Психология

Непрекъснато сме в неосъзнато напрежение

04-01-2019 12:26
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Непрекъснато сме в неосъзнато напрежениеКонсуматорството е свързано с размиването на нашите ценности, казва проф. Захарина Савова
Технологиите промениха света. Пестят време, улесняват комуникацията, правят я бърза, лесна, достъпна. Но винаги от разстояние. В същото време светът изисква живот на все по-висока скорост, все по-големи количества, все по-бързи резултати, бързи връзки, бързи приятелства. Печелим или губим от това? Обогатени или ограбени се оказваме? Какъв отпечатък дава върху психиката и емоциите животът на „бързи обороти", попитахте проф. Захарина Савова.
Тревожността, стреса, свръхизискванията на света влияят пряко върху емоционалното ни здраве и баланс, които кореспондират директно с психиката ни.

За съжаление наблюденията на специалистите са, че именно този стрес и натиск към човека се увеличават. И докато се успокояваме, че в 21 век е така, че няма как да бъде иначе, че успехът изисква жертви, психиката, човешкото у нас страда и дава своите сигнали, че нещо не е наред.

 

 

„Бързите обороти на живота станаха прекалено бързи.

 

Вече дори, когато отиват в банята, хората влизат с телефон в ръка, да не би някой да ги потърси. Ако пък останеш някъде без компютър, интернет или без зарядно, настава смут, притеснение от липсата на връзка със света", обясни проф. Захарина Савова. Всичко това показва, че непрекъснато сме в едно неосъзнато напрежение. Самата технология сякаш ни увлича да живеем на по-бързи обороти. „Самото развитие в чисто социален аспект също ни кара да живеем по-бързо, по-малко да се спираме", каза още проф. Захарина Савова. А в същото време е

 

много важно човек да умее да спира-

 

да остане в тишина и в мълчание. Това помага да погледнеш по-дълбоко към себе си и да достигнеш до една по-дълбока осъзнатост . Да си зададеш въпроса -какво правя аз в момента, какво се случва с мен. „Но целият този хаос и цялото това тичане от едно място в друго и цялото поемане на свръхзадачи, свръхангажираност, една такава „свръхпотентност" всъщност водят до едно лавинообразно, без да се усетим забързано ежедневие", обясни още специалистът.

И така ние всъщност се превръщаме в един човек,

 

вечно готов да реагира, да направи нещо.

 

Няма го спокойствието, което във времето просто е изчезнало. Но, решение има. А ключът е вътре в нас. И той е да се научим да казваме-стоп. Светът изисква, но всеки може да каже аз съм дотук, за да се съхрани, без да се интересува от конкуренцията. „Моята практика в последните години като психотерапевт показва, че на всеки един човек, който е във високите нива на стреса независимо в личен или професионален план, му е най-трудно осъзнае е, че живее по този начин, в този забързан ритъм.

 

Трудно си даваме сметка, че сме свръхнатоварени,

 

че поемаме повече задачи и отговорности за сметка на времето за почивка, за релакс, за възстановяване. Най-трудният въпрос за хората, с които съм работила и са с екстремно високи или високи нива на стрес, е именно- какви са причините и факторите, които ги вкарват в този омагьосан кръг. Тоест най-напред трябва да станем малко по-осъзнати за това как живеем и какво правим", обясни проф. Савова.

Класика е да обвиним другия. Но в крайна сметка ние сме огледало на себе си и на случващото се. Дори и да има странични обстоятелства, които са генератор на стрес и напрежение, реакцията ни към тях е лична отговорност. „Най-лесно е да кажем – виновна ми е системата, виновен ми е шефът.

 

Винаги има виновен, но когато си зрял

 

човек и носиш отговорност за собствения си живот и за живота на хората около теб – то означава, че отговорността е твоя . Не е извинително това, че другите са ни виновни", обясни още проф. Савова.

Технологиите оставят своя отпечатък и върху човешките отношение. А общуването между хората е огледало за начина ни на живот и промените в него. „Миналия век, запознанствата в повечето случаи ставаха в лични срещи, да видиш човека, да усетиш енергията му, да усетиш ти как се чувстваш близо до него. Днес повечето запознанства стават в интернет пространството. Ние нямаме време за този вид комуникация, за този вид общуване. Нямаме време за това да направим среща с приятелите си, а предпочитаме да говорим по телефона", обясни проф. Савова.

 

Парадокс е, че от една страна технологиите

 

са нужни и полезни, те имат много негативно влияние върху начина, по който ние преобразяваме живота си. Те ни вкарват в забързания ритъм. От една страна са нещо много добро, но от друга ни лишават и от много възможности. Затова се появиха и т.н. бързи връзки. И те са такива, защото не си видял човека, не си го усетил, не си дал пространство на това да комуникирате по един здрав начин, за да видите допадате ли си, какъв е той като личност. Същевременно в запознанствата във Фейсбук и другите социални мрежи, ние влизаме в различни образи и когато се сблъскаме с човека в реалния живот, оставаме често пъти учудени, обясни още проф. Савова.

 

Всичко това е отражение и на консуматорството,

 

което се превръща в стил на живот. Съвременните хора консумират приятелства, интимност, секс, не влизат в чувстването, в отдаването, в усещането. Така пропастта се увеличава и човекът се отдалечава от природното, от естественото, от натуралното.

„Консуматорството е свързано с размиването нашите ценности, защото се променят критериите, които повечето хора имат за това кой ни привлича, с кой искаме да общуваме и за съжаление много пъти, те са свързани именно с материалното, с изгодите, с ползите. Често пъти приятелствата се базират именно на това, а в такъв случай, няма как да бъдат дълбоки трайни", обясни още специалистът.

Важно е да проявяваме отговорност към другия, но тя е свързана с отговорността към собственото си аз. „Ако аз съм отговорен, осъзнат и уважавам и обичам себе си, то тогава това мое отношение на отговорност ще се прехвърли и в отговорността към другите. Ако един човек си позволява безотговорна връзка с другите – то той първо е безотговорен към себе си", каза още проф. Савова.



Финансирането на психиатрията трябва да се уеднакви

Финансирането на психиатрията трябва да се уеднакви

В началото на тази година, правителството постави акцент върху психиатричната помощ. Кои са най-сериозните проблеми, какви спешни мерки трябва да се вземат и какво казват натрупалите се инциденти за психичното здраве на нацията ни, попитахме д-р Цветеслава Гълъбов, директор на държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски".
Еуфория издава манията

Еуфория издава манията

14.5% от българите са преживели някакъв вид психично разстройство. Сред най-честите състояния са тревожните разстройства депресия и мания. Какво е характерно за манията, попитахме д-р Захари Зарков. 
Тъгуването по любовта над 6 месеца става болест

Тъгуването по любовта над 6 месеца става болест

Любовта е най-висшето човешко чувство. Какво казва медицинската наука или в частност психиатрията за нея, може ли страданието по любовта да се превърне в болест, попитахме д-р Румяна Динолова, психиатър от НЦОЗА.
Самоубийствата намаляват

Самоубийствата намаляват

Агресията във филмите трябва да се цензурира, казва д-р Владимир Наков
70% от депресарите не стигат до лекар

70% от депресарите не стигат до лекар

14.5% от българите са преживели някакъв вид психично разстройство, казва д-р Захари Зарков
Самота мъчи тинейджърите

Самота мъчи тинейджърите

Научете децата си да общуват и ако имат проблеми ги пратете да работят, съветва детският психиатър д-р Здравка Янева

Преодоляваме болката с хипноза

Преодоляваме болката с хипноза

Хипнотерапията позволява на специалистите да ни внушат съвършенството, към което се стремим, и на практика да подготвят съзнанието ни за него. Как става това, разказва психологът Даниела Кермова.

12-те кръга на Ада, наречен „бърнаут“

12-те кръга на Ада, наречен „бърнаут“

Чувствали ли сте се някога опустошени? Не ви се работи, не ви се среща с хора, слушате, но не чувате? Вероятно сте в капана на една от 12-те фази на „прегарянето". Как да се измъкнете? Отговаря гуруто Хамза Кан.
Две седмици отпуска не стигат

Две седмици отпуска не стигат

Ваканцията е най-силното „хапче за щастие”. Как да й се насладим максимално? И най-лесно да се адаптираме след нея, завръщайки се, пълни с настроение и идеи? Отговаря проф. Захарина Савова.

Как ни лекува любовта към себе си

Как ни лекува любовта към себе си

Бясното преследване на щастието често се оказва най-прекият път към нещастието. В стремежа да сме успешни, красиви, добри и усмихнати ставаме мазохисти. Как да се обикнем отново? Разкрива Лидия Петкова.

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Юли 2019