Болниците в САЩ качват грешките си в регистри

Правителството не плаща за лечението на пациент, ако е пипнал вътреболнична инфекция

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Основна част от работата ми е създаването и описването на правилата и реда, по които сестрите трябва да се грижат за пациентите – например как да им поставят катетрите и абокатите, как да им дават химиотерапия безопасно. Аз помагам при писането на тези процедури, организирам обучението на сестрите, за да сме сигурни, че могат да правят всичко без да нараняват пациентие. Освен това им помагам с писането на пациентски материали, така че те да са на достъпен език, който може да разбере всеки човек. Заедно правим клипове и различни информационни материали, за да могат хората да научат повече за своите заболявания. Организираме курсове за новите пациенти на химиотерапия, по време, на които те научават какво ги чака и така намаляваме страха им. Също така ги запознаваме със сестрите, химиотерапевтите.

- Защо е нужно сестрите да се обучават отново, след като веднъж са завършили образованието си?

- Ние извършваме годишно обучение на сестрите, за да сме сигурни, че те не са забравили наученото и за да усвоят нови знания.

- Какви са резултатите от обученията на сестрите и пациентите?

- Така се подобрява безопасността на пациентите. Ние поддържаме регистър с всичките си резултати, сестрите поддържат данни за паданията на пациентите, нараняванията, декубиталните рани, които са получени по време на престоя в болницата. По този начин виждаме, какво може да подобрим. Имаме данни за вътреболничните инфекции, защото работа на сестрите е да предпазват пациентите от тях, също така наблюдаваме дали сестрите и докторите спазват политиката за хигиена на ръцете. Защото знаем, че, ако ръцете им не са чисти, това може да доведе до инфекции. Събираме инфромация за медицински грешки, за наранявания на пациентите и ако има такива, обучаваме сестрите, за да не се повтарят. Случаите, в които пациентите падат, защото медицинските сестри не са ги държали или са получили инфекции от катетър са нежелани събития, които не искаме да се повтарят никога. Правителството в САЩ не реимбурсира разходите на болницата за този пациент, при който има подобно нежелано събитие. Цялата тази отговорност е на медицинските сестри.

- Това ли е поставянето на пациента в центъра на системата?

- Така нареченото поставяне на пациента в центъра на грижите, което е много важно сега в САЩ, означава, че искаме да чуем гласа на пациента и да разберем, какво той харесва и иска. Ние заедно дискутираме състоянието и плана за лечението на болния пред него и семейството му, когато се сменят сестрите.

Започнахме да включваме и пациенти в медицинските си комитети, където се решава какво ще бъде лечението на хората. Досега само правихме предположения, какво искат пациентите, сега ги чуваме.

- Как избирате кого да поканите в комитета?

- Обикновено това не са хората, които боледуват в момента, а доброволци, които вече се чувстват добре.

- Данните, които мониторирате за вътреболничните инфекции, грешките, паданията, публични ли са?

- Да.

- Следят ли се и лекарски грешки?

- Да.

- От колко време тази информация е публична?

- От 2008 г. тя е публична, тогава правителството реши, че спира да плаща за случаите, при които е имало нежелани събития. Единственият начин да се подобрят нещата е на сестрите да се даде право да мониторират тези процеси и да им се позволи да се грижат за пациентите, да бъдат дясната ръка на лекарите. Само така ще се подобрят резултатите при лечението. Публичността ни помага да подобрим резултатите и качеството на лечение. Всички нежелани събития намаляха. Но лекарите нямат време да се фокусират върху тези неща, затова грижата около леглото на болния е много важна работа за сестрите.

- Комуникацията с пациентите от кого се осъществява – само от сестрите ли?

- Не, от всеки човек на екипа – фармацевти, диетолози, социални работници, сестри, лекари. Ние заедно сме един екип и отиваме като екип при всеки пациент.

- Откога е въведен този подход в американските болници?

- Поне от десет години. Когато обсъждаме терапията и състоянието на един пациент, първо го правим пред стаята на пациента и лекарите питат сестрите дали имат какво да добавят, тогава влизаме при болния, за да разговаряме с него. Сега идеята е да говорим и обсъждаме нещата повече с пациентите, но все още има резистентност от някои по-стари лекари.

- Не се ли притеснявате, че допускането на пациента навътре в лечението му, може да повлияят зле на терапията му?

- Мисля, че трябва да се опитаме да говорим с пациентите на разбираем за тях език и да се опитаме да чуем техния глас, да видим какъв избор правят.

- Колко сестри трябва да има в една болница на пациент, за да се извършват всички тези грижи?

- В САЩ сестрите имат помощници, които помагат на пациентите при ходенето, къпането, така сестрите могат да отговарят за грижите, които изискват по-голяма квалифиция. Тези помощници минават специален курс, те могат да вземат жизнени показатели на пациентите, но не и да оценяват състоянието им.