за здравноосигурените лица при ползването на медицинска помощ. „Това ще рече, че при възникнала необходимост всяко задължително здравноосигурено лице е в правото си да се ползва от определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности.
Ето защо правилото първият по време е по-силен
по право, в контекста на задължителното здравно осигуряване е неприложимо", гласят мотивите на съда.
Също така Законът за бюджета на НЗОК за 2015 година изрично овластява Надзорния съвет та НЗОК да използва преизпълнението в приходната част на бюджета от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи за допълнителни плащания над утвърдените разходи.
Ето защо настоящият състав на съда отхвърля
тезата, че разходната част на приетия бюджет определя лимит на отговорността на НЗОК към изпълнителите на болнична помощ. „При положение, че за здравнонеосигурените лица достъпът до здравна помощ е гарантиран при все, че не участват в нормативно предписания механизъм за формиране на целевия фонд, няма причина от тази възможност да бъдат лишени здравноосигурените лица, чиято нужда се е проявила след изчерпване на целево предписаните средства", аргументират се още СГС.