Портрет

На една мечта разстояние от ума

04-01-2019 08:00
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
На една мечта разстояние от умаНе знам дали ще ми стигне времето, но следващата неврология, която ще преподаваме е тази с невронните мрежи, казва акад. Лъчезар Трайков
Тази година един от най-уважаваните невролози в България – д-р Лъчезар Трайков, става на 60 години. Юбилеят обаче не е единственият празник, който беляза живота му напоследък. Само преди няколко месеца той получи и най-авторитетното научно звание - академик. И се присъедини към елитния клуб не само на лекарите, но и на хората, благодарение на които проблемите във всяка една област откриват своите решения. Какво седи зад това признание, колко труд коства, лесно или трудно се стига до върха на медицината и науката, разказва самият той пред clinica.bg.
Светът му е многопластов и сложен, зад обичайната страна на нещата, чрез която сме свикнали да виждаме реалността, той съзира още няколко. Мечти, фантазми, несъзнавани образи прозират през иначе уж елементарната обективност. И няма как да е по друг начин при положение, че във фокуса на интересите му попада не друга, а най-сложната, комплексна и неразбрана част от самите нас – умът ни. И то повече от 30 години.

 

Началото

 

Изглежда като предначертано от съдбата, но не минава без перипетии. И двамата му родители са били лекари.

„Баща ми беше невролог – 47 години работеше в МВР-болница, беше шеф на едното неврологично отделение. Майка ми беше гастроентеролог. Всички казват, че човек носи маята, но аз и баща ми имахме традиционни за младежката възраст не много комфортни отношения и никога не съм си представял, че ще стана невролог, защото трябва да поема семейната традиция", признава акад. Лъчезар Трайков днес. Дори решил да стане кардиолог и се записал като кръжочник при д-р Шахов в Трета градска, докато бил студент. Животът обаче решава друго.

„След като завърших медицина, първо отидох в казармата и там започнах да чета кардиология и неврология. Може би тогава съм решил, че неврологията повече ми приляга, по-голямо е предизвикателството в нея. Четейки неврологията, реших, че ще приема ще се преборя с баща ми на негов терен", признава той. А призмата на годините доказват, че е бил напълно прав. Успехът обаче не идва веднага.

Още последните 2 месеца от казармата се явява на първия си конкурс – в „Св. Наум" по „Програмата за мозъка". 28 кандидати се състезавали за 4 места.

„Съвсем законно и заслужено не спечелих, нямах нито един ден трудов стаж и материята ми стоеше някак теоретично, а това се усеща", признава той. Резултатът обаче се оказва изцяло в негова полза. Отива в болницата в Пирдоп, където прекарва следващите 2.8 години като невролог. Колкото повече работи, толкова по-убеден е, че това е неговата специалност. Освен това придобива самостоятелност и управленски опит - на шестия месец започва да ръководи отделението с 40 легла. Посещава и 4-месечен курс в ИСУЛ при д-р Чакъров, когато болницата е на гребена на вълната. Там разбира и как функционира една университетска база - когато има болен, всички сядат заедно в името на пациента.За съжаление сега нещата не седят точно така.

Пак има обсъждания на болните, но натоварването е много по-голям, ритъмът е в пъти по-висок, а отдаването на пътеките – пагубно, казва акад. Трайков. Според него трябва да се осъзнае, че има структуроопределящи болници, които се нуждаят от особен статут и финансиране, защото там случаите не могат да се решат за половин час.

„Който си мисли, че наука е мръсна дума, обрича медицината на фелдшеризиране. В Пирдоп никой не си позволяваше да не чете", категоричен е акад. Трайков. В болницата скоро отворили отделението за почти цялата неврологична патология – Паркинсон, МС, епилепсия. Започват да лекуват дори инсулти, въпреки че тогава е имало възможност тези пациенти да не се хоспитализират задължително. Когато казал на главната лекарка, че иска да отвори такъв сектор, тя първо решила, че ще се увеличи смъртността, но му се доверила. В крайна сметка хората в региона останали доволни, а показателят не се влошил. Само работата и то главно за него. През 1988 г. печели аспирантура в болница „Св. Наум". Въпреки че много хора отдават успеха му тогава на баща му, напрактика той дори не е знаел, че кандидатства. Тогава все още не били в приятелски отношения и всички решения акад. Трайков вземал сам, а родителите му разбирали постфактум. Темата, по която започнал работа била начални форми на мозъчно-съдова болест, а негови учители – д-р Хаджиев и д-р Янчева. Имал късмета да работи и с един от първите апарати за изследване на кръвен ток в Европа. Трябвало да сравняват кръвния ток с неврологичното състояние на болните, за да открият предвестниците на мозъчно-съдовата болест и да ги предпазят от инсулти. Резултати имало.

За съжаление 30 години по-късно ние още не сме ги приложили, макар че концепцията на Хаджиев се оказа правилна, констатира акад. Трайков. Тези изследвания обаче тогава му дават златен шанс да изследва интелекта с когнитивни тестове. До идеята стига, защото още тогава подозира, че неврологичният статус дава отклонения при по-големи нарушения на мозъчната дейност. Резултатите били много добре приети навсякъде, а той за тези три години разбрал, че когницията има много по-големи хоризонти и започнал да търси къде може да научи повече.

 

Съдбата се усмихва

 

Не след дълго – през 1991 г., заминал на конгрес във Виена. По това време България била в разгара на икономическата криза – в университетските болници нямало не само интернет, но и абонамент за научни списания. Затова лекарите молели големите имена да им пратят за последните пет години публикациите си, а те го приемали присърце и изпълнявали желанието им. Точно с това намерение – да поиска научни статии, той отишъл при бъдещия си шеф – Франсоа Болер. Почитанието и уважението му към него личат и до ден днешен.

Това е основателят на съвременната дементология, швейцарец по рождение, завършил в Италия, заминал за Щатите за специализация и останал там 18 години, като основава първия голям институт за Алцхаймер и деменция в Питсбърг, представя го акад. Трайков. Запознават се след една блестяща лекция на първия конгрес на Европейската асоциация на невролозите. Българският невролог помолил за научни статии, а Болер попитал защо се интересува от неговите публикации и след като разбрал за интереса му към когнитивната проблематика го поканил да работят заедно.

Даде ми факс, за да му пратя автобиографията си, но ние нямахме в болницата и аз дадох номера на факса на един приятел, спомня си акад. Трайков. Още като се върнал в България вече го чакало писмо от Болер, че очаква сивито му.

„Учудих се какъв е този интерес към мен, но пратих автобиографията си, а моят приятел ми звъни и казва - има отговор. Връщам се и чета - сивито е много хубаво, заинтересован съм от вашето присъствие тук, може ли да ми напишете какво бихте работили, ако дойдете тук за 3 месеца", спомня си акад. Трайков. И веднага написал проект за ранна диагностика на Алцхайемр с позитронноемисионна томография.

Идеята беше да проследим един медиатор - ацетилхолин, заради който страда мозъка, казва специалистът. Въпреки че предложението му било 5 страници, той получил веднага отговор от френския си колега – „проектът изключително ме интересува, оттук нататък имам грижата аз". Наложило се да попълни два пакета с документи и да кандидатства пред две организации за стипендия. След 4-5 месеца получил съобщение, че е одобрен по единия проект, а докато жена му стягала куфарите – дошла добрата вест и за втория.

„Вътрешно се надявах, че няма да ми обърнат внимание, защото хем ми се искаше, хем ме беше ужасно страх", признава сега той. В крайна сметка заминал при основателя на дементологията в Европа за 6 месеца.

 

И най-накрая зад граница

 

Изпитанията започнали още първите дни. Каня те да напишем заедно една глава от монография, че нямам време – за биологични маркери за ранна диагностика на Алцхайемр, казал му Франсоа Болер. Първоначално акад. Трайков искал да откаже, но зад гърба на шефа му седял неговия заместник и му казал със знаци да не отказва. Така приел първото голямо предизвикателство. Стресът бил огромен – изчел 900 статии за 3 месеца, а имал и друга работа - болни, проектът, с който дошъл от България.

Убийствен ритъм, признава сега. Но си е струвало. Не само се научил да пише научни проекти, но с неговата идея институтът, в който работел, получил над 1 млн. франка за 2 години. Тогава Болер казал на колегите му – Лъчезар написа един проект, приеха го и тъй като малко разбираме от тази работа, не виждам друг начин освен да го оставим да го ръководи. Всички изръкопляскали, а той не можел да повярва, че остава във Франция за ... 8 години.

Работихме много здраво, това беше голям шанс за мен, но чак на третата - четвъртата година се почувствах свойски, признава сега.

 

Признанието не закъсняло

 

Първо му връчват награда за принос за развитието на борбата с Алцхаймер във Франция.

„Тогава казах: Франсоа, първо ще благодаря на българския ми шеф Хаджиев, а на теб специално за това, че си страшно добър педагог. Още на три дена служба ме заведе в един басейн дълбок 5 метра без да ме питаш дали мога да плувам, благодаря ти, че ме бутна, защото иначе нямаше да скоча. И от залата попитаха – ами ако не можеше да плува, а Франсоа каза – щеше да се удави", смее се сега акад. Трайков.

Същата година получава наградата и на Американската академия по неврология за чуждестранно участие. Тогава на връчването присъствал и българския му учител.

„Когато се събрахме тримата заедно с Франсоа и Хаджиев, бях най-щастлив. Защото България е моята родина, но Франция ме направи това, което съм в професионално отношение", признава той.

 

Отново у дома

 

В България се връща поради лични причини - съпругата му е зъболекар и нямало как да работи във Франция. Освен това тогава имало надежда, че нещата тук вървят добре. Създал се фонд за научни изследвания, първият написан проект бил негов - за възможностите на българския нивалин при лечението на алцхаймер.

„ВАК каза, че най-важен е импакт факторът, реферираните статии, мислех си – нещата вървят в правилната посока. Но после пак поеха в друга посока – оказа се, че импакт факторът е важен, но по-важен е българският, появиха се частните университети, пострада нивото на науката тук", казва акад. Трайков. Въпреки това не съжалявал, че се е върнал. Започнал работа пак в „Св. Наум", а малко по-късно - в „Александровска".

„Голямата ми радост беше, че наградата на Американската академия по неврология взе и първата ми докторантка. На следващата година следващата ми аспирантка – казват, че човек на внуците се радва повече, отколкото на децата и аз така – на техните се радвах повече, отколкото на моите", признава той. Защото така са показали, че нещата могат да се случват и тук.

 

Една необикновена любов

 

Франция му дава много. Там открива не само професионалното израстване и науката, но и психоанализата. Преминава обучителен курс за две години.

„Не можеш да излезеш сух от водата. Това беше стъпката, която много ми помогна – след това с баща ми станахме много близки приятели", споделя акад. Трайков. Чрез психоанализата намира знаците – започва да вижда света различно.

„Много неща се променят, когато станеш от дивана, усещаш спокойствието, забравяш тревожността, времето започва да ти стига за всичко, разпределяш го правилно. Няма изцяло трайни промени и при психоанализата, но хващаш механизма, научваш се да улавяш знаците", обяснява той. Благодарение на това се справя дори със загуби като смъртта на най-близките. И не само.

„Научих се да приемам с уважение и най-странните си мечти, да ги имам за възможни. Когато говорим за знаци, усещам на коя от мечтите й е дошло времето и че ще добие реалност", казва той. Така било и с тази за БАН.

„Харесвам Академията, тя е символ на интелектуалността в нашето общество, тя е един клуб, приемането ми там преди 4 години напълни връщането ми тук с нов смисъл, а сега като академик и пълноценен нейн член за мен е удоволствие и предизвикателство и реализирана мечта", категоричен е акад. Трайков.

Психоанализата го доближила и до хармонията, до всичко, което е креативно. Според него психоанализата във всичките й форми дава свобода и е огромно предизвикателство. За съжаление у нас хората масово не желаят свобода, говорят за нея, като за фантазъм, не знаят какво да я правят, споделя той.

 

И сега накъде

 

Отново е по следите на мечтите си. А те са още много.

„Мечтите ми не са само професионални, двете ми дъщери също са част от тях. Като говорим за знаци, четейки на определени периоди усещам, че се стига до някакви качествени изменения. В един момент ми се отварят нови хоризонти и незнам дали ще ми стигне времето, но съм убеден, че следващата неврология, която ще преподаваме е тази с невронните мрежи, която в момента звучи като висша наука, а трябва да стане част от ранната диагностика", споделя акад. Трайков. Според него не можем да разберем мозъка, ако го делим от душата.

„Невронните мрежи не са компютър – няма целенасочена мисловна дейност, помагаща на индивида без емоция и мотивация. Те вървят ръка за ръка с чистата когниция. Трябва да вървим ръка за ръка с всички тези неща. Не можем да делим нещата на психоорганика за невролозите и поведенчески разстройства за психиатрите", категоричен е ученият. А ние му желаем още много сбъднати мечти, защото с тях осъществява не само себе си, но и лекува умовете и душите на хората. Успех!



С перото срещу болестта

С перото срещу болестта

Надеждата е по-силна от страха, казва българският Стивън Кинг
Не знаех, но изход има

Не знаех, но изход има

Когато разбрах, че алкохолизмът е болест, започнах да го използвам като извинение, разказа член на АА
В името на един живот

В името на един живот

Лекари от три болници обединиха усилия, за да спасят Снежана Атанасова, а тя им благодари от сърце

Божествено докосване

Божествено докосване

Три поколения лекари помагат на хората в рода на д-р Едислав Петров
Урок по достойнство

Урок по достойнство

Старшите сестри се превърнахме в счетоводители, от бумащина не остава време за милосърдие, казва Лидия Георгиева
От любовта към четката до скалпела

От любовта към четката до скалпела

Кандидатствах медицина с мисълта да стана хирург, не толкова лекар, казва д-р Цветко Георгиев
Орисана да успява в науката

Орисана да успява в науката

Обичам да правя ръчно изработени подаръци, а сръчността има много общо и със стоматологията, споделя Виолина Александрова
От фотоапарата до фармацията

От фотоапарата до фармацията

Прави бутикови лекарства, гените на инженерите в семейството са взели превес, казва Антон Вълев
Една бяла лястовица

Една бяла лястовица

Ученическо съчинение на тема „какъв ще стана" се оказва съдбовно за д-р Мирослав Ангелов

Teжестта на медала

Teжестта на медала

Не съм си представял, че мога да работя друго освен лекар, още като дете оперирах котка, разказа проф. Чавдар Славов
1 2 3 4 5 ... 10 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Готова ли е България да се включи в Европейската система за верификация на лекарствата?

Януари 2019